Четвъртък, 29 Фев 2024
 
Други

Пътепис: От битката при Аустерлиц до гроба на Наполеон /IV последна част/

  10.02.2024 08:02             
Пътепис: От битката при Аустерлиц до гроба на Наполеон /IV последна част/
Мемориална монета на Наполеон, увековечаваща битката при Аустерлиц /сайт ВиКоинс/, другите снимки в пътеписа са на автора

С приятелите ми от Велинград, Якоруда и Пазарджик вече видяхме, че лентата на Ридли Скот „Наполеон“ определено няма да пожъне куп „Оскар“-и, но не филмът ме провокира да пиша за Наполеон. Като студент често пътувах с влак, с карта от Бюро за младежки туризъм ”Орбита”, по жп намаление във всички музеи от бившия соцлагер- на места, където Наполеон е водил битки - Наумбург, Улм, Лайпциг, Москва, Париж, Остенде, Ватерло… Днес живея в Мюнхен. Но, драги чичатели на "Знаме", нека да продължим обхода на бойното поле на Аустерлиц в 1805 г. – битката на тримата императори – Наполеон /Франция/, Александър I /Русия/ и Франц II /Австрия/.

Хълмът "Сантон",

чието оригинално име е Паделекь (Подделка) с параклиса „Богородица Снежна” се вижда отвсякъде. През декември 1805 г. е превзет от французите, но днешното му име също е от френски. Укреплението на хълма е трябвало ожесточено да защитава лявото крило на френската линия от войските на ген. Багратион, които настъпват от Старата поща. Сред тежко ранените е френският генерал Валагубер, който умира няколко дни по-късно в Бърно. По пътя към селището има издигнат паметник на него и на погребаните тук войници. За укрепленията е използван и строителен материал от старинния параклис „Богородица Снежна”, който е възстановен през 1832 г.

Въпреки изминалите над 200 години,

тук все още се виждат окопи и ями от падналите снаряди

От Сантон можете видите Журан, Пратецката височина, южните достъпи на Драганските възвишения, Жданицки лес и Брененските поселения.

От Старата поща след загубата на съюзниците Наполеон се отправя към замъка Славков. Аустерлиц е германизираното име на малкото моравско градче и се е разпространило из целия свят след тази прословута битка. То става символ на укрепване на френското господство в Европа, но и на прекратяване на ужасите от войната.

Важна роля играе бароковия

замък Славков,

изграден по проект на италианския архитект Доменика Мартинели.

Преди битката замъкът е посетен от руския цар Александър I и австрийския император Франц I, а след края й Наполеон избира замъка за своя временна резиденция. От балкона на залата той излиза с обръщение към неговите войски на 6 декември след подписаното примирие между Франция, Австрия и Русия със съответните тежки репарации за победените:

„Войници, щастлив съм с вас... Украсихте се с безсмъртна слава. Армия от 100 000 души, командвана от императорите на Русия и Австрия, за по-малко от четири часа беше победена и разпръсната… Ще бъде достатъчно да кажете „Бях в битката при Аустерлиц”, за да отговорят хората: „Ето един смел човек”.

След 7 години Наполеон напада Русия и среща отново Кутузов, който вече е маршал. Наполеон ще опожари Москва и ще открадне ценностите й, но скоро московците ще се окажат в Париж. За разлика от французите, те не палят Париж.

След загубата в битката при Ватерло /1815/, англичаните не убиват Наполеон, а го

изпращат в изгнание на остров Света Елена

Най-близкото пристанище е Мосамедиш в Ангола, на над 2000 км.

На 5 май 1821 г. Наполеон умира. В завещанието си иска останките му да бъдат оставени „на бреговете на Сена, заобиколени от френския народ, когото толкова обичам“. Но нито възстановената монархия на Бурбоните, нито британските власти, искат такова „светилище”. Наполеон е погребан на Света Елена. Цялото население на острова, около 1000 човека, идват да гледат как 12 британски гренадири носят покрития с кадифе ковчег в долината Гераниум. Покойникът е облечен в любимата си униформа на полковник от конните гренадири на императорската гвардия. Французите искат просто да се изпише на гробницата „Наполеон“, името му като император. Но британците, които не искат да дават на империята му някакво чувство за легитимност, настояват за пълното му име – Наполеон Бонапарт. Тленните останки на най-известния човек в Европа

ще прекарат близо 20 години в немаркиран гроб

През 1840 г., крал Луи-Филип, отстъпвайки на натиска на бонапартистите, изпраща на острова, кръстен на съпокровителката на Пазарджик, делегация за тялото на Наполеон. Двадесет години след рухването на Първата империя всички във Франция съжаляват за нейното могъщество, а Наполеон напомня за това величие. През 1833 г. статуята му отново е възстановена на Вандомската колона, а 3 години по-късно е вдигната Триумфалната арка. В парламента и монархисти, и републиканци, с възторг посрещат новината за фрегатата, изпратена за тленните останки. Тя пътува почти три месеца до острова. Пратениците плачат поразени, виждайки, че

покойният император сякаш е заспал

/Дали от сухата вулканична почва или, че е намерен арсеник в тялото?/ Тялото му е непокътнато от времето, само шевовете на ботушите му са изгнили. От пристанището, където фрегатата акостира, до Париж, тленните останки са транспортирани по река Сена. Сутринта на 15 декември 1840 г. гърмят оръдейни салюти. На колесница, дълга 10 метра, теглена от 6 коня, е ковчегът. Камбаните на всички храмове непрекъснато бият, а войските на парижкия гарнизон придружават процесията, която преминава през Триумфалната арка, пресича площад „Конкорд“ и спира пред Дома на инвалидите в центъра. Материалът за направата на саркофага е от карелски порфир, подарен на Франция от руския император Николай I.

Целият град се е събрал и скандира: „Да живее императорът“. „Ефектът е изумителен - пише Виктор Юго, - сякаш тази колесница тегли след себе си акламациите на целия град, както факелът носи своя дим“. 87-годишният маршал Монсей, най-честният от всички маршали, съпровожда катафалката и когато религиозната служба завършва, той тихо обявява: „Сега вече мога да умра“. Желанието на покойния император е изпълнено. Легендата „Наполеон” влезе в историята.

Светослав ПОХЛУПКОВ


Свързани