Пианистът Георги Василев: Започнах с едно детско пиано и с „Одата на радостта“

Родната публика е жадна за хубава музика,
а любовта й е огромен заряд

Номинираният за Музикант на годината от БНР Георги Василев от Септември живее в Полша, родината на Шопен, където продължава да учи. Разговаряхме с него в почивката между репетициите за предстоящ концерт в събота.

- Георги, как се роди любовта Ви към музиката?

- Ще разкажа една много симпатична история от годините, когато България се подготвяше да влезе в Европейския съюз. Дядо ми купи мъничко електрическо пиано, детско синтезаторче. Известно време то просто си стоеше, без да му обръщам особено внимание. Постепенно обаче по телевизията и радиото тръгнаха редица програми за предстоящото ни присъединяване. Неизменно звучеше и химнът на ЕС - "Одата на радостта". Взех да си свиря тази мелодия по слух на синтезаторчето. Баща ми забеляза това и с негови насоки започнах да посещавам уроци по пиано в тогавашната школа на г-жа Гинче Караминова в НЧ „Виделина“. В същото читалище за първи път излязох на сцена, а после свирих и на Детското матине на Зимните музикални вечери. След това бях препоръчан на г-жа Дарина Кантарджиева, с която работих до завършването си през 2019 г. на Музикалното училище в София. Мога да кажа, че при мен нещата се случваха естествено и последователно с много, много подкрепа от страна на моите родители и от прекрасните преподаватели, с които имах възможността да работя. Постепенно първоначалното ми детско любопитство прерасна в интерес, жажда за знания и истинска любов към музиката.

- Трудно ли е да си млад музикант в България - и то от малко населено място?

- Макар все още да съм студент в Полша и рядко да имам досег с българска сцена, аз живо се интересувам какво се случва в музикалния живот у нас, какви концерти се изнасят, как се развива музиката в образователния аспект. Смятам, че имаме удивително талантливи млади музиканти, както и чудесни преподаватели, част от които са изключително значими личности на световната музикална сцена. Не липсват, разбира се, трудности и недостатъци като възможност за работа в наистина добри условия - сценични пространства с акустика, сравнима с тази на залите по света, достатъчно добри инструменти и т. н. Хубавото обаче е, че през последните години се наблюдават положителни тенденции - купиха се нови инструменти, планира се изграждането нови концертни зали и други. Така че, вярвам, че сме в процес на развитие.

Публиката е жадна за добра музика. Имаме прекрасна българска музика, нашите музиканти имат много какво да предложат. Много млади музиканти се усъвършенстват в чужбина, след което се връщат. Или работят по целия свят и идват тук, за да изнасят прекрасни концерти. На различни места у нас регулярно се организират музикални събития на много добро ниво с произведения, част от които са рядкост за сцената. Пазарджик със своите Зимни музикални вечери и със симфоничния си оркестър е удивителен пример. Ролята на медиите тук също е съществена. Любовта и интересът на хората дава на нас, музикантите, огромен заряд.

Пианистът Георги Василев

- Вашият съвет към прохождащите музиканти?

- Работата с музика може да бъде изключително приятна. Човек обаче трябва да се бори, да бъде отворен и много търсещ различни възможности и контакти с добри и прекрасни хора, каквито изобщо не липсват. Но са нужни усилия, трудолюбие, търпение, силна вяра, кураж, може би и любопитство. И отдаденост и работа. Много време трябва да се посвети на музиката. При нас горна граница няма - винаги може повече. Трудности има, колебания има, но когато човек дава от себе си, това се отплаща. Да си заобиколен от прекрасни и добри хора на всяка стъпка от този дълъг процес, също е от голямо значение. Ако си в смущаваща среда, нещата са различни.

- Гарантирана ли е достойната реализация на един добър музикант?

- Не мисля, че която и да е професия ти гарантира добра реализация. И в музиката има моменти, когато човек се пита дали получава достатъчно за труда и любовта, които той дава. Понякога се готвиш с душа и сърце за концерт и свириш репертоар, които не прозвучават по начина, по който на теб ти се иска. А ние предаваме мислите и емоциите на композиторите на публиката и в този смисъл сме зависими, както от вече написаната музика, така и от влиянието на публиката. Но начини има. Съществуват много фондации и институции у нас и по света, които наистина искат да помогнат на талантливи и трудолюбиви млади хора.

- Какъв е успелият музикант?

