Докато приятелите ми от Велинград, Якоруда и Пазарджик чакат дали лентата на Ридли Скот „Наполеон“ ще пожъне най-много „Оскар“-и, мен нещо друго ме провокира да пиша за Наполеон. Спомних се как учителят ми по история в средния курс разказваше за неговите битки, а аз никога не съм си представял, че мога да посетя съвсем случайно всички тези места след време. Като студент често пътувах с влак, с карта от Бюро за младежки туризъм ”Орбита”, по жп намаление във всички музеи от бившия соцлагер. В бившето ГДР за пръв път се отзовах на места, където Наполеон е водил битки - Наумбург, Улм, Лайпциг - с величествения паметник „Битката на народите” където Наполеон претърпява първото си поражение/1813г./. След завършване на висшето си образование баща ми подари екскурзия до Москва, а там се оказах на място на Бородинската битка. Посетих Панорамата и снимах статуята на великия маршал Кутузов на кон. И така се заредиха Париж, Остенде (Белгия) с построената върху пясъчните дюни Наполеонова крепост, очакваща британско нападение от морето. Ватерло, оказала се последна битка за него... Но нека ви разведа из бойното поле на Аустерлиц в 1805 г. – битката на тримата императори – Наполеон /Франция/, Александър I /Русия/ и Франц II /Австрия/.
Въобще не знаех къде се е водила тази битка.
Съвсем случайно попаднах в Чехия, в град Славков у Бърно,
на около 10 км от Бърно и без да подозирам се оказах в центъра на събитието. Този Славков е действително бившето Аустерлиц и всичко около него е история и къщи в австрийски стил... Романът „Война и мир” от Лев Толостой разказва за тази епоха.
Бойният план е разработен от австрийския генерал Вайротер, който твърди, че познава терена и не приема тактиката на руснаците. Ген. Кутузов категорично не е съгласен, но не може да предложи алтернатива. Проблемите започват още в началото на боя, а Наполеон печели битката.
По статистически данни Франция участва с 65 000 души армия, а съюзническите войски със 73 000. Общата бройка на конете е над 30 000, като над 6000 са паднали в боя. 1305 са убитите от френска страна с 6943 ранени, 573 пленени и 1 изгубено знаме.
Жертвите при съюзниците са много повече - над 15 000 убити,
над 12 000 пленени, 180 пленени оръдия и 50 изгубени знамена.
Щабът на ген. Кутузов се настанява в с. Креновице /Славков у Бърно/.
Село Креновице /бел. ред. Снимките са на автора/
Това село става център на вниманието на всички участващи армии и пряк свидетел на всичко, което се случва.
В тогавашния исторически център на селото, на улица „На Лишкове“, в дъното на площада все още стои къщата под номер 65. Тук М. И. Кутузов, тогава генерал от пехотата, разполага своя главен щаб като главнокомандващ обединената руско-австрийска армия.
Удивително е, че след повече от 218 години вие може да видите всичко това в автентичния му вид
Къщата на Кутузов
Къщата, улицата по която хиляди войници са тръгнали за последен път към възвишението "Старые винограда" – „Старите лозници”, на 2.12.1805 г., откъдето се спускат в този студен зимен ден към все още разстланата мъгла с пробляскващо слънце над долината, от която излизат "каретата" на наполеоновата войска в тогавашната тактика на бой и срещата им гърди с гърди.
Улицата, по която колоните тръгват към бойното поле
Михаил Иларионович Голенищев-Кутузов (1745-1813) е един от основоположниците на военното изкуство в Русия. Той посвещава целия си живот в служба на благото на родината си, като започва да служи на 16 години и посвещава повече от 50 години от живота си.
По време на Руско-турската война от 1774 г. генералът е ранен,
в резултат на което губи едното си око. Останал обаче с отлична памет и знаел как да говори красиво и убедително. Образованието и талантът му допълват хитростта и дипломацията. Винаги е предпочитал тактиката пред конфронтацията. Той обаче е бил несправедливо обвиняван в поражението на руската армия при Аустерлиц, в която инициатива налагат австрийците и не се съобразяват с неговата тактика. Когато през 1812 г. Наполеон нападна Русия, генералът отново бил призован да стане глава на руската армия.
Паметник на Кутузов
Идеята за изграждане на статуя на Кутузов в Креновице идва от Карел Охман през 1973 г. Умаленият гипсов модел е проектиран от архитекта Прижемиел Блумаер. Първоначално той предвиждал паметникът да бъде изсечен от пясъчник, но проектът бил отложен. Едва през 2005 г. скулпторът Олдржих Бартошек решава да реализира тази идея. Той е създал паметника от кована медна ламарина. Разходите, свързани с инсталирането на паметника и възстановяването на околното пространство, са поети от кметството на село Креновице и пражкия "Клуб на Русия".
От Креновице /Славков у Бърно/ щабът на ген. Кутузов заедно с войската си се изнася в местността Старите лозници, намираща се на 296 м н. в. Тя е в централната част на полесражението.
Командният пункт на ген. Кутузов
2.12.1805 г. - 8:00 ч. сутринта, оттук австрийският император Франц II и руският цар Александър I са наблюдавали придвижващите се френски части. С командата „За бой!” те пускат своите войници по направлението на Соколница, съгласно плана на австрийския генерал Франц фон Вайротер. На възвишението остават само дивизии на генерал Милорадович и австрийските части на генерал Коловрат.
С покритата в мъгла долина между селата Йиржиковице и Понетовице са стояли френските дивизии на Султ и Бернадот. Наполеон е заел наблюдателно леко хълмисто място Журан, намиращо се около 3 км надолу малко вдясно.
В 8:00 сутринта от Журан за Наполеон се въздигна аустерлицкото слънце
Това е бил юбилеен ден на неговата коронация. В 8:30 ч. той дал заповед за настъпление. Завързва се 4-часов кръвопролитен бой. Съюзниците пускат и резервната царска гвардия под командването на Константин Павлович. Сражават се гърди срещу гърди - гвардия против гвардия. Двамата съюзнически императори се качват на Пратецката височина, за да наблюдават боя. Френската императорската гвардия се командва лично от Наполеон. Към 12 часа французите придобиват безспорно преимущество и вероятно това е подтикнало руският и австрийският цар и генерал Кутузов да напуснат полесражението, за да не попаднат в плен - това донякъде деморализирало войската.
Наполеон със свитата от Журан се премества през Старите лозници на Пратецката височина към параклиса „Св. Антония” и оттук следи за отстъпването на съюзническите войски към Жатчанските и Мнениенски езера, обстрелвайки ги непрекъснато с оръдия.
Битката на боя била решена!
Светослав ПОХЛУПКОВ
