Трагедията на „разрушителя на светове“ придоби допълнителен резонанс във време на международни конфликти
„Стегната кратка церемония, елегантна сцена, забавни моменти, пищни сценични изпълнения и широко приветствани победители. Кинофеновете по света и реакциите на журналистите са единодушни – 96-ата церемония по връчването на наградите „Оскар“ е това, което чакаме от дълго време. Неслучайно тя бе най-гледаната от години“, смята Дани Коцева от Пазарджик, медиатор по кинообразование.
Киноизкуството в нашата област открай време е на почит. Имаме си дори киноклуб „Великата илюзия” и нямаше как да не потърсим хората в него за коментар. Ето какви още впечатления за претендентите, лауреатите и киното като цяло през последната година сподели пред „Знаме“ Дани Коцева:
- Годината се оказа силна за киното. Продукциите се представиха добре и в боксофиса, но и изпъкнаха с
ярки кинематографични качества
Големият победител е „Опенхаймер“, който се окичи със седем статуетки, включително за най-добър филм и за най-добър режисьор. Лентата, която придоби допълнителен резонанс във време на международни конфликти, спечели още „Оскар“ за главна роля на Килиан Мърфи като Робърт Опенхаймер, както и за поддържаща роля на Робърт Дауни младши като отмъстителен бюрократ.
„Опенхаймер“ е мащабен филм, комбиниращ идеално разгърната визия и фокус върху Опенхаймер, около когото гравитират всички герои, като ставаме част и от вътрешния му свят - с всички мисли, представи, страхове и очаквания. Нолан ни показва своя дистанциран английски поглед върху
трагичната история на „разрушителя на светове“,
изпълнен с емпатия към гения на учен, употребен с нечовешки намерения, индоктриниран, осъзнаващ кристално ясно какво му се случва, понесъл целия ад с тихо достойнство.
Личният ми фаворит „Клети създания“ на ексцентричния грък Йоргос Лантимос се оказа изненадващо втори по брой статуетки - за грим и прически, за дизайн на продукция, за костюми и за главна женска роля. Ема Стоун спечели втория си „Оскар“ за най-добра актриса за ролята на млада жена, върната към живота от брилянтния и неконвенционален учен д-р Годуин Бакстър (Уилям Дефо). Приказният свят на Лантимос в тази стиймпънк фантазия ни се разкрива през очарователния любопитен поглед на Бела по пътя на нейното
самоосъзнаване като еманципирано човешко същество
Комедийният план е изненадващ, но изключително радващ, като се има предвид, че всички останали филми на Лантимос е необходимо да се гледат с томче гръцка митология под ръка. Но и тук имаме очакваната дълбочина подсилена с визуални и философски референции.
Категорията за женска роля е може би единствената, за която има малко разделение сред феновете. До последно спряган победител беше актрисата Лили Гладстоун за ролята на Моли Кайл в „Убийците на цветната луна“. Излъчваното достойнство и емоционалния спектър, който покрива я открояват като едно от най-забележителните женски изпълнения в творчеството на Мартин Скорсезе. Очакванията за наградата бяха свързани и с това, че (може би) ще бъде първата актриса от коренното население носител на Оскар. Мнозина отчитат факта и че това би било някакво
извинение за зверствата към коренните жители на Америка
Самият филм се оказа големият губещ и въпреки 10-те си номинации остана непочетен от Академията.
Сред филмите в категорията „Най-добър филм“ бяха и две европейски продукции, които са големите европейски победители от световните кинофоруми. Те са с една и съща актриса (Сандра Хюлер) в главната роля.
Джонатан Глейзър, който има зад гърба си режисурата на видеоклиповете на едни от най-култовите изпълнители от средата на 90-те и началото на хилядолетието (Блър, Рейдиохед, Ник Кейв, Джемирокуей, Масив Атак…) и само 4 филма за последните 20 години, е един от най-приветстваните режисьори през целия награден сезон (особено Кан и БАФТА). Неговият
смразяващ в идиличността си „Зона на интерес“
бе награден за най-добър чуждестранен филм, а основният герой на филма, звукът, бе отличен в съответната категория. Критиците навсякъде отбелязват основното внушение за „баналността на злото“ (по Хана Аренд), а Спилбърг го нарече „най-добрия филм за Холокоста след моя собствен („Списъкът на Шиндлер“). Лентата дава обратна перспектива на Холокоста. Управител на „Аушвиц“ живее със семейството си до стените на лагера в прекрасен собствен свят - Рудолф Хьос е комендант на лагера, реална историческа личност.
Французойката Жюстин Трие добави към своите награди от тази година „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий за филма си „Анатомия на едно падане“, а
кучето Меси (герой във филма) имаше собствено място на церемонията
Макар, че кралят на боксофиса през изминалата година „Барби“ се окичи само с една статуетка – тази за най-добра песен (в изпълнение на Били Айлиш и брат й Финиъс), то в цялостната атмосфера на церемонията филмът се оказа истински победител. Като започнем от предоскаровите реклами с водещия Джими Кимъл, през симпатичната словесна Барбенхаймер „битка“ на сцената между Райън Гослинг и Емили Блънт, та стигнем до връхната точка на церемонията - изпълнението на песента „I’m just Ken“ от самият Райън с изненадващото соло на Слаш. С почит към „Джентълмените предпочитат блондинки“, с (бек)вокална подкрепа от дамите зад „Барби“, изпълнението вдигна публиката на крака и донесе неподправена радост на всички (в залата и на зрителите).
Докато
Били Айлиш отбеляза рекорд в историята на „Оскарите“ като най-младият двукратен носител на наградата,
то режисьорът Хаяо Миядзаки се оказа най-възрастният победител с анимационното съкровище „Момчето и чаплата“ (Студио Гибли) открояващо се в категорията най-добър пълнометражен анимационен филм. 83-годишният японски майстор на анимационното кино е с предишен Оскар за „Отнесена от духовете“ през 2002 г.
Сред късометражните анимации победител стана „Войната свърши. Вдъхновено от музиката на Джон и Йоко“. Шон Оно Ленън, изпълнителен продуцент на филма, се присъедини към режисьорите на сцената и поздрави майка си, която неотдавна навърши 91 години.
В категорията „Най-добър документален филм“ пък бе отличен филм за хода на войната в действие. „20 дни в Мариупол“ е опустошителен репортаж от обсаденият украински град. Режисьорът Мстислав Чернов сподели пред аудиторията:
- Иска ми се никога да не бях правил този филм
Иска ми се Русия никога да не беше нападала Украйна и да окупира нашите градове“.
Тазгодишните награди на Академията, в който се почитат най-добрите представители на киноизкуството през изминалата година, се случват в период на бурна атмосфера витаеща в холивудските студия. През последните 12 месеца големите студия прекарват голяма част от това време в трудови спорове с водещите синдикати на актьори и писатели, противопоставяне, което води до две скъпи стачки, които спират филмовото производство. Голяма част от дебата е съсредоточен върху това как стрийминг революцията, която промени начина, по който се правят и разпространяват филми и предавания, нарушава и начина, по който творческата общност печели от работата си.
Явно всички са имали нужда да направят празник от работата си за работата си, и това си личеше във фриволните и трогателните гегове, в достатъчно премерената стегнатост, в елегантността и излъчването.
„Знаме“
--230.jpg)
