БАТАК. Жителите на общината са смутени о т заповед на ВрИД кмета на общината Алтънай Исов навръх Нова година - на адреса на здравната служба на ул. „Лейди Странгфорд“ 2 да бъдат вписани със служебен адрес шестима чужденци с арабски имена, явно от едно семейство (петима са с фамилия Тахло, а един - Алтахло). На какво основание е променен статутът на имота, за да бъде използван като жилищен за нуждите на "български граждани", съгласно заповед на кмета No 1497/31.12.2024 г.? В регистъра на Агенцията по геодезия, картография и кадастър имотът е вписан като публична общинска собственост с предназначение "Здравно заведение", изпрати питане до редакцията Пенка Табакова. Междувременно в социалните мрежи някои батачани изразиха
предположения, че кметът прави таен бежански център
или отсега си подготвя гласоподаватели за изборите…
„Няма нищо подобно, просто сме задължени по закон. Статутът на сградата не е променян, нито в нея реално живеят, ще живеят или са живели въпросните лица, които са с хуманитарен статут. Регистрирани са служебно, само на книга, и ще бъдат дерегистрирани“, поясни пред „Знаме“ кметът инж. Георги Харизанов. И негови колеги от други общини признават, че с въвеждането на „служебен адрес“ е възможно да възникнат спекулации и не се наемат да прогнозират дали тази промяна е толкова удачна. „Служебен адрес“ е адрес на недвижим имот, който е общинска собственост, определен от кмет на община за извършване на служебна адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес.
Специалисти от отдел ГРАО на Община Батак пред наш репортер обясниха, че в случая шест лица са
били регистрирани адресно в частен имот през лятото
(тогава те дошли лично в Общината), но преди Нова година постъпило искане от самия собственик за дерегистрирането им. „Съгласно промените в Закона за гражданската регистрация от 8 октомври, ние сме длъжни да регистрираме на служебен адрес тези лица. Те няма да живеят тук, но ще могат да си извадят документи за самоличност на базата на тази чисто формална регистрация, а след това могат и да напуснат границите на България легално“, казват специалисти.
Точки 5-7, влезли в сила на 8 октомври (промените са обнародвани в ДВ, бр. 85 от 2024 г.) гласят, че след като собственик на недвижим имот изиска от кмета заличаване на регистрацията на лице, регистрирано на адреса на неговия имот, което не му е съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, след проверка на длъжностни лица в 3-дневен срок в регистъра на населението за родствената връзка, както и проверка чрез отделите "Местни данъци и такси" относно собствеността на имота, се съставя протокол, а кметът на общината в 3-дневен срок издава заповед за регистриране на служебен адрес на такова лице.
Промяната е направена за добро
- тъй като много хора не разполагат с нотариален акт или друг документ за ползване на имот, някои живеят в къщи, които никога не са били узаконявани, и затова нямат валиден адрес. Има и българи в чужбина, които не притежават имот в България, но за да се регистрират адресно, трябва да представят нотариален акт, договор за наем (но обикновено наемодателите не правят договори) или доказателство за платени битови сметки. При липса на такива не се издават лични документи. А чужденци, получили статут на бежанци, хуманитарен статут или убежище в България, след като напуснат общежитията на Държавната агенция за бежанците, са длъжни да устроят живота си сами. Трябва бързо да си извадят лични документи, но за тази цел се налага да имат адресна регистрация или договор за наем, а същевременно не могат да получат това без документ. От 10 декември 2024 г. те вече могат да заявят служебен адрес в съответната община по последна адресна регистрация у нас. Както е станало в Батак. Дали обаче промяната няма да доведе до безброй предизборни регистрации в цялата страна – предстои да видим.
Тодор ГРОЗДЕВ
