Развой по делото за изборите! Веселка Златева за пръв път накара Конституционния съд да се вслуша в първоинстанционен съдия

СОФИЯ-ПАЗАРДЖИК. Първо искане на първоинстанционен съдия „проби“ в Конституционния съд! Председателят на Административен съд – Пазарджик Веселка Златева е първият първоинстанционен съдия, чието искане за обявяване на закон за противоконституционен беше допуснато от конституционните съдии, съобщи Lex.bg (за определението по изборното дело и сезирането на Конституционния съд, за което "Знаме" писа, вижте ТУК). Съдия Златева оспори в КС текст от Изборния кодекс (ИК), който изключва гласовете „Не подкрепям никого“ при определянето на т. нар. общинска избирателна квота и на практика ги обезсмисля. Тя поиска частично за противоконституционна да бъде обявена т. 14 от § 1 от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс. Именно тази точка дава определението за общинска избирателна квота и гласи: „Общинска избирателна квота“ е частното от делението на общия брой на действителните гласове с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет. Когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло число“ (оспорен е почерненият текст).

Делото, заради което тя се обърна към КС, е свързано с начина на разпределение на мандатите в Общинския съвет на Пазарджик. И илюстрира как оспорената от нея разпоредба се отразява в разпределението им в града. ОИК-Пазарджик е определила общинска избирателна квота от 721 гласа съобразно нормата на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс. Комисията е установила 29 533 действителни гласа, които е разделила на общия брой мандати за общински съветници – 41 и е получила числото 720.317 и е определила общинската избирателна квота на най-близкото по-голямо цяло число, а именно 721. Експертиза по делото в АдмС-Пазарджик е установила, че общият брой на действителните гласове е 29 594. Ако се приложи правилото на § 1, т. 14 и гласовете „Не подкрепям никого“ бъдат приравнени на недействителни, квотата ще е 722. „Разлика от 1 глас в общинската избирателна квота не би могла да повлияе върху разпределението на мандатите. Ако обаче разпоредбата на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс остане неприложена в частта „с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7“, поради противоречието ѝ с разпоредбите на чл.4, чл.6 и чл.10 от Конституцията (каквото е убеждението на настоящия съдебен състав), то общинската избирателна квота би била 751 гласа“, изчислява съдията и заявява, че разлика от 30 гласа в общинската избирателна квота ще повлияе съществено върху разпределението на мандатите.

Сега се очаква ВАС да спре изборното делото, докато КС не се произнесе с решение и едва след това ВАС ще възобнови производството и ще се произнесе по делото за изборите.

Днес КС прие, че искането е направено от съдебен състав във връзка с разглеждано конкретно дело, и е съобразено с изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС и чл. 18, ал. 1, 2 и 5 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд форма и реквизити. „Предмет на искането е установяване на противоконституционност на действащ закон, приложим по разглеждано от сезиращия съд дело, като вносителят е обосновал значението на произнасянето на Конституционния съд за изхода на делото. Твърдението за противоконституционност на оспорения закон се основава на „достигнатата убеденост на съда, изразена чрез приведени доводи“ като предпоставка за допустимост на искането“, констатират конституционните съдии. И допълва, че съдията е установил, че оспорената законова уредба не попада в приложното поле на правото на Европейския съюз и КС не се е произнасял с решение или с определение за недопустимост по искане със същия предмет.

Откакто влязоха в сила промените в Конституцията, всички питания на редови съдии бяха обявявани за недопустими от КС. Съдът в няколко определения разясни в детайли на какви изисквания трябва да отговарят сезиращите го искания (повече виж тук). Така това на председателката на АдмС- Пазарджик е първото, което покри критериите на конституционните съдии.

В искането си до КС съдия Златева изтъква, че изключването на действителните гласове „Не подкрепям никого“ от уравнението за т. нар. общинска избирателна квота противоречи на принципите на правовата държава (чл. 4 от Конституцията), на равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал.2 от Конституцията) и на всеобщо, равно и пряко избирателно право (чл. 10 от Конституцията). Тя сочи, че макар ИК да определя гласовете „Не подкрепям никого“ като действителни, „по силата на § 1, т. 14 се приравнява на недействителни и те не участват в определянето на общинска избирателна квота. „Така на практика се обезсмисля предвидената възможност да се гласува „Не подкрепям никого“ и се нарушава принципът на равнопоставеност при упражняване правото на глас. Гласоподавателите, избрали за свой вот „Не подкрепям никого”, са упражнили своето активно избирателно право, което поведение е различно от поведението на онези български граждани, които не го упражняват и в този смисъл е недопустимо да бъдат приравнявани като последица. Включването на този вот в общия брой действителни гласове, въз основа на които се формира общинската избирателна квота – макар по естеството си да е форма на отрицателен вот – ще завиши броя гласове, определящи квотата, като така ще легитимира с по-висока относителна тежест на всеки отделен мандат – посредством завишения праг, необходим за получаването му. Затова доколкото оспорената разпоредба предвижда различна тежест на гласовете, подадени от избирателите с действителна бюлетина и подали своя глас за конкретна партия, коалиция или независим кандидат, спрямо тези на избирателите, подали своя глас с действителна бюлетина и избрали за свой вот „Не подкрепям никого”, е налице нарушаване на принципа на равно избирателно право. Така гласът на избирателя, гласувал с „Не подкрепям никого”, не е равен по тежест на гласа на всеки друг избирател, гласувал за конкретна партия, коалиция или независим кандидат в конкретния изборен процес. Всъщност той се приравнява на неподаден глас и е лишен от всякаква тежест“, заявява председателката на АдмС-Пазарджик в искането си до КС. Тя посочва, че волята на избирателите, гласували с „Не подкрепям никого“, не се отразява по никакъв начин на изборния резултат. „…докато принципът на пряко избирателно право предполага органите на държавна власт да се формират непосредствено въз основа на предпочитанията на избирателите, изразени в изборния процес, били те и „Не подкрепям никого”, и е проявление на принципа на пряко осъществяване на властта от народ“, изтъква съдия Златева.

Днес КС конституира като заинтересувани институции по делото Народното събрание, президента, Министерския съвет, министрите на правосъдието, на електронното управление и на иновациите и растежа, Върховния административен съд, Висшия адвокатски съвет, омбудсмана и Централната избирателна комисия. За становище са поканени сдружение „Гражданска инициатива за свободни и демократични избори“, сдружение „Българско сдружение за честни избори и граждански права – Национална асоциация“, Съюз на юристите в България, фондация „Български адвокати за правата на човека“ и асоциация „Прозрачност без граници“. А за правно мнение – проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Мартин Белов, проф. д-р Михаил Константинов, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Пенчо Пенев, доц. д-р Борислав Цеков и доц.д-р Зорница Йорданова.

(Зн)