Разговорът със „Знаме“ подтикна твореца да превърне в картина ученическа рисунка
ПАЗАРДЖИК. Галерия „Георги Машев“ отвори пространството си за нетрадиционната изложба „Втора производна“ на майстора на концептуалното изкуство – физика Поло Оконе, псевдоним на Калоян Димитров. Представени са 15 платна маслена живопис и 23 пластики, скулптура и инсталации в стила на концептуалното изкуство.
Наричат автора мултижанров артист. Режисира и сам играе в театрални постановки. Изнася лекции по философия, съчетава науката с изкуството. Има самостоятелни изложби в София, Перник, Благоевград, Кюстендил, Дупница и сега в Пазарджик.
За това що е концептуализъм и има ли той почва у нас, разговаряме с Поло Оконе.
- Г-н Оконе, как избрахте Пазарджик да представяте в изложба творбите си?
- С читалище „Христо Ботев-1897“ вече 3 години организираме съвместни прояви в различни области на културата. Ценя възрожденския дух на културните институции. Самият аз съм бил председател на читалище. Ето това ме доведе във вашия град. В основата на дейността ми стои едноименната ми фондация „Поло Оконе“. Всяко откриване на моя изложба е съпроводено и с други прояви.
Този път представяме книгата „Живата памет. Читалище „Христо Ботев-1897“ с автор Веска Минова, секретар на културната институция. Това е летопис за историята на читалище „Христо Ботев“ от основаването му през 1897 г. до 2025 г. Посетителите научиха и за отличените в конкурса „Димитър Бояджиев“ млади поети. Акцентът винаги са моите произведения. Затова кръщавам събитието с определението „форум“ – място за срещи с ценители на изкуството и културата.
- Физик сте по образование. Как законите на физиката помагат и влияят за изграждане на картините, инсталациите и другите форми на художествения Ви изказ?
- Вярно е, че между изкуството и науката има огромна бездна, но те взаимно са свързани и се допълват. В изкуството си пренасям идеи от физиката и философията. Помагат ми познанията за кристалните решетки, за някои явления като електричеството, магнетизма и други. Практиката си я нося още от юношеските години като ученик в Националната природо-математическа гимназия в София. Наученото тогава трансформирах в картините си.
Сега продължавам да работя по специалността си като дозиметрист – за измерване, анализиране и контролиране на йонезиращи лъчения (радиация). Така че науката продължава и сега да присъства в творчеството ми. По-късно се появи и философията. Изнасям лекции в БАН. Пиша статии по различни теми и други. Невидимото също е част от рисувателния процес. То присъства и в малка композиция като натюрморт.
- Как ще опишете творбите си?
- Рисувам с удоволствие повече за себе си, а не за публиката. В експозицията представям 15 картини, маслена живопис и уточнявам, че не съм показвал това изкуство повече от 10 години. Маслото дава голямо разнообразие и възможност да се покаже моженето на твореца. Две са темите в произведенията: ритуали - фабрики или миницъркви, произвеждащи идеи за текстил, пясък и други, т. е. как се създава концепция. Втората тема е голото тяло, което е една цяла вселена. На картините се виждат голи тела, силно нагънати, набраздени и разхвърляни.
Пластиките са 23. 2014-а е годината, от която се занимавам с концептуално изкуство. Оттогава осъзнах, че съвременното изкуство не е само израз на емоция или естетически канони. То е философия, опит за преосмисляне на света около нас, форма на общуване, на диалог и размисъл. Конценптуализмът не е само стил или тенденция в изкуството. Той е предизвикателство към възприемането на изкуството и на реалността. Концепцията сама по себе си е завършено произведение, защото и самата идея може да е обект на изкуството.
Пластиките в експозицията са тежки метални маси, окислени повърхности, златни и сребърни текстури, жилести органични мрежи и провиснали драперии. Всички те изглеждат като археологически останки от древността или футуристични артефакти от свят в руини. Изработени са от метали, пластмаса, хартия, найлон, восък, лепила и други материали. Всяка форма разработвам в продължение на 6-7 години и е свързана със специална методика и съзерцаване. Зрителят сам може по свой начин да я възприема като усещане и въздействие.
- Наричат Ви мултижанров артист.
- Така е. Занимавам се с театър, режисура, пърформънс, инсталации, изнасям лекции по философия, организирам фестивали. Всички тези форми са ми интересни. Зад тях стои много разбиране и опит. Мои са постановките „Медена луна“ и „Паяци“. Във второто представление съм един от актьорите. И двата спектакъла се играят в „Топлоцентрала“ в София. Фестивалите са за традиционната везба, плетива и символи („Магична красота“) и за мартеници („Баба Шара“). Първият скоро се проведе в читалище „Отец Паисий-1907“ в пазарджишкото село Величково с подкрепата на Община Пазарджик. Шевицата е много красива, има и научна, и образователна стойност. Докоснеш ли се до нея, тя става необятна. Много ценя запазване на традициите в културното ни наследство.
- Как се роди псевдонимът Поло Оконе и каква част от Калоян Димитров остава зад него?
- Появи се от една моя рисунка от ученическите година, в центъра на която има фигура с прилика на око. Нарекох я „Око – не“ и после я кръстих „Оконе“ без тирето. Отпред поставих думата „Поло“ и така до днес съм известен като Поло Оконе. Тази графична рисунка ми е скъп спомен. Пазя я и досега. А разговорът ме подтикна да я превърна в картина. Заслужава си.
- През 2025 г. учредявате фондация „Поло Оконе“. Каква мисия стои зад нея и как предвиждате да подкрепяте младите творци?
- Търсих форма с възможност да си взаимодействам с различни институции и артисти. Фондацията е полезен инструмент и като финансов източник. Средствата се използват за полезни дейности – осигуряване на пространство за изява на млади творци, за нови технологии, за обучителни курсове и други. Правим и дарения. Излезе и първият брой на вестник „Концептуалист!“, дело на фондацията и с изключителното съдействие на Веска Минова.
- Какво още да очакваме от Поло Околе?
- Бъдещето напоследък ми изглежда далечно и май то много не ме интересува. Защото мисля, че това, което е написано и го носиш в себе си, то ще се случи или няма да се случи. Сигурно е едно – ще продължа с изложбите, с другите форми на изкуството, с фестивалите и с концептуализъм като реакция срещу традиционното разбиране за изкуство.
Пенка МИХАЙЛОВА
