С мотоциклет в царството на кангалите

  28.10.2021 08:32             
С мотоциклет в царството на кангалите

Продължение на публикацията със следния ЛИНК

Ден десети

Събудих се още преди да изгрее слънцето и започнах да събирам багажа. Вечерта бях умувал, на къде да тръгна. Първоначално мислех да сляза още по-надолу на юг в Турция към Диарбекир и Адиаман, но там щеше да е още по-топло, а жегата всеки ден беше започнала много да ме тормози, въпреки на места голямата надморска височина, на която се движех. А и вече се натрупваше умора, която с едно спане и една баня не можех да преодолея. Тогава реших, че ще се кача по-нагоре на север в Турция като все още избягвам по-главните пътища, а ще карам по локални "по-къдрави". Тук в тези части на Турция, през които минах, имаше доста блокади по главните пътища и КПП-та на жандармерията. На прав и равен път ограничаваха скоростта до 30 км/ч и с конуси извеждаха движението встрани. Там обикновено имаше нещо като бункер с бетонни елементи и чували с пясък, а отстрани задължително стоеше БТР или друга бронирана машина с картечници. Самите жандармеристи задължително бяха с каски, бронежилетки и пълно въоръжение. Спираха всички, които минаваха оттам, и проверяваха документите им. Мен също не ме пропускаха (като друг път). Човек оставаше с впечатление, че тази държава се подготвя за война. Трафик полицията по същия начин отбиваше движението, но без бункери, автомати и картечници - само ти проверяваха книжката и талона. Тук схемата беше друга. На около 600-800 м преди мястото на проверката паркираха някаква кола без лампи, надписи и означения, но с радар. Обикновено го правеха в края на някакво по-дълго право спускане, та по-хубаво да успееш да се засилиш. След това ти виждаш мястото за проверка, намаляваш и те спират. Проверяват ти документите и веднага се обаждат на този в колата с радара, а той им казва с колко си карал. И ако си в нарушение, веднага получаваш акт. Допуски няма. Ако ограничението е 50 км/ч примерно, а ти караш с 55 км/ч, в България минаваш метър, но в Турция не. Глобяват те. Понеже ми бяха известни тия турски похвати, си отварях очите добре и на няколко пъти успявах навреме да намаля скоростта. Минах без глоби на това пътешествие.

И така, ще караме из централна Турция, като леко ще се изнасяме нагоре на север. Събрах багажа, натоварих всичко и потеглих по павирания път към превала на върха на кратера. Колкото по-нагоре се изкачвах, толкова по-силен вятър започваше да духа. Доста пъти ветрове ме вяха из Турция, но толкова рано за първи път ме развяваше. Та още нямаше 7 часа сутринта! Вярно, че бях нависоко, над 2300-2400 м нмв, но май не беше само височината виновна. Толкова беше силен вятърът, че вдигаше облаци прах от дупката до мен, като мъгла. Спрях да направя една снимка на малкия кратер и докато снимах бая ме буташе и клатеше мотора вятърът.

Мислех, че като мина превала и изляза от кратера вятърът ще стихне, но не познах. Духаше си здраво и от другата страна към Татван. Гледката беше много живописна, градът от високо, езерото Ван, планините наоколо, но за съжаление всичко беше мътно и замазано като в мъгла и снимката нямаше да стане. От Татван тръгнах към Муш на северозапад по D 300. Минах през Бингьол и хванах към Елязъг. Днес бях решил да мина повечко километри. Обичам да карам сутрин рано. Когато тръгна в 6,30 до 8 часа, когато започне голямото бързане, аз вече спокойно съм минал 100-150 км по почти пусти пътища. Обикновено карам с 80-90 км/час и гледам пейзажа наоколо. След 8 часа вече започват да изскачат все повече и повече състезатели от Формула 1 с бусове, баничарки, коли и камиони, и започва Голямото бързане. Карат със 140-150 км/час, а някои карат с толкова, с колкото могат да вдигнат колите им. Голямо бързане наставаше. Затова много често на места, където имаше крайпътни чешми, имаше нови, съвременни коли с вдигнати капаци и хора, които поливаха там с шишета с вода двигателите в жегата.

