За мен е чест да съм в мъжкия отбор на ”Хебър” – уверява младият талант
ПАЗАРДЖИК. Тодор Гергишанов е пример как младите и талантливи момчета от школата на „Хебър” получават шанс за изява и се преборват за място в първия отбор на футболния клуб. 18-годишният централен полузащитник вкара ефектен гол от ъглов удар в мача от 11-и кръг на Втора лига във вратата на „Етър”, завършил 4:1 за „зелените”. Това стана в продължението на първата част, завършила 2:1, а след мача играчът призна, че и друг път го е правил – на тренировки и в юношеското първенство. Гергишанов е рожба на „Хебър”, играл е и за юношите на пловдивските „Ботев” (U15) и „Локомотив” (от U15 до U18), както и в Югоизточната трета лига. За „Хебър” вече има 4 мача при мъжете и 166 изиграни минути, а за купата – едно полувреме. Разговаряме с младия футболист преди следобедната тренировка на стадион „Георги Бенковски”.
- Тодоре, какво е усещането да играеш в представителния отбор на Пазарджик
- За мен на първо място е чест да играя за отбора на „Хебър”, но е и отговорност. Стремя се с представянето ми на терена да се отблагодарявам за шанса, който ми е даден, и да доказвам мястото си в отбора във всеки един мач.
- Този той гол от корнер впечатли цяла България. Каза, че си го правил и преди. Каква е тайната?
- Да, така се получи и топката влезе. А тайната е… тренировки. Опитвал съм го този удар от корнер на тренировки, опитвал съм го на мачове, понякога се е получавал. За мое щастие в дадения мач с „Етър“ също се получи. Да си кажа честно, когато влезе топката, малко се шашнах, защото това ми беше един от първите двубои, не бях изпитвал такова усещане и ми беше малко странно, но бързо се окопитих. И много се зарадвах.
- В първите стартови листове ти бяха объркали фамилията на Гергишаров – може би това е било на кадем?
- Да, да, може и наистина да е станало така (смее се, б.р.).
- Разкажи малко повече за себе си. Как започна?
- Роден съм на 28 януари 2008 година в Пазарджик, започнах с футбола още от детската градина, бил съм на 3 или 4 години. Влязох в школата на „Хебър“, където са най-хубавите ми години досега във футболната ми кариера. Треньори тогава ми бяха Станислав Чочков и Йордан Чолов и те много помогнаха за развитието ми. Мисля, че „Хебър“ имат една от най-добрите детско-юношески школи в цяла България. Освен много добрата база и условия, безспорни професионалисти са треньорите, а за това говорят и успехите на детските гарнитури през годините. И от личен опит знам, че едно дете може да се развие пълноценно като футболист в пазарджишката школа.
- Ти си пример за много деца, че когато тренираш упорито, можеш да играеш в професионалния футбол с първия тим. Спомена преди малко за усещането. Сигурно младите ти колеги от юношеския тим и от школата те разпитват за него, за тръпката?
- Усещането наистина е много хубаво, но зад него стои много труд, много работа, стоят много лишения и много дисциплина. Когато някой ме пита за прехода от юноши към мъже, казвам му, че трябва да бъде дисциплиниран и трудолюбив всеки ден, да бъде обсебен от тази цел и футболната идея.
- Казваш „обсебен“. Колко време от седмицата ти е запълнено с футбол?
- Цялата седмица – ти тренираш два-три часа на стадиона, после трябва да починеш, вечерта пак трябва да тренираш, всичко трябва да е съобразено с футбола, за да извадиш най-доброто от себе си и да покажеш резултати. Но дисциплината е в основата на всичко. Това съчетаваш и с училището – аз например уча в Пловдив, 12 клас съм в „Цар Симеон Велики“. От 15-годишен се преместих от Пазарджик там.
- Какви са ти плановете след като завършиш? НСА?
- Още не съм решил. Обичам футбола и спорта, така че в училище харесвам физическото, но харесвам и математиката, и българския език и литература.
- Как се вписва един младок в колектива на мъжкия отбор?
- Аз съм нов, от лятото съм в мъжкия отбор, но колективът е на страшно добро ниво, всички много се подкрепяме, наистина, нещата са много подредени, всеки знае какво прави и това е супер.
- В началото на сезона треньорът обяви целите – челото на „Б“ група. Как виждаш първенството? Има силни отбори, има коварни отбори, ще се справи ли „Хебър“?
- Конкуренцията във Втора лига тази година наистина е на много високо ниво. Но ние работим много здраво, следваме целите, които ни е поставил треньорът, надяваме се нещата да се получат и аз мисля, че ще се получат. Работим и вярваме в това с моите съотборници.
- С кои момчета в тима сте най-близки? С твоите колеги в средната линия?
- Честно казано, с почти абсолютно всички момчетата се разбираме отлично, паснахме си много добре, наистина с всички сме в приятелски отношения.
- Има ли в семейството ти футболист?
- Не, няма, баща ми и дядовците ми не са били футболисти.
- Как разпускаш след тренировки и училище?
- В свободното време обичам да се разхождам в планината, а когато съм в Пловдив например предпочитам да изкача Бунарджика, хълма с паметника на Альоша. Друго любимо занимание ми е да изляза с приятели, стига да съм свободен, разбира се.
- Виждаш ли се в някой пловдивски или столичен клуб?
- В момента съм изцяло фокусиран върху „Хебър“ и искам да постигна успехи с „Хебър“. Другите клубове не ме интересуват в момента. Използвам случая да благодаря на президента на клуба г-н Василев и на старши треньора г-н Митов за доверието, което ми се гласува.
- Ти играеш повече в последните мачове, значи оправдаваш доверието на треньора…
- Да, така е, съгласен съм в някаква степен, но трябва още много труд и усилия да положа, за да отговарям в още по-голяма степен на очакванията.
- А какво да очакваме при гостуването в Своге от първенството и на Пирин за Купата?
- Надявам се – победа за нас. И в двата мача.
- Преди часове още един млад талант, Илиян Георгиев, направи дебют за мъжкия отбор. Ти познаваш юношеския тим, може би ще има и трети млад талант в първия отбор?
- Аз преди малко казах колко е качествена школата на „Хебър“ и това, че Илиян Георгиев дебютира за първия тим, доказва думите ми. Доста добри и талантливи деца има, просто трябва да продължават да се трудят и получат ли шанс, да работят все така усърдно, без да се главозамайват, да остават здраво стъпили на земята. Работата трябва да е всеки ден. Иначе има много таланти, много добри треньори, а в комбинация с добрите условия, мисля, че ще има още млади футболисти, които ще влязат в първия отбор на „Хебър“.
- Имаш ли ритуал преди мач?
- Ха, специален ритуал… (Замисля се.) Обувам си първо дясната обувка.
- Любим отбор у нас и в чужбина?
- В България нямам любим отбор, извън „Хебър“, разбира се. В чужбина любим клуб ми е „Ливърпул“. Любим футболист ми е Джуд Белингам.
- Какво ще кажеш на феновете?
- Искам да им благодаря за подкрепата от началото на сезона. Опитваме се да ги радваме всеки мач, понякога не се получава, но това е футбола. Нашето желание е винаги да побеждаваме, а те го заслужават, защото ни подкрепят. Благодаря им!
Дочо ЧАНЕВ
