Новият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от "Продължаваме промяната" и "Демократична България", стресна мнозина, даже партньорите от ГЕРБ, даже след като авторите на текстовете поясняваха, че мотивите им са борба с дезинформацията, организираните тролски фабрики по време на избори, отговорностите на големите онлайн платформи. Безспорно има нужда от борба с тези уродливи явления, но в този си вид текстовете не дават застраховка срещу налагане на цензура и потъпкване на основни права на българските граждани. Законопроектът, който е разширение на подобно предложение от Министерския съвет, всъщност добавя членове в още 6 закона, като част от предложенията са на практика пренасяне на новия европейски Закон за цифровите услуги.
Така ДАНС ще има право да следи написаното в социалните мрежи, а министърът на електронното управление от най-новото ни министерство ще се сдобие с тежка задача –
да определя държавната политика по ограничаване
на системните рискове от незаконното съдържание и онлайн дезинформацията. Той ще трябва и да публикува ежегоден доклад за мерките, които се вземат от институцията, а Комисията за регулиране на съобщенията ще му помага - особено с налагането на наказания. Това няма да става безогледно, казват вносителите, а наказващият орган първо трябва да отправи предупреждение и да даде три дни за отстраняване на дезинформацията. След това е налице съдебен контрол - председателят на Софийския районен съд или негов пълномощник трябва до 72 часа да се произнесе дали забраната на сайта е легитимна, и ако е, да нареди на интернет доставчиците да я блокират до 24 часа.
Само че
не е ясно по какви критерии ще се определя какво е "дезинформация",
на базата на която държавни органи ще имат право да пращат предупреждения до сайтове, и как председателят на СРС ще се справи с потенциалния бум на подобни сигнали.
Първа мишена за новите законови стрели
ще бъдат всякакви интернет страници, които публикуват дезинформация - като различни държавни органи ще могат да налагат ограничаване на достъпа до такива сайтове на "координирани групи от неавтентични потребителски профили в много големи онлайн платформи", както ги нарича законопроектът в промените в Изборния кодекс. В случая авторите на законопроекта заемат европейския термин VLOP (very large online platforms, много големи онлайн платформи), познати на широката публика като социалните мрежи. ЕК дефинира VLOP онлайн платформи с над 45 млн. посетители месечно. Тази дефиниция обаче не е непоклатима - техногигантът Amazon оспори тази си категоризация миналата година и успешно се отърва от някои изисквания на новия Закон за цифровите услуги.
В този си вид законопроектът
дава на Централната избирателна комисия нови правомощия
по отношение на VLOP - ЦИК ще може да подава сигнали за нарушения на ИК към много големите онлайн платформи, които пък ще са длъжни да взимат мерки за идентифициране на тролските ферми и да информират ЦИК и КРС - но без да са длъжни да следят абсолютно всичко, което става в тези групи от потребители. Не са длъжни, но пък ако оператор на VLOP не спазва изискванията на Изборния кодекс, може да бъде глобен между 50 000 и 5 000 000 лева.
Медиите в социалните мрежи няма да бъдат ограничавани, ще се ограничат само фалшивите новини, обещават в мотивите си законодателите от ПП-ДБ, като предлагат това да стане с малка промяна в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (ЗЗДПДПОРДМУ).
Той стана известен като "закона на Пеевски", но така и не осветли собствеността на стотици жълти и измислени сайтове,
които продължават да бълват фалшиви новини. Към момента описаният регистър за собствеността, който се води от Министерството на културата, засяга периодичния печат.
Сега поне понятията "медийни услуги" и "доставчици на медийни услуги" касаят и онлайн медиите.
„Два конкретни проблема, които решава настоящият законопроект, са използването на т.нар. in-app браузъри, които ограничават видимостта на доставчиците на медийно съдържание за техните потребители, и необяснимото ограничаване на разпространението на легитимно новинарско съдържание в социалните мрежи. Но пък сега чл. 7г гласи: „Доставчици на медийни услуги, разпространяващи съдържание чрез интернет страници, вписани в регистъра по чл. 7в, ал. 1, имат право на информация от много големите онлайн платформи за ограничаване на видимостта на техни публикации в рамките на много голямата онлайн платформа."
СБЖ: Законопроектът бори демокрацията
Съюзът на българските журналисти се обяви категорично против лансираните закони от страна на ПП-ДБ за борба с „дезинформацията“
Ето и позицията на СБЖ, с малки съкращения.
Подмяната на демокрацията с полицейска държава под предлога за борба с митичната дезинформация е истинската заплаха за всички ни. И изисква решителен отпор.
Ето какво буквално се предлага в законопроекта на ПП-ДБ: „В случаи, определени със закон, държавни органи могат да налагат ограничаване на достъпа до дадена интернет страница или интернет адрес”. В следващите алинеи още по-откровено се говори направо за „наказващ орган” и за неговите ходове, способни да доведат до съд и до закриване на онлайн страници.
От мотивите към проекта става ясно и кои държавни структури е предвидено да изпълняват тези по същество цензорски функции: „Със законопроекта се въвеждат изрични компетенции на Комисията за регулиране на съобщенията и на министъра на електронното управление по определяне и привеждане в действие на политиката за ограничаване на системните рискове, свързани с незаконното съдържание и онлайн дезинформацията, в т.ч. възможността за извършване на анализи, административнонаказателна дейност и спомагателна дейност спрямо други органи, както и публикуването на документи свързани с одитите на много големите онлайн платформи и даването на становища по тях”.
Законопроектът лансира и други зашеметяващи инициативи – например, ДАНС да следи публикации в социалните мрежи. Конкретно се предлага „много големи онлайн платформи с повече от 1 милион потребители в България да бъдат определени като стратегическа дейност по смисъла на Закона за ДАНС”.
Целият този изумителен законопроект на ПП-ДБ, за чийто автор е смятан депутатът от „Да, България!” и бивш министър на електронното управление Божидар Божанов (тъй като неговият имейл е даден като обратен контакт за мнения по проекта), изисква наистина задълбочена и широка обществена дискусия. В нея ясно трябва да бъде чут гласът и на журналистическата гилдия, на професионални обединения като СБЖ, на медийни експерти, на юристи, на правозащитни организации, на цялото ни общество.
Недопустимо е на държавни органи като Комисията за регулиране на съобщенията и на министъра на електронното управление да се придават ограничителни, че и наказателни функции спрямо онлайн публикации и страници, защото това не може да бъде оприличено на нищо друго, освен на създаване на „Министерство на истината” а ла Оруел. И си е чиста проба държавна цензура.
Ако въобще може да се приеме за обоснована идеята за някакъв мониторинг на онлайн пространството – а това може да е допустимо само с чисто информативна цел – то подобна мисия е редно да се възложи единствено на гарантирано независим обществен съвет извън всякакви държавни структури.
Още по-скандално е хрумването ДАНС да шета из социалните мрежи. За откровена оруеловска държава ли мечтаят предлагащите законопроекта ПП-ДБ? Защо толкова държат да се излагат все повече и повече пред избирателите?
Обществото ни обаче вече е претоварено от експерименти върху фундаментални устои на стабилността му. Подмяната на демокрацията с полицейска държава под предлога за борба с митичната дезинформация е истинската заплаха за всички ни. И изисква решителен отпор.”
„Знаме”
--9001--230.jpg)
--230.jpg)
