Наскоро в Градската градина на Пазарджик бе открита нова детска площадка. Покрай радостта от придобивката, немалко граждани изразиха притесненията си от това какво ще се случи с нея занапред, предвид „навиците“ на някои наши съграждани, които се забавляват като бутат, преобръщат, чупят, драскат (а някои дори си носят у дома) имущество или съоръжения, които всички ние сме платили с данъците си. Сиреч, наши са, ама не съвсем.
Не знам колко от вас, уважаеми съграждани, знаят, че на страницата на Общински съвет, Пазарджик, в раздел Наредби, скромно стои един много важен документ - Наредба за обществения ред. За нея, убедена съм, поне половината граждани не са чували. А може и изобщо да не ги интересува. Как да ги накараме да я прочетат?
Преди години попаднах на прелюбопитно четиво. Общинският съвет на Бристъл, Великобритания, издал ръководство за справяне със зомбита. Документът се наричал "План за работа при атака на зомбита в Бристъл". Може би най-напред трябва да внесем яснота по въпроса що е туй зомби и има ли то почва у нас?! Вероятно няма човек, който да не е гледал онзи култов клип на Майкъл Джексън „Трилър”, в който певецът танцува с леко разкапани „симпатяги“, пролазващи от гробовете. Другото, което всички „знаем”, е, че зомбитата миришат лошо и ако те ухапят, се превръщаш в зомби (ама това май се отнасяше за вампирите).
И така, какво да правим, ако станем обект на подобно нашествие.
Запознавайки се с този „наръчник” прагматичните бристълци с удивление открили, че изобщо не става въпрос за шега. Указанията си били напълно сериозни. Но в един момент им просветвало, че това, всъщност, са указания за действия при най-честите бедствия в региона - урагани, наводнения, земетресения. А тъй като е известно, че хората мразят да четат подобни текстове, градският съвет, макар и по леко ексцентричен начин, ги накарал да го направят.
Англичаните (западняците) има за какво да се тревожат. Какво ли не ги слетя. На нас обаче всичко ни е наред. Е, от време на време ни спохождат ле-е-е-ки природни катаклизми, но ние абсолютно си знаем какво правим.
Нищо! И чакаме да ни отмине.
Но ако, все пак, пазарджиклията се нуждае от указания затова как да живее и как да мре, то със сигурност те са свързани с онази толкова „непопулярна“ местна Наредба за обществения ред, която цели осигуряване на ред и спокойствие, спазване на морално-етични норми на поведение, поддържане на чистота, естетика и много други.
Например там пише, че се забранява нарушаването на тишината на обществени места като викане, пеене, свирене, използване на озвучителна техника, форсиране на двигатели и други подобни. Чак сега разбирам защо съм допуснала толкова години да ми се нарушава спокойствието - не съм знаела. Ами да съм знаела!
По-нататък става ясно, че се забранява „писането и драскането по стени, витрини и др., поставянето на обяви, плакати, реклами, транспаранти, некролози и други нагледни материали, извън определените за това места”.
Абсолютно съм съгласна, без частта за некролозите.
Ако обаче все пак някой общински служител се заинати да я приложи, ще настане една - не е за описване. Хората ще се вампирясат да обикалят нощем, та да си лепят некролозите. За изборите тази нощна методика ни весели, ама за умрелите, някак непочтително ми се вижда. Не се шегувам. Как ще разберем, че някой познат се е споминал, ако не видим некролога му по центъра? Та нали тези хора са били част от нашия живот довчера. Така че, да вземат да паднат от Наредбата тия некролози, така и така никой не го спазва. Или поне да се обособят специални места за тази цел.
Що се отнася до събарянето и повреждането на кошчета за смет, табелки, пейки и съоръжения, поставени на обществени места - тук две мнения няма. Чупи - купи! Ама като ги чупят все нощем, как да ги хванат? Смятам, че този проблем почти е решен,
защото вече има камери навсякъде.
Например преди доста време получих снимчица по пощата с мила покана да ида и да си платя глоба за превишена скорост. Кой да предположи, че катаджиите в 8.00 сутринта, в събота, ще ме чакат някъде в засада. И си пердаша аз малко превишено и си слушам „Затворнически рок” на Елвис. А те дори не са ме чакали - една цивилна кола с едно радарче на подходящото място и айде-е-е-е - понапълни родната полиция бюджета за 3 дена. Ами браво! Само мъжът ми знае как й се зарадвах на тази честитка, барабар със снимката на германското ми возило. Радвах й се, говорих й, много работи й казах - и на нея, и на държавата, и на катаджиите, та и Урсула фон дер Лайен не подминах. Ама си платих като поп! Това е то европейската практика. Иди кажи после, че не си бил ти. Пийнал човекът, развеселил се и като няма с кого да сподели радостта си, теглил шута на някой кош за смет или на някоя детска катерушка. И те, колко им трябва. Така че, каквото повикало - това се обадило. Да вървим по улиците и да не смеем да си бръкнем в носа дори.
Всеки народ си заслужава видеонаблюдението.
Подобна е ситуацията и с други обществени съоръжения - спирки, чешми, лампи, знаци, табели ... От всичките тези най ми е мъка за пътните знаци. Взели, че STOP си отнесли хората (сигурно да подпират стобора). А че някой няма да спре автомобила си, където трябва, и ще го отнесат (на оная свят)! Трябва да си пълен кретен, за да го направиш. Затова санкцията трябва да бъде космическа. Я напишете там, че за кражба на пътен знак глобата е 5000 евро, пък да видим кой ще се пробва. Ама така да се разшуми по медиите, че и кучетата да разберат. (Тъкмо няма да препикават поне пътните знаци).
