Самият Христо Макрелов е роден с детска церебрална парализа
След 2 месеца нашият съгражданин Христо Макрелов ще навърши 46 години. Роден е през 1978 г. Още при раждането си е диагностициран с детска церебрална парализа със съответните дефицити в левия крак и по-малко в лявата ръка. Планинарството и алпинизмът го увличат от години. Не му липсват постижения, а каузата му е да посвещава всичките си изкачвания на хората с ДЦП и Синдрома на Даун.
На 29 юли 2019 г. Христо Макрелов покорява връх Елбрус (континентален правенец на Европа) в планината Кавказ. Две години по-късно - през 2021 г., предприема доста по-сериозна високопланинска експедиция с цел изкачване на връх Ленин, известен още като връх Абу Али ибн Сина -
седемхилядник в планината Памир
с височина 7134 метра. Заради изключително лоши климатични условия обаче групата стига до 6500 метра и се връща. Но пък на същото място успяват да изкачат връх Юхин (5130 метра) и връх Разделна (6150 метра).
На 22 януари, в 14.05 минути, трима българи, сред които и Христо Макрелов, достигат връх Аконкагуа в Андите (Южна Америка). Той е един от седемте континентални първенци, а надморската му височина е 6960.8 метра, което го нарежда на второ място в света.
- Лично за мен това е доста сериозен успех, защото е най-високото място, на което съм бил до момента – признава пазарджишкият алпинист. - От България тръгнахме девет души. Всичко вървеше чудесно до момента, в който започнаха определени
проблеми в цялата група, свързани с мястото и височините
За съжаление, се наложи част от хората да останат на по-ниското и само аз, Крум Мушев и Милена Стоева изкачихме върха този ден. Това е един от трудните и тежките върхове. Заради географското му положение натоварванията за човешкия организъм се чувстват като че ли е с 1000 метра по-висок.
За алпинизма Христо Макрелов казва:
- Алпинизмът избра мен, а не аз него. Това не е нещо, което човек избира. То просто се случва, може би като следствие от ходенето по планините. В един момент си казваш: „Защо да не опитам нещо малко по-различно, да отида малко по-нависоко, отколкото планините на Балканския полуостров предлагат?!“. Естествено, всеки такъв опит носи своите рискове – може да е успешен, може и да е неуспешен.
Възможно е тялото да не издържи на подобни натоварвания
Организмът да покаже, че не е пригоден.
За мое учудване и радост обаче, големите височини понасят на моя организъм и то доста добре. Никога не съм имал сериозни проблеми на височините, на които съм бил до момента. Да, по-трудно ми е заради диагнозата, но се справям.
Каузата на алпиниста да посвещава своите изкачвания на хората с детска церебрална парализа и със Синдрома на Даун се заражда при експедицията за връх Ленин:
- Когато успея да отида на някое високо място, това не е само мой успех. Това е и успех на хората с тези диагнози – подчертава той. - Защото в обществото е залегнало разбирането, че
хората с физически дефицити са обречени на един сравнително скучен, затворен и заседнал живот
Да, голяма част от тези хора са в колички, трудноподвижни са и т. н., но пък много от тях успяват да постигнат неща, които на пръв поглед изглеждат невъзможни или изключително трудни. Ето защо посвещавам всичките си изкачване от 2021 г. насам на тези две групи хора.
От седемте континентални първенци Христо Макрелов вече има два в актива си. В полезрението му са поне още три. Както и, разбира се, Хималаите - може би най-интересната планина за всеки алпинист, не само заради връх Еверест, но и заради останалите шест-седемхилядници в нея.
И за трите експедиции, които Христо е осъществил до момента, се е самофинансирал почти изцяло.
Малка финансова подкрепа от своите работодатели
е получил само за първите две. От държавата не е търсил помощ. Но за следващите му начинания най-вероятно ще са му нужни спонсори.
Подготовката си осъществяваше в родните планини – Родопите, Стара планина, Рила, Пирин. Както и във фитнес залите.
- За съжаление, в нашите географски ширини няма как да се подготвим за височинното натоварване, което всеки от нас изпитва, когато отиде на върхове над 4000-5000 надморска височина, но пък там, на място, има аклиматизизационни програми и аклиматизационни изкачвания и слизания на определени височини.
В заключение Христо отново се връща на алпинизма:
- Дава много, но понякога и взима
Човек се сблъсква с трудности, които трябва да се научи да преодолява. То и в живота е така. Не бива да забравяме, че ние не покоряваме върховете, а просто ги изкачваме, когато планината ни го позволи. В този смисъл човек трябва да има много добра преценка, трябва да можеш да си кажеш: “Аз бях дотук. Ще опитам друг път“.
Чувството на всеки връх е различно. Понякога сме ентусиазирани, кипящи от енергия и адреналин. В други случаи е смазващо трудно и тежко. Така беше на Аконкагуа. Качихме се и седнахме, просто за да се опитаме да подишаме малко. След около 5-10 минути се посъживихме и поогледахме. Обикновено те обземат смесени чувства – чувстваш удовлетворение, радваш се, че се е сбъднала мечтата ти, но те налягат и мисли за трудностите, за другите от групата, ако не всички са стигнали върха...
Мария ДЪБОВА
--230.jpg)
