ПАЗАРДЖИК. Символът на града – Старата поща с часовниковата кула, тече като пробита лейка при един по-силен дъжд! За това алармират наематели на помещения в сградата, която е собственост на Пловдивската митрополия чрез Архиерейското наместничество. Вчерашното продължително дъждовно време постави на изпитание психиката, а и физиката на наематели, които се чудят къде да поставят кофи и легени. Таня Радкова ни изпрати снимки и видео, от които е видно, че течовете са многобройни. Освен че създава неудобство и щети на наемателите, ситуацията поставя под сериозна заплаха и съществуването на емблематичната за пазарджиклии сграда.
ВИДЕО с течовете от вчера може да видите ТУК.
Неколкократно собствениците в лицето на Архиерейското наместничество били предупреждавани, че сградата е компрометирана и от влагата може да бъде безвъзвратно повредена, но те не взимали мерки. Препращали топката към Пловидвската митрополия и дядо Николай, а оттам също нямало реакция.
Старата поща безспорно е най-пазарджишкият символ, защото известно е, че в тази сграда някога се е помещавала телеграфо-пощенска станция. Издигната е в сърцето на града през периода 1907 – 1910 г. На пети септември 1911 г. зданието е прието за употреба и в него се нанасят десет телеграфо-пощенски чиновници с началник Стефан Стайков, помагат им още седем служители. Първата директна телефонна връзка със София е осъществена от тази сграда, до този момент телефонистите са избирали най-напред линията в Белово, а там ги свързвали със столицата. Архитект на Старата поща е Пенчо Койчев, който е сред изтъкнатите майстори на обществени сгради в страната .Роденият в Дряново Койчев, който другарува с най-изтъкнатите творци от всички сфери на изкуството като Елин Пелин, Александър Божинов, Сава Огнянов, Иван Вазов, проф. Александър Балабанов, Пейо Яворов, е автор и на проекта на сградата на Съдебната палата в София, паметника-костница в Плевен и на други известни обекти.
Старата поща е собственост на църквата до 1947 г., когато по време на национализацията е отнета в полза на държавата. В същата сграда се настанява Дом на българо – съветската дружба, ще отвори врати и руска книжарница. След промените през 1989 г. сградата отново се връща в ръцете на църквата и на мястото на книжарницата бързо се появява кафени, известно сред пазарджиклии като „Часовника“. На 24 март 1994 г. в сградата избухва пожар и изпепелява голяма част от нея, включително часовниковата кула. Читателите на „Знаме“ помнят как с помощта на много институции и граждани сградата и кулата бяха възстановени, изработен бе и нов часовников механизъм.
(Зн)
