Още е рано да ни отписвате, категоричен е футболистът на “Хебър“
Атанас Кабов е любимец на феновете на „Хебър”. Дясното крило дойде на стадион „Георги Бенковски” през юли миналата година от „Септември” и със зелената фланелка до момента има 51 мача, 6 гола и 4 асистенции. Роден е на 11.04.1999 г. в Пловдив, а с „Левски” подписва първия си професионален договор. Бил е в „Ботев” (Враца), „Царско село” и „Витоша” (Бистрица), „Славия” и „Септември” (Сф). Бе част от националните отбори до 17, 18, 19 и 21 години. „Знаме“ разговаря с него дни преди края на полусезона.
- Атанасе, малко не ни достигна да вземем хикс срещу ЦСКА, а ти можеше да вкараш неведнъж. Какво не ни достигна?
- Факт е, че отборът е в негативна серия и във всеки мач се стремим да променим положението, да победим. Независимо кой е съперникът. Срещу ЦСКА имахме някакъв шанс, но късметът не беше с нас. Изиграхме мача добре тактически и според указанията на треньора. Успяхме до голяма степен да неутрализираме силните страни на ЦСКА и при 0:0, ако бяхме вкарали възможностите си – а те бяха три през първото полувреме, мачът можеше да се развие по много различен начин. Но не успяхме да се възползваме от положенията си, а те вкараха едно от техните и мачът отиде в друга посока.
- Ще успеем ли да останем в „А“ група?
- Предните два сезона „Хебър“ показа, че не се предава и се бори до последно. Доста хора миналия сезон реално ни бяха отписали, но в последния кръг срещу „Етър“ показахме, че нещата не са такива, каквито хората мислят. Мачът започна не по нашия вкус, но с труд и желание успяхме да обърнем резултата. И както бяхме в позицията на изпадащ, се спасихме директно за сметка на други два отбора. Мисля, че и сега борбата ще е до последния кръг. Сезонът е дълъг и още е твърде рано да се казва кой ще изпадне – има много директни двубои. Надявам се оттук нататък да променим нещата и да се спасим от изпадане.
- Дай, Боже! Ти как се чувстваш в Пазарджик?
- За мен смяната на обстановката не е кой знае какъв проблем, бързо се адаптирах, а и голяма част от футболистите, когато дойдох миналата година, ги познавах. „Хебър“ е едно добро място за развитие на футболисти. За жалост миналата година след изборите клубът имаше малко трудности. Е, не бяха малко - доста тежък период, със забавяне на заплати, организационно нещата не вървяха – сменяше се управата, това до голяма степен даде отражение на отбора. Но от лятото, смея да кажа, че драстично се подобри ситуацията в клуба. Хората, които в момента управляват „Хебър“, имат желание отборът да се развива и се надявам, че ще успеят в целите си.
- Феновете пък се надяват да останеш в клуба. Осъзнаваме, че това ще е трудна работа. Как виждаш бъдещето си догодина?
- Договорът ми с „Хебър“ е до лятото. Не съм водил преговори за подновяването му, но не мисля в момента за такива странични неща. Аз съм съсредоточен върху това, което е в момента. Надявам се с играта си да помогна на „Хебър“ да постигне целите си този сезон, а след края му ще мисля как ще продължи кариерата ми. На този етап мисля само за работата си със зелената фланелка и върху това, което предстои.
- Резките промени в спортно-техническия климат включват и треньорските рокади. След стила на Великов успяхте ли бързо да се нагодите към методиката на Акрапович?
- Смяна по средата на полусезона със сигурност оказва някакво стресово влияние върху отбора, но ние като футболисти нямаме време за губене. Трябва максимално бързо да свикваме с изискванията на новия треньор, защото все пак сме и в позиция, която не ни позволява да лъкатушим, не ни позволява отпускане – напротив, ние всеки мач трябва да търсим максимума, защото ни липсват точки в момента. Рано е още да ни отписват.
- Започваш като дете във „Векта“ в родния Пловдив, разкажи малко повече?
- Бях малък. Сам се запалих по футбола. Винаги бях с топка в ръка, излизал съм навън да ритам още от 2-годишен. Имам снимки с топката, по стадиони, ритали сме с дядо ми. На 6 години започнах да тренирам във „Векта“ и още оттогава играя като дясно крило. След това отидох в Етрополе за кратко – тогава Христо Стоичков бе шеф на футболната академия там – той се свърза с баща ми и изяви желание да отида, но след няколко месеца нещата се разпаднаха. В този период от „Левски“ не спираха да ме търсят и реших да премина там. След това имах няколко престоя под наем в различни отбори, защото търсех развитие – не съм от хората, които ще стоят в даден отбор, колкото и да е реномиран, без да играят. За мен като млад футболист винаги е било важно да трупам мачове. Не съжалявам за нито една стъпка в кариерата ми.
- Стоичков е търсил баща ти – явно си му направил впечатление?
- Тогава бях 10-годишен и след няколко турнира, в които участвах с отбора на „Векта“, бях спечелил различни награди, затова Стоичков потърси баща ми. Интересното е, че тогава и от „Тотнъм“ се бяха свързали с „Векта“ и ме бяха поканили на едноседмичен период в
Англия. И за това време, смея да кажа, че се представих доста добре. И това ми остана спомен за цял живот. Никога няма да забравя как след края на пробния ми период треньорът на набора в „Тотнъм“ събра целия отбор и ме вкара в един кръг, при което абсолютно всички започнаха да ми пляскат. Той беше изключително доволен от представянето ми. Но тогава поради една или друга причина не се случиха нещата. Не знам защо. Това и до ден-днешен не е ясно. Кариерата ми можеше да се развие по коренно различен начин…
- А преди Пазарджик къде си се чувствал най-добре? Може би в Септември?
- Не знам. Навсякъде съм имал и добри, и лоши периоди. Старая се да не обръщам внимание на негативните страни, да запазвам само позитивните спомени от всеки отбор, в който съм бил.
- Беше неизменен национал в юношеските и младежките гарнитури, сигурно мечтаеш и за повиквателна от Илиан Илиев?
- Времето ще покаже. В националния отбор в последно време се смениха доста треньори. Всеки е с различно виждане. От мен се иска само да се развивам в добра посока и да показвам силни игри. А времето ще покаже дали ще бъда повикан в националния отбор.
- Имаш ли любим гол?
- Ами… (Замисля се.) Може би голът срещу „Левски“ за Купата на България е с най-голяма стойност. Все пак това беше и доста важна победа за отбора на „Хебър“. Надявам се да предстоят и още такива важни голове.
- Иначе кой е отборът на сърцето ти? От Пловдив ли е?
- Нямам никакви пристрастия. През годините съм сменил доста отбори и не мога да кажа, че имам някакво специално отношение към тим, в който не играя към момента.
- Кой е Атанас Кабов извън терена? Има ли гадже?
- В момента нямам приятелка. В свободното си време съм с приятели, отделям време и на семейството си. В момента живея в Пловдив при тях – доста години не бяхме заедно и това беше мъка за цялото семейство. Радвам се, че се върнах тук и мога да им отделя повече време и внимание. Обичам и да гледам футбол – особено Висшата лига и „Манчестър Юнайтед“. Това е отборът, на когото симпатизирам от дете – доста голям фен съм и се надявам в скоро време отборът да си върне славните времена от ерата на Фъргюсън и да стане шампион на Англия.
-Благодаря ти за интервюто. Здраве и успехи с „Хебър“ и извън терена!
- Благодаря! Весели празници на читателите на „Знаме“!
Дочо ЧАНЕВ