Следваща клауза, честно казано, не ме вълнува особено, защото не съм по плуването, но също е важна. Забранява се къпане, плуване и ползване на плавателни съдове в неохраняеми водни площи, както и къпане в градските фонтани. Не знам дали любимата ни Марица минава за неохраняема водна площ, както и градския канал, но по-вероятно - да. Обаче и тази забрана не се спазва. Като ни налегнат през лятото ония жеги, как да не се къпеш, дето свариш! Особено в Канала. Ври и кипи от балабурите на малки (и по-големи) ромчета. С гащи, без гащи - скачат, хвърлят се, радост голяма. Така че през лятото този челен опит може и да ни избави от дилемата:
да има или да няма Минерална баня.
Но пък хората може и да не знаят, че е забранено. Ама и не сме чули някой да е глобен. Виж за фонтаните е друго. Защо пък да е забранено? По новините гледаме как по цял свят седнали хората под адския пек, топнали краченца и се разхлаждат. Дори в онзи, световноизвестния фонтан Ди Треви в Рим, и там си плацикат. То и за атракция минава. Ако обаче причината е, че поради естеството на техническата мисъл, сътворила туй чудо (и най-вече изпълнението й), може да те удари ток!, наистина трябва да го има, но не само в Наредбата. На табелка пред фонтанчето да пише: „Уважаеми съграждани, моля не влизайте по никакъв начин в това водно съоръжение, защото има вероятност да се докоснете до отвъдното и там да си останете.”
Да видим кой ще се топне!
Много актуална напоследък стана още една точка от този важен местен документ, която касае действия с взривни вещества или други подобни - стрелби, илюминации, фойерверки. Явно някои граждани са решили, че не може само кметовете да го правят и се илюминират по всякакви поводи. Току ни стреснат по никое време (по всяко време, де). И как да ги хванат? Ами, много лесно - по зарята, по зарята ... Намират ги и прилагат съответните процедури. С което най-вероятно ще предизвикат поредното оплакване за незаконни действия. Затова хич не им трябва. Не ги виждат и това е!
Ама те и така правят.
Ако пък някои (винаги) будни съседи решат да уведомят службите - нямат си идея какво ги чака. И разни „мили” думички ще им кажат, и вратата им с лепило ще намажат, и котката им може да боядисат, та и нещо миризливо току-виж намерят на прага си (справка „Чичовци”, Иван Вазов).
Много интересна точка във въпросния документ също е, че при заявяването на повече от една обществена проява на едно и също място и време, право на провеждане има организаторът, пръв заявил за нея. Оказва се, че всичките ни страхове за едновременното провеждане на гей парад и антигей парад в нашия град в онези дни, когато по темата вреше и кипеше, са били напразни. Кой превари! Много интересно обаче как това се случва по другите градове и държави. Едните на едното крайче на площада, другите (анти) - на другото. После - въргал и горещи новини по телевизията. И накрая, по правило, полицията е виновна. То, ние, не че сме се втурнали да правим обществени прояви (та и по две на ден), ама не е лошо да го знаем.
И за междублоковите пространства нещо не е домислено.
Питам аз, къде ще си правим лютеницата и къде ще си приготвяме зимнина? Преди години мои гости от Германия се сащисаха като видяха на паркинга как съседска фамилия най-самоотвержено пече чушки и вари лютеница. „Боже, те готвят на улицата!” - възкликна Йорк, мой приятел от Дюселдорф. Всичките ми обяснения, които (уверявам ви) бяха страстна защита на българските традиции, останаха без какъвто и да било ефект. Може би, ако бях казала, че паленето на огън е забранено, но правенето на лютеница - не, щяха да се успокоят. Ама кой да ти чете наредби!
И други интересни забрани има във въпросния документ, та дори една особено екзотична, според която се забранява извършване на дейности, свързани
с отделянето на неприятни, дразнещи миризми.
Не знам дали прекомерното обливане с парфюм влиза в тази забрана. Ако не - най-настоятелно моля да се вкара.
И тъй като няма как да коментираме всичко, а Наредбата си седи кротко на сайта на Общинския съвет, можем пък и да й хвърлим по едно око, а защо не и да я прочетем цялата!
За сведение, уловката на Бристъл сработила. Към зомби постинга не само имало рекорден интерес, но и градът се прочул, както с оригинална идея, така и с готини общински съветници. И тъй като и ние в Пазарджик отдавна искаме да се прочуем с рекорди и сензации - ето ви една възможност: Да накараме гражданите на община Пазарджик да прочетат Наредбата (та и да я спазват) … И да надминем Бристъл!
Уважаеми съграждани, извинявайте за заглавието (ако ви стреснах) и ви благодаря, че прочетохте (избрано от) Наредбата. Нека се опитаме да я спазваме, макар че в много случаи няма да ни санкционират, дори да не го направим Хора сме, все пак, европейци, и най-вече граждани. И от нас зависи градът (светът) да бъде по-нормален, поносим, та и по-хубав.
Колкото и да не ви се вярва!
Мариана БОЙРИКОВА
