През седмицата тържествено отбелязахме 120 години от кончината на Ованес Съваджиян – човекът, който спасява Татар Пазарджик и хиляди човешки животи в лютата зима на 1878 година. Ако руската армия беше се забавила с няколко часа при освобождението на града на 14 януари или ако Ованес Съваджиян не бе унищожил телеграмата на турското главно командване за опожаряване на всички къщи и избиването на населението, може би мнозина от нас днес нямаше да съществуват.
Роден през 1844 г. в Одрин в семейството на арменски емигранти, от дете знае български език. Учи в Робърт колеж в Цариград, владее 7 езика. Особено съчувства на българите по време на Априлското въстание. Поддържа тесни връзки с българските революционери и ги информира за това, което знае като жп служител. Жени се за българката от Панагюрище Парашкева Филипова, чиито родители са избити през април 1976-а. Семейство Съваджъян осиновява сираче оцеляло от Баташкото клане – Атанасчо, а по-късно им се раждат още пет деца...
На 13 януари 1878 г. за командващ османския гарнизон в Пазарджик Сюлейлеман паша назначава ген. Фуад паша. Българското население е принудено да напусне града в посока на с. Главиница, където прекарва два дена и две нощи на открито. В тези часове главнокомандващият на османските войски Сюлейман паша и адютантът му влизат в студения кабинет на телеграфиста и началник на гарата в Пазарджик Ованес Съваджиян и главнокомандващият му диктува телеграма – иска разрешение от падишаха и Високата порта в Цариград да запали града и изколи населението. Докато я изпраща, 34-годишният Съваджиян се изпотява… Отговорът не се връща толкова бързо и Сюлейман паша междувременно се оттегля в Пловдив, за да се укрепи. Същия ден началникът на пазарджишката гара и телеграфист Ованес Съваджиян получава телеграма от турското правителство в Истанбул. Адресирана е до Фуад паша и гласи: „Опожарете града, унищожете населението, оттеглете се към Филибе/Пловдив/!“. Тогава обаче се случва немислимото – служителят на гарата нарочно превежда погрешно съобщението на султана. С риск за живота си ужасеният Съваджъян разбърква няколко тирета и точки и слага по едно „не“ пред всяка от жестоките заповеди - не унищожавайте града, оставете населението и се оттеглете. Той превеждал, защото само той знаел морзовата азбука. Турците изпълняват фалшивата заповед. Гневният Сюлейман излиза от гарата, заповядва на адютанта си да вдигне кордоните около българите при Башикарово и Чиксалън и да подготви войниците за поход към Пловдив. Въпреки че получава сериозни подкрепления, дивизионният ген. Фуад дава незабавно заповед за изтегляне от Татар Пазарджик. Около 14 часа на 14 януари 1878 г. авангардът на руските войски с командир ген. Брок навлиза в града...
Разбирайки за подвига на Съваджиян лично ген. Гурко го награждава с Ордена за граждански заслуги - първа, втора и трета степен и с Орден „Свети Александър Невски“ – първа, втора и трета степен.
Още след погрома на въстанието Уилям Гладстон изпраща две анкетни комисии в Татар-Пазарджик да разследват зверствата. Ованес поема всички разходи по престоя и прехраната на английските делегати. Свързва ги и с български революционери, които да опишат трагичните събития. След Освобождението на Татар Пазарджик Съваджиян става временен кмет на града, а по-късно е началник на гарата. Скромен, той не се отдава на държавна кариера, а продължава да работи в железниците. След това последователно става началник на гарите в Цариброд и Търново. Носител е на трите степени на ордените „За гражданска заслуга“ и „Свети Александър“. Умира в Своге на 14 октомври 1906 г., едва две седмици след пенсионирането си. На 14 януари 1986 г. костите му са пренесени в алеята на заслужилите особена почит в гробищния парк на Пазарджик. В знак на признателност през 1925 г. тогавашният Пазарджишки общински съвет преименува улица на негово име, през 1938 г. е гласувана сума за изработка и поставяне на бюст-паметник. На жп гарата има поставена паметна плоча на героя, а днес в началото на едноименната улица стои паметникът на смелия телеграфист. От 2006 г. Ованес Съваджиян посмъртно е обявен за почетен гражданин на Пазарджик с единодушно решение на Общинския съвет.
Алекси СТАНКОВ
