--900.jpg)
Честно казано, с нея не сме си говорили за титла от Сеул – само за медал
ПАЗАРДЖИК. Съгражданинът ни Георги Дангалаков е знакова фигура за българското плуване. На 5 май многократният държавен, балкански шампион и рекордьор, и два пъти треньор на представителния ни тим празнува своя 64-и рожден ден, а ден по-късно бе именик. Сред първите, които му честитиха, бяха други две плувни легенди –съпругата му - единствената ни олимпийска шампионка в плуването Таня Богомилова, и сестра му Соня Дангалакова. Още от 14-годишен Георги впечатлява специалистите с постиженията си в бруста, съчетаното и в кроула. През 1974 г. става четирикратен юношески шампион. На балканиадата в София през същата година доказва, че е най-талантливият и всестранно и технически подготвен плувец. Шампион е на 400 м св. стил, 200 и 400 м съчетано, златен медалист е и с щафетата 4 по 200 м св. стил. Единствен от всички участници е с 4 титли. На европейското първенство за юноши до 15 години в Женева през 1975-а е на косъм от първото отличие за българското плуване на голям шампионат. Дангалаков е на висотата на бъдещи величия като Вл. Салников, П. Арвидсон, П. Тюмер и К. Линке, които дебютират на голям форум. На 200 м съчетано и бруст е четвърти и шести, на 1500 м св. стил е седми. Сред асовете ни е на европейско първенство в Йонкьопинг през 1977 г., а на световното в Западен Берлин през 1978 г. заема 16-то място, съизмеримо с „Б”-финал на 200 м съчетано (2:11,97). Едва на 18 години е. През 1980-а участва на олимпиадата в Москва. Продължава да прави фурор и при мъжете…
- Г-н Дангалаков, честит рожден и имен ден на патерици! Как празнувахте?
- Благодаря. В семейна стара къща на село - събрахме се семейството, в тесен кръг. Минаха годините на големите тържества. Изкарахме спокойно и весело.
- В момента работите в родния Пазарджик…
- Върнах се тук по молба на предишното ръководство на общината, с идея да се развиват спортните плувни бази след отварянето на новия открит плувен комплекс „Балона“. Работим добре и с новото ръководство, но се грижа по-скоро за басейните, отколкото да се занимавам с деца. Нещата си имат своята специфика, а аз знам как се прави – все пак от 20 години стопанисвам басейн. Със спортната дейност аз с годините натрупах една умора от работа с деца, родители, баби, дядовци, и малко се поотдръпнах.
- Обаче пък имате безценен треньорски опит със състезатели...
- Имам опит. И сега помагам, но ако ме потърсят. На клубове, повече чуждестранни, които се интересуват, оказвам методическа помощ. Не се опитвам да насаждам вижданията си.
- Кариерата ви започва тук и в Спортното училище. Кой Ви насочи към треньора Николай Иванчев?
- Аз и сестра ми имахме късмета, че живеехме много близо до къщата му – през 60-те децата се събирахме по Плажа и по махалите. Заплувахме, защото се познавахме с г-н Иванчев. Когато отвориха закрития басейн в края на 67-а, започнахме по-системно да поплуваме и да се обучаваме. Благодарение на г-н Христо Чочев, който бе инициатор на всичко това, благодарение на всички наши стари треньори – Иванчев, Ангел Добрев, Димитър Аврамов и Йордан Пендев, лека му пръст. Заради техния ентусиазъм и труд пазарджишкото плуване успя да се развие в кратки срокове и след 10-12-годишна наша възраст започнахме да имаме първите успехи. Всичко беше повече на дух, на амбиция, на желание. Но основните двигатели на плуването в Пазарджик са те четиримата. Тук провеждахме турнир „Методи Шаторов“ и хората от града препълваха този закрит басейн...
Соня и Георги Дангалакови са гордост за Пазарджик и България
- По-младите читатели сигурно ще си представят някакви строги треньори-сухари от „онова време“…
- Ако трябва да сме откровени – сухари не, но строги – да. И ако сме още по-откровени – в днешно време липсата на тази строгост е нещото, което пречи и на спорта, и на образованието. Нищо не можеш да постигнеш без труд в която и да е сфера. Това е израстването сред равните. На мен пример в треньорската работа ми беше Иванчев. Той беше много всеотдаен и децата, с които съм работил, са разбрали, че и аз съм такъв. Някой да ни е пребивал, да ни е наказвал, да ни е държал като в концлагер, за да станем спортисти – не е било никога.
