Сирни заговезни е празник, разпространен в цяла България. Наричан е с различни имена – Сирница, Сирници, Сирни поклади, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Отбелязва се в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. През 2024 г. се пада тази неделя (18 март). Обозначава границата между зимата и пролетта и слави възраждащата се природа. Богат е на символика.
Първият символ е огънят. На някои места огньовете започват да се палят още от сутринта – извън селото, в най-високата му част или на мегдана. По-често обаче това става вечерта. Използват се слама, шума, клони, събрани предварително, като най-големите ентусиасти дори се съревновават кой ще събере най-много и кой ще направи най-големия куп.
Момците и порасналите деца прескачат огъня за здраве, за очистване от бълхи, паразити, демони и грехове. Хората вярват още, че
докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие
Някъде се палят и въртят също така ойлалия (каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама) и оруглици (намазан с катран кош).
Прескачанията и игрите около сирнишките огньове могат да продължат до сутринта. Някои жени вземат главни, които отнасят вкъщи, за да няма въшки и бълхи. Докато селата са осветени от пламъците, всички излизат на мегдана да изиграят последното смесено хоро. То е буйно и подскокливо, за да пораснат високи посевите. До Великден повече хора не се играят.
Влюбените момци пък хвърлят в двора на любимата - запалени стрели,
издялани от дрян или лесково дърво, с помощта на разцепено на две лесково дърво (машалган). Това е тяхното любовно обяснение, а понякога – дори нескрито намерение за женитба. От този ден нататък любовните излияния и сватбите са забранени до Великден. Обичаят се нарича още „Туйкане“ и е особено популярен в източните и югоизточните региони на България. Създава вълнуващо очакване и сблъсък на чувства, докато семейството на момичето внимателно наблюдава, за да гаси пламъка.
Друга традиция е децата и младежите да извършват ритуално очистване на нивите, за да има голям берекет. А рано сутринта
моми и ергени, придружени често от възрастни, се отправят към поляна или кръстопът
Обърнати на изток към изгряващото слънце, те пеят специални обредни песни, в които възпяват пробуждането на природата от зимен сън, разлистването на гората и началото на новата стопанска година.
Ключов момент обаче е искането на прошка, като традицията е по-младите да посещават домовете на по-възрастните си близки и роднини, особено родителите и кумовете. Младите целуват ръка с думите: "Прощавай, мале, тате..." , а възрастните отговарят: “Просто да ти е! Господ да прощава”.
На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване и на църковните служители с миряните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: “Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.”
Трапезата на Сирни заговезни също не е обикновена. На нея задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, сърми, баница със сирене или праз, печени ябълки, бяла халва,
обредна пита, като на някои места тя е във формата на змия
Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост - най-големият през годината, продължаващ седем седмици. А на Сирни заговезни вярващите трябва да пречистят душите си и да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуалът “Хамкане”. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве.
След ритуала
конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори,
каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо - много жито ще има през годината, ако конецът тлеел - на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
Характерно за това време на годината са и кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, кукерите извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е сред самобитните обичаи, запазени по нашите земи през вековете.
“Знаме“
--230.jpg)
