/Продължение/
Докато приятелите ми от Велинград, Якоруда и Пазарджик чакат дали лентата на Ридли Скот „Наполеон“ ще пожъне най-много „Оскар“-и, мен нещо друго ме провокира да пиша за Наполеон. Като студент често пътувах с влак, с карта от Бюро за младежки туризъм ”Орбита”, по жп намаление във всички музеи от бившия соцлагер- на места, където Наполеон е водил битки - Наумбург, Улм, Лайпциг, Москва, Париж, Остенде, Ватерло… Днес живея в Мюнхен. Но нека ви разведа из бойното поле на Аустерлиц в 1805 г. – битката на тримата императори – Наполеон /Франция/, Александър I /Русия/ и Франц II /Австрия/.Това е продължението на първата част.
От наблюдателния пункт на Журан император Наполеон наблюдавал битката
Журан - това е леко хълмисто място (268 м н. в.), определено като наблюдателен пункт на Наполеон. То е на няколко километра по-надолу от Старата лозница - наблюдателния пункт на генерал Кутузов и руския цар Александър. Хълмът Журан се намира недалеч от бившия имперски път от Бърно - Оломоуц, всъщност представлява най-известната и изкуствено издигната могила от времето на преселението на народите. Но сега иде реч за едно от най-ценните места в битката при Аустерлиц!
В навечерието й, в близката крайпътна механа "Пиндулка",
император Наполеон вечерял със свитата си любимото си ядене – картофи със зеле
След вечеря легнал да си почине за кратко, а недалеч от стаята имало каменоломна кариера, която съществува все още. През нощта получава данни за тактическия план на съюзниците - ген. Багратион да обкръжи френското снабдяване на юг и да отреже пътя му към Виена, като го изтласка обратно към Чешко-моравските възвишения. Наполеон реагира на този план с брилянтна контраатака в центъра на фронта срещу основните съюзници на Пратецката височина.
Изпълнението на тази маневра, т. нар. „Лъвски скок",
още преди зазоряване, е предшествано от съсредоточаване на силна ударна група в скритата в мъгла долина на река Рокетнице между хълмовете Журан и Пратецката височина.
След 8 часа сутринта, когато се въздига знаменитото "Слънце на Аустерлиц" Наполеон дава заповед на командира на IV корпус, маршал Султ, за решителна офанзива.
На височината Пратецки (324 м н. в.) през 1805 г. не е имало гори и бойното поле е можело да се наблюдава. Това е и
най-високата точка, от която гледат императорите Франц II и Александър I
Изглед на бойното поле от Пратецките височини
Височината е била обсадена от войски на бригада Каменски I и дивизия Коловрат.
Преди битката в източната част на село Понетовице с два френски полка на генерал Трибо от 1-ва пехотна дивизия и на генерал Сен-Илер от IV армейски корпус на Султ са били готови за изходна позиция. Тук са включени дивизия от гренадири под командването на генералите Удине и Дюро, първоначално принадлежали към корпуса на маршал Лана.
Съюзните войски са отблъснати от френските части от дивизията Сен-Илер в 11 часа преди обяд. Австрийският генерал Йирчик и неговите войски се бият храбро. Той е тежко ранен и умира от раната си.
След битката хилядите жертви са положени тук
и по инициатива на католическия свещеник Алоис Словак и създадения от него комитет, е построена «Могилата на мира» (1910 – 1912г). по проект на пражкия архитект Джоузеф Фанта. Заради Първата световна война, освещаването е станало чак през 1923 г.
Могилата на мира
Това е и първият паметник на мира в Европа. Финансирането е от правителствата на Австро-Унгария, Русия, Франция, и от много дарения. По-късно тук е пристроена музейна сграда. „Могилата на мира” акцентира върху помирението на народите и ни напомня за хилядите жертви на Моравското поле – с 4 огромни диска на 4 езика. Всяка година се провеждат тържествени събития.
Могилата на мира отвътре
Когато се говори за тази битка,
не може да се подмине село Телнице
на югозапад с двете полузамръзнали езера Сатчан и Мьониц. Те са в южния край на бойното поле. Съюзническите колони на генерал-лейтенантите Дохтуров и Ланжерон преминават оттук и по южния склон на Пратецка височина от изток. Докато се придвижват напред от запад към Телнице, те се натъкват на френските дивизии „Легран”, „Бурсие” и „Фриан”. Около 6 часа сутринта започва битката с взаимна артилерийска подготовка. Руснаците и австрийците са имали трикратно превъзходство и искат да пробият и да обхванат южното крило на френската армия. В 9 часа сутринта обаче французите успяват да укрепят южното крило с колона от 16 000 войници. Наполеон е разгадал плана на съюзниците.
През първата половина на деня тук двете воюващи страни са сменяли позиции между селищата Телнице, Соколнице, Жатчани и Уезд на Бърно. След победата на французите на северното крило (Журан, Рогленка, Сантон, Стара поща, Коваловице и Сивице) и в средната част на бойното поле (хълмовете на хълма Прачени и Старите лозници), съюзническите сили са обкръжени и бягат.
Отстъплението на съюзниците скоро се превърнало в разгром
Френската кавалерия гони и посича войниците. Полето е посипано с трупове. Езерата преграждат пътя на отстъплението и много войници се удавят. Езерата са били поминък на населението, пълни с риба, но били препълнени с тела на убити, които години наред изплували. Бизнесът с риба умрял, никой не искал да купува и населението било пренудено да ги пресуши.
Това паметно място е определено като мемориал, подобно на много други, като място за масов гроб.
Интересен факт - въпреки хилядите жертви, от местното цивилно население никой не е пострадал,
само мелничар получил някаква контузия на главата,
но скоро се оправил.
Само тук край Телнице, австрийците изчисляват загубите си на 4000 мъртви, руснаците изчисляват своите на 11 000. Французите – около 1200 убити и 6000 ранени. Военнопленниците над 12 000, а пленените оръдия - над 180. Бронзът от заловените оръдия е използван за отливането на Вандомската колона в Париж.
Самият император Наполеон наблюдава този военен триумф към 14 часа от хълм с параклиса «Св. Антоний Падуански”, построен през 1703 г., премахнат от кайзер Йосиф II през 1791 г. и възстановен през 1863 г.
Светослав ПОХЛУПКОВ
Следва продължение
