Установяването на нарушения на пътя не трябва да е единствена алтернатива за пътната безопасност
В последно време от всевъзможни информационни канали – основно телевизия и интернет буквално ни залива информация, която създава усещането у много хора, за безпрецедентно поведение на водачи на МПС. Това дава поле за развихряне на общественото мнение и предизвиква съмнения в част от обществото за покровителство от страна на органи на МВР на определени водачи на МПС, в което някои съзират бездействието на органите на МВР. Реално, нещата не стоят така. Несъмнено са налице проблеми, както в поведението на водачите на пътя, така и в осъществяваната дейност от страна на контролните органи. Но това е само част от пъзела в общата картина на продукт „Сигурност”. Реалният измерител в аспект на пътната безопасност, са не статистическите данни за броя на установените нарушители и събраните глоби, а броят на загиналите и пострадалите при пътни произшествия – пътният травматизъм.
Статистически, многократно увеличеният брой на МПС и водачи влече след себе си увеличение на нарушенията. Преди дни в "Знаме" излезе статията "1,2 милиона фиша и 80 000 наказателни постановления стоят невръчени" (може да я прочетете ТУК, б.р.). Когато установяването на нарушения на пътя от контролните органи е издигнато като единствена алтернатива за справяне с проблемите на пътната безопасност, този ефект се мултиплицира. Изглежда за някого е удобно водачите на МПС да са виновни за всичко, а пътните полицаи да са единствените, които са длъжни да се справят с този проблем. Това, образно, е да си заровим главите в пясъка.
В резултат се достига до невъзможно натоварване на системата на МВР, която определено не е модернизирана, няма административния капацитет и е неспособна да справи с обработката на този огромен обем от нарушения, които констатира. Трябва да се прави разлика между невъзможност за справяне с проблема, породен от обективни (за МВР) обстоятелства и бездействието. Неправилно би било да се мисли, че МВР единствено е длъжно и може да се справи с проблема. От една страна, обществения натиск за справяне с проблема на пътната безопасност, се сблъсква с остарели форми и методи на работа, които залагат единствено на завишаване на контролната дейност и завишаване на наказателната репресия, но не и на работещи решения. Провежданите от много години полицейски акции („Зима”, „Децата тръгват на училище”, „Скорост” и др.) е сведено до отчитане на едни и същи констатирани нарушения и не водят до никакви реални резултати. Същевременно бюджетът на МВР не позволява мащабни проекти за модернизация на дейността (камери, технически средства, дигитализация на дейността), като се разчита на допълването му чрез Фонда за пътна безопасност, който се захранва от наложените глоби. И омагьосаният кръг се затваря.
Преди около месец директорът на Института по пътна безопасност – Богдан Милчев, в анализ по една от националните телевизии обобщи нещата по следния начин – сравнявайки броя на пострадалите до м. септември през тази и миналата година, през призмата на наложените наказания, стигна до извода за липсата на какъвто и да е ефект от работата на МВР и възможността му да влияе върху причините за пътния травматизъм по начина, по който осъществява дейността си, тъй като нещата остават непроменени, а по някои показатели даже са завишени. Напълно безсмислено е например органите на териториална полиция (т.нар. квартални полицаи) да са превърнати в куриери за разнасяне и връчване на наказателни постановления като основна ежедневна дейност. Има пощенски услуги, но това изисква актуална и точна информация по линия на ГРАО и финансов ресурс (бюджет) за услугата.
В крайна сметка решаването на проблемите на пътната безопасност чрез реално снижаване на пътния травматизъм, зависят от много неща комплексно – състояние на пътищата и пътната мрежа, обучение и квалификация на водачите, техническо състояние на МПС и други, като само една част от всичко това зависи от контролната дейност, доколко тя е насочена основно само към един от елементите на системата „Водач-път-автомобил”.
Налице са редица примери на работещи модели в страните от ЕС, които могат да бъдат заимствани, но за съжаление трудно осъществими на наша почва. Един добър модел е системата „Бонус-малус” (относно размера на застраховката „Гражданска отговорност” в зависимост от дисциплината на водача), който до момента не може да се реализира, макар да се презентира от няколко години.
Несъмнено, необходима е реорганизация в работата на редица държавни органи, в т.ч. и на МВР, за да има промяна, която да доведе до положителни резултат в пътната безопасност, за снижаване на пътния травматизъм.
Адвокат Костадин УЗУНОВ