От Елязъг хванах D 260 и пак на северозапад тръгнах към Дивирги. Стигнах Кебан. Това е малко градче точно до много голям язовир със същото име. От язовира изтичаше река, на която 20-30 км по-надолу по течението бе направен друг голям язовир. Реката беше доста голяма и с кристално чиста вода. Веднага след като преминах по моста над нея видях рибен ресторант. Вече беше към 14,00 часа. Паркирах се пред ресторанта и заех една сенчеста маса с изглед към реката. Бях много гладен. Сутринта май бях изял само някакво десертче и един сладолед в жегата на някаква бензиностанция, а през останалото време само карах. Та, както си бях умрял от глад, веднага поръчах най-голямото блюдо - специалитетът на заведението. Първо обаче ми донесоха разядките и салатите. После дойде пъстървата.

Парчета печена, пържена и панирана, и две парчета пиде в десния край на чинията. Зеленчуците в средата пак бяха с парченца риба с тях. Поръчах и фанта, и минерална вода, и се натъпках до пръсване. Сметката ми беше най-голямата, която съм плащал досега в ресторант в Турция при това пътешествие. Цели 70 лири или 14 лева. Предложиха ми безплатен чай, както винаги правят след ядене в Турция, но учтиво отказах, с което силно ги учудих. Не можех да погълна повече нищо.

Качих се на мотора, но ентусиазмът ми за каране беше силно намалял. Разбрах, че няма да успея да видя днес Дивирги и след 40-50 км стигнах до едно малко градче Арапгир, където още на входа му имаше табела за хотел. Намерих го в центъра на градчето и приех офертата им за стая със закуска за 130 лири (26 лева).

Ден единадесети

Управителката на този хотел се оказа от Таджикистан. Поговорихме доста с нея на най-различни теми. С руския език се справям определено много по-добре отколкото с английския. Оказа се, че този хотел в това градче е открит преди мен от българските моторджии. Някаква група българи на мотори преди известно време преспали тука. Закуската беше много богата. Не успях да изям всичко, и помолих да ми увият тостовете със сандвичи за през деня. После продължих по D 260 към Дивирги. Вчерашните ветрове, които ме вяха почти целият ден бяха изчистили въздуха и снимките станаха кристални. Пък и самият път не беше широк като магистрала, а си беше най-обикновен двулентов, но за сметка на това се катереше стръмно по баирите и имаше много завои. Ето такива моторджийски пътища обичам. Беше станало и доста по-хладно времето, та си навлякох още някоя и друга дрешка, даже си сложих бонето под каската. До днес всичко това ми стоеше прибрано в куфарите.

Стигнах Дивирги и оттам свих на запад към Кангал пак по D 260. Този град се нарича така, защото там се отглеждат кучетата от порода Кангал. Мъжките достигат до тегло 90 кг при близо метър ръст. Това е националното куче на Турция. Снимах от пътя един от развъдниците. Понеже кучето е много голямо, бяха направени къщички с тухли за кучетата, в които и човек би могъл да живее.

От Кангал потеглих нагоре на север по D 850 към Сивас, а след красиви изкачвания, превали и гледки от Сивас хванах един от по-главните пътища на Турция, Е 88, право на запад към Йозгат. Преди да стига Йозгат обаче, взех че пристигнах в Пазарджик...

И друг път съм минавал оттука и съм правил снимки. Почти нямаше промяна. Само пътят беше станал по-широк и по-хубав, с противоветрова ограда отстрани. Няколко пъти е по-малък от оригинала този Пазарджик, пък и е доста далече от Марица, ама какво от това. Нали си имам жителство.

Стигнах Йозгат в късния следобед и веднага потърсих хотел. Намерих без проблеми и се оказа, че стаята със закуска е само 90 лири... Само 18 лева за стая в тризвезден хотел със закуска. Такова нещо беше абсолютно немислимо за България, която щяла да се конкурира с Турция в туризма?!?! Голям смях... Съжалявам, че нямам снимка на хотела, но имам снимки на банята, която беше облицована не с фаянсови плочки, а с чист полиран мрамор! Така приключи този ден, през който бях минал 460 км.

Владимир ЧОРБАДЖИЙСКИ

Снимки - авторът

Краят на пътеписа – в петъчния книжен брой на "Знаме"

 

 

 


Свързани
Последни новини
Анкета

Какво ще празнувате на 14 февруари?


Резултати
Обяви

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ С НЕЯ БЕЗ НАЕМ СРЕЩУ ГЛЕДАНЕ. 0884 223 113

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

ДАВАМ БОКСОНИЕРА ПОД НАЕМ – ЦЕНТЪР. 0877 122 337
Всички