Пазарджик

Дизайнерката Жасмина Гладийска: Черпя вдъхновение от народното творчество

  31.07.2022 08:06             
Дизайнерката Жасмина Гладийска: Черпя вдъхновение от народното творчество

Непреходните неща са  здравите основи в модерния роботизиран-дигитален-неодухотворен и виртуален свят

За работата в сферата на културното предприемачество и създаването на собствени модели подвързии за книги, чанти и калъфи за таблети и лаптопи и торбички за вино разговаряме с дизайнера на бижута Жасмина Гладийска. Писахме, че с културно предприемачество е свързан новият проект „Образи и смисъл“ на велинградското читалище „Отец Паисий - 1893“ ТУК.

- Какво Ви накара да се включите в това ново и различно от сферата, в която работите, предизвикателство?

- Повече от 16 години се занимавам с изработването на бижута и аксесоари и наблюдавам и изучавам модните и интересни нови течения в дизайна и изкуството. Също и основата, която имам от изобразителното изкуство, в часност - скулптурата, специалност, която завърших през 2005 г... Всичко това несъмнено е изградило у мен възможността свободно, органично и артистично да подхождам към всяка нова идея и възможност, за да разкривам многобройните пластове, които съдържа всяко едно изкуство. А какво по-хубаво и ценно да се обърнем за вдъхновение към народното ни творчество? И когато получих предложението от д-р Силвена Байракова - председател на читалище „Отец Паисий – 1893“ във Велинград и инициатор на проекта, да се включа в проучването на местните шевици и в тяхната съвременна интерпретация, за мен това се оказа една истинска сбъдната мечта!

- Във Вашите модели прави впечатление стремежът за отличаване от масово експлоатирани и разпознаваеми цветове и форми в шевиците. Уловили сте едно наистина впечатляващо богатство. Но това е доста различна материя, вероятно изисква време, както и работа на терен.

- Няколко години по-рано се бях запознала с труда на Ирен Ямами и с нейните проучвания за символите и значенията на фигурите във везбата, характерни не само за балканския регион, а и в Азиатско-Европейското им проявление. Веднага се заех да разгледам специфичните за нашия район шевици и мотиви и открих, че значенията им се припокриват и намериха своя смисъл и обяснение за мен. Така ги обединих с идеята на д-р Байракова. Книгата на Ирен Ямами - „Кодът на шевицата“ се превърна в наша основа, чрез която стигахме неизменно до изводите на авторката за скрития смисъл на образите в народното ръкоделие. И така, впечатлена и развълнувана, се заех да събирам образци от четирите основни групи, представляващи общността в нашия район - каквато е и същината на проекта. Това са преселили се власи, които тук се наричат армъни, българо-мохамеданите, т. нар. помаци, и християнската и ромската общности. Разбира се, за мен в Родопите всичко сякаш е прескочило очертанията си и границите между общностите и хората в тях са „омекотени“ и „преливащи“, както са хълмовете и хребетите на самата Родопа планина. Това се потвърди нагледно и след проучването, което направихме. Намерихме много привзети образци от Белишко и Разлог, защото е имало голямо преселение от тези райони. Разказаха ни истории, как мотиви от чеиза на преселници се харесват толкова много от местните жени, че те дават на дъщерите си да ползват и припознаят елементи в техните нови собствени чеизи. Много интересно е как ромите от общността използват традиционните родопски цедилки в отглеждането на децата си и дотолкова са приели този практичен предмет като част от ежедневието си, че го припознават като елемент на тяхната етническа група.

Христина НЕНОВА

Цялото интервю - в книжния брой на "Знаме"


Свързани