Спортист номер 1 на Пазарджик Цветейоана Пейчева: И с грешка можеш да станеш шампион

Надявам се да се съберем с момичетата и при жените

ПАЗАРДЖИК. Цветейоана Пейчева от СКХГ „Диляна“ е спортист номер едно на общината за изминалата 2023-а. Тя и треньорката й Таня Бояджиева, обявена за Треньор на годината, получиха аплодисментите организираната от Общината тържествена церемония в ДКТ „Константин Величков”. „Златното момиче“ като част от националния отбор ансамбъл девойки на световното в Клуж Напока, Румъния, се окичи с първо място в многобоя, първо място отборно, както и с два сребърни медала - финали 5 топки и финали 5 въжета. На европейското в Азербайджан тя и съотборничките й заеха второ място (многобой), първо място (финали 5 топки) и първо място (финали 5 въжета).

- Цвети, поздравления! Поредното признание едва ли те е изненадало?

- Благодаря! Аз не очаквах изобщо (смее се). Някак си не го усещах, че ще съм точно аз, защото имаше и други деца с високи постижения. Дойде ми малко по-странно, че съм точно аз. Мама и татко също не бяха сигурни, всъщност никой не беше.

- Кое изпитание бе по-голямо за теб – европейското или световното?

- Много се вълнувахме на европейското, защото това ни бе първото по-голямо състезание в живота на всички в отбора. Беше ни малко по-напрегнато. После в Румъния не трябваше да мислим, че това е световно и ни гледат толкова много хора…

- Г-жа Бояджиева сподели, че преди световното си играла с маратонка …

 Да, имах болки в метатарзалните кости и не трябваше да се вдига на палец. Затова обувах маратонка на тренировка, за да не губя форма.

- Като капитан и мотиватор как вдигаше отбора? В Баку имаше изпусната топка…

- Това също се работи на тренировка. Гледаме да имаме възможно най-малко грешки, а случи ли се така, веднага продължаваме. Защото и с една грешка може да станеш шампион. Не знаеш другите как ще си изиграят съчетанията. По принцип всички имаме понякога лоши тренировки и трябва да свикнеш да се събереш възможно най-бързо. Когато бяха по-тежки тренировките, казвах на момичетата, че това е нормално и просто трябва да мислим като един човек – да знаем другата как ще хвърли, кога ще хвърли, как да реагираме при недоразумение по най-бързия начин.

- Как успя да се справиш психически и физически с доскорошните контузии?

- Не беше лесно. Сега като се прибрах, ми трябваше малко почивка. Исках възможно по-бързо да минат контузиите, чакахме прекалено много време и ми беше трудно да приема, че не мога да тренирам както трябва. Но пък иначе щеше да стане по-лошо. Сега съм почти възстановена.

- Ти си „отборен играч“ и “юнак“, според г-жа Бояджиева. А как би описала момичетата с по една дума?

- Ние сме приятелки, до ден днешен контактуваме. Всички са много различни като характери, но имахме една цел – може би заради това успяхме. Краси (Красимира Иванова, б.р.) – тя е много забавен човек. Големи шеги пуска. Ева (Емилова) – тя е по-мълчалива и по-затворена. Габи (Габриела Пеева) – голяма душичка. Обича много да се смее и да играе различни игри. Ванеса (Емилова) – тя е по-нахакана. Резервите – Ади (Андреа Иванова)и тя ми е много добра приятелка – забавен човек, обичам си я! Алекса (Витанова) – много й се смеехме как говори, защото има специфичен говор, а пък ние я имитирахме (смее се). Като цяло всички са много готинки! Надявам се пак да се съберем при жените.

- Имахте ли свободно време при този казармен режим?

- През седмицата графикът ни беше много натоварен, а точно преди европейското и световното не трябваше да имаме такива развлечения. Тренирахме от сутрин до вечер. Като свършим в 7-8, сме прекалено изморени, и отивахме по стаите си възможно най-бързо. Сега покрай тези контузии малко се бях разпуснала, обаче сега гледам да се стягам и да не се отдавам толкова на живота – излизане с приятели до късно, телефон…

- И Сестримо…

- Ние живеем от доста време в Пазарджик и сега по-рядко си ходя на село – защото имам да свалям малко килограми (смее се). Баба ми беше предупредена, че ще бъде уволнена, ако още веднъж опече банички. Но празниците минаха. Сега започваме сериозните тренировки.

- Имаш ли любимка?

- Много харесвам нашите гимнастички – Мария Петрова. Стили (Николова) сега много харесвам. От ансамбъла жени може би любимата ми е Ками – Камелия Петрова. Много е красива, много я харесвам. Като цяло всички гимнастички са хубави. И като игра, и като визия, и като поведение…

- Кого ще поздравиш?

- Аз съм частен ученик, пак съм по цял ден в залата и работя, за да вляза наесен в националния отбор при жените. За това съм много благодарна на класния си ръководител Боряна Вълкова. През тези близо 2 години, в които бях в София, постоянно ми помагаше с уроците, с плановете. Тогава ми беше много трудно. И не само тя – и госпожите Пенка Драганова, Даниела Митева, г-н Карагьозов, Айля Лютфи – помагат безкористно. А на г-жа Бояджиева благодаря, че продължава да ме търпи вече 10 години. Че винаги е до мен. И много си я обичам!

Дочо ЧАНЕВ

А какво каза за Цвети нейната треньорка Таня Бояджиева, четете ТУК.