Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право „бялата магия” – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се е превърнала в изкуство. Дантелите, плетени със совалки на цилиндър се изработват предимно в Западна Европа и са по-известни като „брюкселски”. Именно на базата на брюкселската дантела се развива и калоферската. Техниката на изплитането е еднаква, но и тук българката е изразила своите възгледи за красиво, като е заимствала направо от прекрасната ни природа. Така се появяват типично българските мотиви – рози, еделвайси, листа, лалета, слънчогледи, които придават нов и различен вид на „брюкселската” дантела и я превръща в „калоферска”.
През 1910 г. в Калофер се открива първото и единствено в страната ни Дантелено училище „Трудолюбие”. Училището е с двугодишен курс на обучение и се издържа от Калоферското общинско управление, Калоферската дружба в София и Женското дружество „Просвещение” в града. В това училище са получили знания и професионални умения в създаването и изработването на совалков тип дантела около 1 800 жени и момичета.
Изложбата „Бялата магия на Калоферската дантела” показва оригинални движими културни ценности от фонда на Национален музей „Христо Ботев“ – Калофер, представящи появата и развитието на прочутата калоферска дантела. В нея са включени снимки на Донка Шипкова, създателката на Дантелено училище, Устав на Дантелената кооперация „Женски труд“, рисувани модели за изработване на дантели, сред които и един, създаден от самата Донка Шипкова. Особен интерес представляват два Каталога за калоферска дантела от 1933 г., в които посетителите могат да видят едни от най-старите образци на този занаят, превърнал се в истинско изкуство. Изложбата представя и станок, цилиндър и совалки за изработване на дантела от 30-те години на XX век.
(Зн)