- Човек, който изпитва радост от това, което прави. Един учител по музика например е прекрасен музикант, който предава нататък своето изкуство. И това го прави щастлив. А децата, които работят с него, освен знания, получават и щастието, което заниманията с музика носят на техния преподавател. Защото именно това е в основата на музиката - да предаваш нататък.

- Какво е за Вас музиката?

- Точно в този момент музиката за мен е една прекрасна форма на общуване - разговарям с композитора, с инструмента и начина, по който звуците се разпространяват в залата, с диригента и с останалите музиканти от оркестъра и не на последно място - с публиката. Музиката ми дава невъобразимо приятни мигове, а цената за тях е изключително съсредоточена, регулярна и волева работа.

- Каква музика слушате, когато сте сам?

- Слушам по малко от всичко, когато имам време. Най-често посягам към  класически и симфонични произведения. Много обичам и стара музика, от Западна и Централна Европа - от Средновековието, Ренесанса, Барока. Старата музика тепърва прохожда у нас, малко са събитията с нея. В Академията в Полша, където следвам, имах възможността в продължение на 2 години да се уча да свиря на клавесин и да реализирам басо континуо. В България все още не е лесен достъпът до старинни инструменти или до техни копия. Свири се на клавесини, правени през 20 век, които са различни. Иначе, харесвам още джаз. Църковната музика за мен също е изключително важна. Увлечението ми и заниманията със старата музика се родиха именно от любовта ми към църковната музика – тя е естествена, тъй като израснах в семейство на свещеник.

- През религията Вашите родители от години посяват зрънца любов към изкуството у много септемврийски деца.

- Баща ми – Йордан Василев е председател на храмовото настоятелство на църквата „Свети Харалампий“, а майка ми – Йорданка Василева, преподава вероучение в СУ „Христо Ботев“ и също работи в Общинския детски комплекс. Действително от години двамата подготвят дечица, които свирят и пеят с голяма радост. Няколко вече започнаха да се занимават професионално с музика в НМА, както и с изобразително изкуство в НХА или в СУ „Св. Климент Охридски“. Да, посяването на зрънцата любов към изкуството наистина покълнаха. Тези деца са гръбнак и на част от тържествата, организирани в Септември. Рядко съм имал възможността да изразя благодарността си към своите родители за неописуемата подкрепа и многобройните житейски уроци. Дължа им изключително много. Благодарен съм на Бог за своя талант. Да го развивам, за да служи той на хората, носейки им радост, мир или друга добра емоция, е мое задължение и моята отплата.

- Изкушавате ли се да композирате?

- Опитвал съм, но засега не смятам, че това е сред силните ми страни. Случвало ми се да аранжирам, да измислям нещо малко - някаква каденца към произведение... Посягал съм към различни методи на импровизиране. Разбира се, не в стил джаз и съвсем не професионално. Правя го по-скоро за себе си – да седна и да посвиря нещо, което излиза от мен на момента. Все още не съм пробвал да запиша това нещо или да го изпълня на сцена като един завършен продукт. Не изключвам обаче възможността един ден да опитам.

- Имате ли предпочитани композитори и произведения, които чувствате по-близки до Вас и изпълнявате с по-голяма лекота и удоволствие?

- Тези, върху които в момента работя. После идват следващите. Ако човек се вглъби в едно произведение, неизбежно е то да му стане любимо. Така че любимото ми произведение сега е Първият концерт на Менделсон в сол минор за пиано и оркестър – него подготвям за концерта в събота.

Снимката е с авторско право на Лодзката филхармония

- Има ли оркестър, с който мечтаете да свирите?

- Да, много са, например Софийската филхармония. Едно от най-хубавите неща на това да си пианист е, че можеш да пътуваш, да свириш в различни зали, да пробваш различни инструменти. Всяка зала и всеки инструмент имат собствен облик. Случва се да се озовеш в зала, която тотално разбива произведенията, които си подготвил, и се налага в последния момент да променяш нещо или просто да се примириш. Случва се и обратното – отиваш в зала, която те доизгражда като изпълнител и ти служи за вдъхновение. Същото важи и за инструментите. Зала „Маестро Георги Атанасов“ е първата, в която свирих като дете и винаги ще имам много голям сантимент към нея. Разполага с прекрасен инструмент, който се подготвя от изключително добър акордьор. Изглежда много приятно, много уютно. Това как изглежда една зала, определено влияе на изпълнителите. Има зали, които просто смущават, а други окриляват.

