Преди дни официално за почетен гражданин на Велинград посмъртно бе обявен легендарният плувец Цветан Голомеев. Великанът на българския спринтов кроул, определян като епоха в българското плуване, трябваше да навърши 62 години точно днес - на 21 юли (навсякъде в интернет грешно е посочена година на раждане 1961-а, а всъщност е 1962-а, б.р.). Отиде си млад, на 16 септември 2010-а, след битка с коварна болест. Приживе получи славата и уважението, които му се полагаха, а най-малкият от тримата му синове, Кристиян, пое щафетата от баща си и е сред най-добрите плувци в света, състезаващ се за Гърция. Рекордите в спринта на двукратния участник на олимпийски игри (Москва’80 и Сеул’88), балкански шампион и многократен държавен първенец стояха недостижими три десетилетия. Този на 50 м св. стил подобри през 2018 г. Калоян Братанов, а през същия августовски месец тогава Кристиян Голомеев стана вицеевропейски шампион в тази дисциплина. Преди дни пък Голомеев-младши спечели европейската титла именно на 50 м свободен стил - в Белград.
Когато в края на февруари
с пълно мнозинство общинските съветници гласуваха Цветан Николов Голомеев да бъде удостоен
посмъртно със званието "Почетен гражданин на Велинград" за постигнати изключителни заслуги в областта на спорта, гражданите на курорта приветстваха решението. Безспорен е приносът на големия Голомеев в българското плуване. Той има особен статут и е с една глава над останалите в плеядата от великани на българския спринтов кроул. И ако това е кралската дисциплина в плуването, Цветан Голомеев е безспорният неин крал. В продължение на рекордните 36 години той държа стандарта на 100 м кроул. Освен това Голомеев има и най-много поправки на рекорди - цели 10.
Той е първият българин, който плува под гросмайсторската граница от 50 секунди на малък басейн
Удържа на напора цели 21 години. Силен е и на 200 м свободен стил. Любопитно е, че регистрира постиженията си в четири различни отбора: "Чепинец" – Велинград, ЦСКА, "Академик"-София, и "Левски-Спартак". Държавните му рекорди са 32. Влиза в Топ 6 на световната ранглиста. За кралската дисциплина това е нещо невиждано.
Освен на олимпиади, е участник и на две световни първенства – Еквадор (1982) и Мадрид (1986). Легендарно е неговото плуване на състезанието за Купа "Европа" през 1985 г. в София, където печели второ място, победен само от световно известния плувец на ГДР Йорг Войте и допринася за четвърто място на българската щафета.
Голомеев е четвърти в Европа в София през 1985 г. с щафетата ни на 4х200 м св. стил заедно с братята Валентин Кочанов, Петър Кочанов и Камен Атов
Започва да тренира при именития треньор и легенда на „Чепинец“, Велинград и България Антон Митров – бате Тони,
известен като дизайнерът на шампиони. „Знаме“ имаше честта да познава бате Тони, който особено се гордееше с Голомеев. Той му предричал голямо бъдеще още, когато Цветан бил в пети клас. И познал. Голомеев завършва ВИФ „Георги Димитров“, а в София вече е част от националния отбор, с който постига върховите си постижения. Основните дисциплини, в които се състезава са 50, 100 и 200 метра свободен стил. Знаменито е плуването му през 1988 г. в Антверпен на 50 метра свободен стил, където постига още един национален рекорд - 50,27 - един от най-дълголетните в историята на българското плуване и сред най-атакуваните, защото е в кралската дисциплина.
През 1993 г. заради медицинска грешка в болницата във Велинград
жена му Кристина умира при ражданe на второто им дете
Заедно с бебето Голомеев напуска България и се установява на остров Крит. Там се утвърждава като най-добрия гръцки треньор по плуване. И не само. Неведнъж печели награда за треньор на годината не само на Крит,а и за цяла Гърция…
„Зад височината на неговите 192 см. се крие един огромен талант, който с годините и с много труд се усъвършенства, за да достигне през последните му години като плувец на световно ниво!“, ще напишат за него в BGswim.com. А негова съотборничка ще каже: "Никога не срещнах плувец с такъв капацитет на работоспособност, количество оптимизъм и професионално отношение към тренировките.
Беше капитан на нашия национален отбор до края
Истински лидер и медиатор, локомотивът, който с гигантска сила влачи нас вагоните".
С Георги Михалев на откриването на олимпийските игри в Сеул през 1988 г.
Пред BGswim.com покойният вече национален треньор Панчо Гюрков, който води представителния плувен отбор за шест олимпийски цикъла, си спомни:
„Не познавам някой – било то състезател, или треньор, да може да каже и една лоша дума за Цветан Голомеев. Винаги любезен и усмихнат, готов да услужи или да бъде полезен. Зад височината на неговите 192 см се криеше един огромен талант, който с годините и с много труд се усъвършенства, за да достигне той през последните му години като плувец на световно ниво. Няма да забравя никога месец май 1988 г. – състезания за Голямата награда на Белгия. Голямо състезание с много силно международно участие – Холандия, ФРГ, Франция, Англия, Испания и т.н. Само елитни отбори и то с най-силните си състезатели. Цецо направо „отвя” всичките спринтьори на 50 м и 100 м св. стил като беше определен за най-силният състезател при мъжете и то с право. По това време
постигнатите от него резултати го класираха в първата шестица на света
Още тогава разбрахме, че когато Цецо навлиза в спортна форма организмът му реагира по особен начин и ако не бъде овладян беше склонен да развива тежка гнойна ангина. Д-р Боев, лекарят на националния отбор по това време, му беше намерил цаката и успяваше да овладее положението. Това се случи с Цецо и по време на олимпийските игри в Сеул, но там го нямаше доктора на отбора за да оправи положението. До последно, въпреки резултатите, никой не ни „броеше” за Сеул – какви са тези глезотии – лекар за отбора по плуване… Няколко дни преди началото на състезанието провеждахме тренировка на олимпийския басейн. Имаше включена серия 4х25 м със старт. Цецо плува първите 25 метра, а аз си гледам хронометъра – 9.82 сек. Мисля си, че съм мерил много „патриотично”. Казвам му времето, а
той се смее: „Стига бе, шефе (шефът съм аз), не може да бъде!”
Викам му: „Имаш още три двайсет и петака, тогава ще видим.” В това време към мен се приближават руските треньори Копляков (отговарящ за звеното „кроул” на отбора на СССР) и Генади Турецки (по-късно треньор на легендата Александър Попов) и ме питат: „Кое е това момче, плува като торпедо?!” Аз им казвам кой е и какво прави в момента. Хващаме се и тримата да му мерим спринтовете. Нямаше грешка – всичко се плуваше между 9,65 и 9,75 сек.! Турецки каза буквално:
„Аз такова плуване досега не съм виждал!”
Цецо беше в такава форма, че можеше всичко да се очаква.
Продължението е известно – макар и много болен той все пак успя да се класира 17-ти на 100 м св. стил и да влезе във финал „В” на 50 м св. стил. До края на състезанието той лежа в хотела с много висока температура, но следеше и се радваше на всичко, което се случваше с другите. Никога не го чух да се оплаче, само веднъж ми каза: „Ама и аз съм един Марко Тотев…” Това беше Цветан Голомеев, може би най-големият български плувец за всички времена. Вечна му памет!“.
С многократната шампионка в кроула Адриана Борисова (лагер на столичния басейн „Диана“)
Дочо ЧАНЕВ
Интервю с друга легенда на плуването и наш земляк - Георги Дангалаков, четете ТУК.
