След 10 години откривам първата си самостоятелна изложба -посветих я на морето и небето – казва художникът
ВЕЛИНГРАД. Софийският художник Йордан Ачев подреди в галерия „Цвета Шуманова“ първата си самостоятелна изложба НЕБЕ МОРЕ. В експозицията са показани 21 творби: 12 живописни платна, 7 графики и 2 пластики – маслени бои, молив и полимерна глина. Определя себе си като самоук художник. До момента той е сътворил 300 платна – графика и живопис, 17 скулптури и е оцветил 200 оловни войничета.
Експозицията може да се види до 30 март.
За първата си изложба и не само, разказа авторът:
- Г-н Ачев, как припознахте галерия „Цвета Шуманова“ за първата си самостоятелна изложба?
- С творбите си се връщам в родния град на 3 поколения велинградчани – прадядо ми, дядо ми и баща ми. Семейните ценности на рода ми са оставили трайни следи в съзнанието ми за корените, миналото и настоящето на курорта днес. Тук са преминали безгрижните ми детски години, тук и пораснах. С града емоционално ме свързват роднини и приятели, скъпа ми е и фамилната къща, в която се чувствам у дома.
- Какво виждат посетителите в творбите Ви?
- Живописни картини с масло – класически размери 50 на 70 сантиметра. В тях изобразявам състоянието на морето и небето. Графиките са рисувани с молив върху бял картон. Интересни са и 3D пластиките от полимерна глина. След художествената обработка с маслени бои, сивотата на материала грейва в различни окраски.
- Завършил сте инженерство. Как човек на точните науки се отдава на художественото изкуство?
- Професията на инженер определено ми помага в това, което правя. Как се захванах? Рисувам от дете. Посещавах уроци в школа по изобразително изкуство. След 7 клас кандидатствах в училището по изкуства в София и въпреки доброто ми представяне, не бях приет.
Дълги години не посягах към четката, но преди десетина почувствах необходимост да се върна към детската си мечта да рисувам. И така до днес. Продължавам да се уча от големите художници, от уроци в сайтове, особено руски, и много чета. Опитвам техники за постигане на желания от мен художествен резултат. Сам поех по пътя на изобразителното изкуство. Самоук художник съм.
- Как започна този път?
- С рисуването на картини с масло и акварел. После дойде и графиката. Изографисах с акрилни бои около 200 скулптури – войници с размери 64 милиметра, изработени от олово – калена сплав. Първите 10 фигурки купих от Русия при едно мое посещение там. После авторите ги изпращаха с поръчка в България. Пазя малко от войниците – едни вече са продадени, други красят частни колекции, има и много подарени. Прекратих това любимо занимание заради преумора на зрението. Рисуването върху оловни войници е доста старо изкуство, разпространено най-вече в Русия. То е ценно не само за мъжете, но и за дамите – колекционерки.
Фигурките са с войнишки униформи от различни армии – Наполеоника (битките и войните на Наполеон), викингите, древните – примерно от Спарта, Персия, съвременни руски, американски и други. Задължително условие преди изографисването е изучаване на вида на униформата: род войска, полк, чин, както и характерните в нея детайли – мундир, сабя, друго оръжие, ботуши.
Оловните войници се считат висок клас изкуство. То е популярно и в Испания, Италия, САЩ, Германия, Франция. Там специални центрове организират конкурси и изложения. У нас то е малко познато.
- Споменахте за скулптурите от полимерна глина. С какво те се отличават от тези, изработени от бронз, дърво или друг материал?
- Полимерната глина познаваме от ученическите години, когато от нея майсторихме различни фигурки. Сега е малко подобрена. Предимството на материала е трудното му втвърдяване, което позволява с него по-дълго да се работи. За да се получи цялостта на скулптурата, глината преминава през термична обработка.
Големите майстори правят от глината заготовки за отливане на фигури от бронз, чугун и от други материали. Войниците–скулптури също първоначално се правят от полимерна глина, по нея се изработва калъп и в него се прави отливката. Не виждам произведенията, изработени от полимерна глина, да се отличават от тези, приготвени от бронз и дърво.
Мой патент от глината е розата, която прилича на хербаризирана, но много харесвана. Оцветявам розите в бяло, бордо и червено – тоналност, досущ като на истинското цвете, видяно в градината на мама или на друго място. Старая се творбите ми да са най-близо като вид и цвят до тези в природата. Прикрепвам цветето към специална дъска за удобство при окачването на стената.
- Как живописта в изложбата, отразява морето и небето, какъвто е и надсловът на експозицията?
- Небето и морето са основните теми, присъстващи неотменно в картините ми. Рисувам реално съществуващите им изображения, както по фотографии от интернет, така и на живо. Старая се визуално те да са близки до видяното от мен море от брега. Водата прелива в множество цветове – черно, тъмносиньо, зелено, бордо, оранжево. Багрите се променят според светлината, озаряваща повърхността на водата и силата на вятъра. Обичам да наблюдавам и облаците, които постоянно сменят цвета и посоката си и това ги прави интересни и неповторими.
- Освен изкуството, имате ли други страсти в живота?
- Любител съм на спортните автомобили и високите скорости.
- След първата си самостоятелна изложба, ще има ли и следващи?
- Задължително. Надявам се творбите ми да впечатляват посетителите. Това ще е стимул да продължа с това, което обичам и харесвам – рисуването.
Художникът с велинградски корени Йордан Ачев е роден през 1967 г. в София. Завършва магистърска степен по специалността „Индустриален мениджмънт“ в Техническия университет в столицата. Учи и „Инженерна звукотехника (тонрежисура)” в Държавния институт за кино и телевизия в Санкт Петербург, Русия.
От 2013 г. досега сътворява над 150 живописни платна, над 100 графики и 17 скулптури от полимерна глина, художествено обработени с маслени бои. През миналата година участва в конкурса на тема „Съвременно българско изкуство“ в галерията на ул. „Оборище“ 5. Негови творби са притежание на частни колекционери.
Пенка МИХАЙЛОВА
--230.jpg)
