Да ме прескочат – няма как, но да ме похвалят – сърце не им дава.
/Петко Росен в разговор с Орлин Василев/
В наше време, когато неолибералната общност налага на общественото внимание своите любимци, пишещи съобразно „правилната“ конюнктура, окичени с национални и международни награди, подпирани от соросоидни организации, е приятна изненада книгата на Продрум Димов „Попътни музи“, посветена на житейския и творчески път на големия наш поет, философ, публицист, народовед и дългогодишен председател на СБП Боян Ангелов. Навярно някои ще я изтълкуват като раболепен и угодлив жест от страна на автора, но който го познава добре, знае, че той е не само истински приятел, но и безкомпромисен литературен критик. В тая връзка се сещам за проницателните думи на вече покойния журналист и критик Стоян Вълев: „Даже бих казал – днес съществува такава аксиома – щом за един автор се мълчи, това означава, че е непоносимо талантлив. И честен, защото честността е неотменима част от таланта. Ще минат години и идващите след нас ще се удивляват на тази система на премълчаване на най-талантливите български творци, организирана от бездарието. Тогава, след години, никой няма да знае анекдотичните днес повелители и цензори.“
Продрум Димов заговаря на висок глас, открито и ясно, за творческите постижения на Боян Ангелов, един човек, известен с пословичната си скромност, добронамереност и взискателност към своите произведения. Лишен от ненужни предразсъдъци, авторът обективно и безпристрастно ни представя най-напред човека, а след това и писателя Боян Ангелов и това не е случайно, защото всеки голям творец е и голям човек. В това отношение няма изключения.
Книгата е композирана в три части, като първата е озаглавена „Портретни статии“, втората „Рецензии. Отзиви“, а третата – „Интервюта“. Така представеният литературен портрет добива обемност и изчерпателност, като се стига неусетно до сърцевината на житейската му и творческа съдба.
Продрум Димов започва със сърдечното си и искрено приятелство с Боян Ангелов, което се дължи както на сходната им душевна нагласа и взаимна симпатия, така и на географската близост на техните родни градове – Панагюрище и Пазарджик. В тази част има един потресаващ момент, когато писателят и неговият колега от сп. „Читалище“ Димитър Милов през 1992 г. биват изгонени от помещенията на редакцията от почти озверелите „демократи“ по нареждане на самозабравилата се министърка Елка Константинова, чийто син пръв заля родината ни с порнографски вестници и списания. Втората част на книгата е посветена на творческите постижения на поета и публициста, като в нея са поместени рецензии и отзиви, писани от Димов за отделните издания на произведенията му. Тук има безценни аналитични страници, посветени на някои от най-впечатляващи от 25-те му поетични книги, като например стихосбирката „ЕОС“ (1998), където лиризмът и елегизмът на поета са достигнали невероятни висини.
И навярно ще скрия
грам надежда и шепа
от любовния шепот...
Като бяла магия!
(„Любовен шепот“)
За лиричната и дълбоко философска книга от 2012 г. на Боян Ангелов „Разговор с мълчанието“ Продрум Димов пише няколко много пунктуални и прозорливи слова: „Тази елегична емоционална нагрузка на стиховете му дава наистина вярна и правдива ориентация на свръхчувствителните сетива на автора, които улавят острите и наболели социално-психологически, нравствено-разрушителни процеси, разнищващи безмилостно съвременното ни общество. И съвсем естествено е тази лавина от негативи да резонира и разтърсва чистия емоционален свят на поета, за да излее в парещи стихове своята болка и огорчение. Затова негодува
...че цветовете съществуват само в нас
и господар навън е сивотата,
която, радости и злоба смесила,
рисува моя екзистенциален страх...
(„Солипсизъм“)“
Особено внимание отделя авторът и на няколко други стихосбирки на Боян Ангелов, като тази с доста странното заглавие „59 отстояния“, отпечатана през 2015 г., в чийто първи цикъл „Като приказка“ поетът изпитва дълбока резигнация от света около себе си и се потапя в мечтите си за един неподправен човешки живот с морални ценности и устои в противовес на бездушното и ожесточено съвремие. Затова се връща към детството и към еротиката с непресъхваща жажда и надежда за автентично и пълноценно земно битие. Във втория цикъл на стихосбирката „Далнина“ той търси опора и се стреми да пречисти духа си с безсмъртните и светли образи на Яворов, Вапцаров, Васил Воденичарски.
В другите два цикъла от книгата авторът прави „поредица от посвещения към колеги и хора от интелектуалния свят, с които е бил в близки приятелски отношения“, като Драгомир Шопов, Евтим Евтимов, Иван Динков и много други, с които споделя своите поетични изповеди, както и преклонението си пред великото съзиждане на „литературната сграда на България“, извършена от тях с много обич и непоколебимо чувство за синовен дълг.
В третата част на своята книга Продрум Димов ни предлага две интервюта с Боян Ангелов, в които писателят разказва за своя творчески път, за своите учители в живота и в литературата, за своите битки с посредствеността и подривната роля на „соросоидните литератори“. Впечатляващо е неговото верую, че „талантът без морални устои няма значение“.
Книгата „Попътни музи“ на Продрум Димов на столичното издателство „Българска книжница“ е много добре оформена полиграфически със сполучливо подбран снимков материал от живота и дейността на Боян Ангелов. Тя е увлекателна и четивна.
Стоян ГЕОРГИЕВ
--230.webp)