- А като съпоставяте сегашните условия и методи за подготовка с тогавашните?
- Днес нищо не ни липсва. На много места условията на работа се подобриха. Колкото до треньорската работа във вода и на сухо – методически нещата са променени много. Хубавото е, че днес има много информация отвсякъде. Навремето нямаше сайтове – имаше библиотека в Дианабад, където се правеха преводи на чужди статии. Сега всичко го има, само трябва да намериш точния състезател. Ако си чел как е тренирал Майкъл Фелпс, не значи, че ако аз тренирам моя състезател така, той ще стане Майкъл Фелпс. Никога не съм считал, че по един и същ начин десет човека могат да станат 10 медалисти от олимпиада или световно.
- Хората са различни. Сестра Ви Соня Дангалакова се превърна в една от най-успешните ни плувкини, Вие също имате завидни успехи – това не е ли и въпрос на ген?
- Дори да е ген, пак не сме еднакви. Тя има два медала от европейско за жени, има класирания на световни първенства, шеста е на олимпиада. Аз нямам нейните успехи. Това, че съм бил добър плувец, да, но нямам нейните успехи. По същия този начин бях треньор на съпругата ми и на нейния брат. А Любомир няма успехите на Таня. Така че генът си е ген, но трябва и още нещо. Някога Иванчев казваше: когато вечер си седнеш на леглото, да си признаеш какво си свършил“…
- С Таня Богомилова как се събраха пътищата ви?
- С националния отбор - и така започна всичко. Видяхме се, харесахме се – по баналния начин. Впоследствие аз 83-а започнах да работя като треньор за националния отбор – при Панчо Гюрков, светла му памет. И 84-а, когато се разбра, че изтича договора на Иван Сивак, треньорът на Таня, започнах с него едновременно да се подготвям за Таня. И вече в 85-а, след като тя стана европейска шампионка в София, изцяло аз поех ангажимента за нейната подготовка. Ние сме заедно като тандем оттогава – а през 84-а сключихме и граждански брак.
- След като ставате треньор Таня Богомилова веднага печели сребро и бронз от световното в Мадрид…
- Да това ни беше първото състезание с нея като тандем. Когато започнахме да работим с Панчо, от 83-а нещата вече имаше една плътна програма за следващите два олимпийски цикъла. Банално е да кажа, че беше много трудно, но наистина беше много трудно. Условията не бяха хич добри – същите бяха като през 72-73 година. Ремонтите в София се направиха във връзка с европейското през 85-а. Спали сме по бараките на Белмекен, защото нямаше място. Но въпреки всичко събрахме хубави състезатели, амбицирани, направихме доста добри женски и мъжки отбори. И се стигна логично до доста значими резултати до 91 година от силни състезания.
- Кулминацията е в Сеул и „златните“ 100 метра бруст, но преди олимпиадата младата майка Таня претърпява ненадейна операция…
- Това са нормални неща в спорта. На един травма, на друг операция. При нас сложното с хернията бе, че се получи по време на лагера в Харков. Трябваше да се извърши операция в Съветския съюз – и взехме разрешение и от нашето БСФС, и оттам. А времето не търпеше отлагане за операцията – и слава Богу, тогава попаднахме при световноизвестен руски професор – Белов. Да, беше трудно и след това – херпес зостер… За някой може да се струва елементарно – херния, но там ставаше въпрос да се действа бързо и навреме – за 3-4 дни да станат нещата.
(Бел. ред. Самата Таня Богомилова разказва как операцията е била неизбежна, защото се е получило голямо усложнение и е имала може би не повече от десетина дни живот. „Докторът, който ме оперира беше най-добрият коремен хирург в Съветския съюз. Шегувахме се с него и той ми вика: "Имаш ли конкурентки рускини?". И аз му казвам: "Имам, но ще ги сложа под ножа всичките! Давай!". Операцията беше с месна упойка и той се опитваше да говори с мен, за да може да не усещам нищо, въпреки че аз усещах. Той вика: "Да знаеш, обещавам ти, че ако ти станеш олимпийска шампионка и биеш рускините, ще сложа на болницата една плоча: "Аз оперирах еди-кой си..." И това действително го има…“).
Краят на интервюто –четете ТУК.
Дочо ЧАНЕВ