- Достатъчно пълни ли са концертните зали у нас?

- Не смятам, че у нас липсва публика. Има много хора, които наистина харесват класическата музика. Има и такива, които просто не осъзнават колко много биха я харесали, ако само й дадат шанс. Иска ми се концертната култура в България малко да се промени - как човек се отнася като цяло към подобно събитие. Да облече хубавите си дрехи, да отиде спокоен и с подходящата нагласа, да се наслади на музиката, на залата, на споделеното преживяване с музикантите, диригента и останалите зрители, да поздрави артистите, да сподели своите впечатления и емоции. Далеч по-различно е удовлетворението, ако подхождаш към едно артистично събитие по този начин. В Полша съм бил на концерти, за които идват хора от Литва. Поляци пропътуват 500 километра между градовете със същата цел.

- Какво мислите за „Зимни музикални вечери „Проф. Иван Спасов“?

- За пазарджишкия фестивал също идват хора от различни населени места, при това - някои от доста далече. Емблематичен е за града и ще остане в сърцето ми, защото на него направих първите си съществени стъпки в музикалния свят. С огромно вълнение и умиление продължавам да си спомням, че имахме разделен рецитал с великолепния Емануил Иванов в една от истинските фестивални вечери. Както и каква огромна благодарност изпитах за възможността. Вече споменах колко важно е и Детското матине. За съжаление, откакто съм в Полша, просто няма как да присъствам на всяко издание. Но, за сметка на това, винаги следя програмата, радвам се на положителните отзиви, на снимките и рецензиите, които срещам в социалните мрежи и медиите. Както и когато сред изпълнители във фестивалните вечери има колеги, с които сме учили.

Снимката е с авторско право на Лодзката филхармония

- Изненада ли Ви признанието от БНР, включвайки Ви в националната анкета?

- Бих казал, че да, защото някой ме е номинирал, а журито, състоящо се от специалисти – музиканти, теоретици, диригенти и критици, ме е одобрило. Благодаря на всички тези хора. Сред останалите претенденти виждам много значими за България млади артисти, които от години следя. За мен е огромна радост да бъда в такава група от ярки млади български музиканти.

- В социалните мрежи септемврийци (и не само) декларират мощна подкрепа за Вас…

- Изключително мило ми стана да видя толкова познати имена. Върнаха ми толкова хубави спомени от времето в Септември. Виждам свои преподаватели в първото училище, в което учих – сегашното СУ „Христо Смирненски“. Чувството е прекрасно. И от чужбина усещам подкрепата им много силно и им благодаря.

Георги е номиниран за млад музикант на годината от БНР

Талантливият млад пианист Георги Василев е включен в националната анкета на БНР за избор на „Млад музикант на годината“.

Тук може да го подкрепите до 31 март в сайта на БНР (прозорец „Музикант на годината“)

Изпълнение соло на роял на Международния конкурс „Падеревски“ в Бидгошч, Полша

Роденият през 2000 г.  Георги Василев завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София със специалност пиано в класа на Дарина Кантарджиева. В периода 2017-2019 г. усъвършенства своите умения и при известния пианист проф. Людмил Ангелов в Нов български университет.

През 2022 г. защитава с отличие бакалавърска степен по пиано в класа на знаменитите педагози проф. д-р Катажина Попова-Зидрон и д-р Павел Вакареци в Музикалната академия в град Бидгошч, Полша.

Лауреат е на национални и международни конкурси, между които "Млади виртуози"- София, "Панчо Владигеров" - Шумен, "Надежди, таланти, майстори" - Добрич. Изнасял е и участвал в рецитали, в рамките на "Зимни музикални вечери", "Варненско лято", "Пиано екстраваганца". Бил е солист под палката на диригенти като Григор Паликаров, Станислав Ушев, Овидиу Балан и др.

Миналата година пък получава първа награда в категорията за пианисти от големия и много престижен Конкурс за полска музика, провел се през юни в град Жешов. Както и специална награда за изпълнение на концерт на полския композитор Милош Магин за пиано и оркестър – отличия, които му отварят нови врати.

По време на различни майсторски класове е имал възможността да работи със световноизвестни изпълнители и преподаватели като Дмитрий Башкиров, Кевин Кенер, Алексей Головин, Ян Бартош, Виктор Чучков, Хинрих Алперс. Свирил е във Варшавската филхармония, с Локската филхармония и други.

Мария ДЪБОВА