СОФИЯ. Публична дискусия организирана от Сдружение „За достъпна и качествена храна“ се проведе на 18 февруари в Пресклуба на БТА по няколко теми - глобални фактори, влияещи върху цените на храните (войни, климатични промени, енергийни кризи и вериги на доставки); механизми за защита на потребителите и производителите; състояние на местното земеделие и производство – устойчивост, зависимост от внос и предизвикателства пред малките производители; дистрибуция и ценообразуване – ролята на търговските вериги, посредниците и алтернативите за по-достъпни храни; социално-икономически последици – влияние върху уязвимите групи, продоволствена сигурност и мерки за подкрепа; решения и бъдещи перспективи – иновации, кооперативи, намаляване на хранителните отпадъци и дигитални решения.
Събитието беше уважено и от председателя на парламента Наталия Киселова, и от депутати. С голям интерес се запознах с предоставения ми материал от уважавания ст. н. с. Йордан Малджански – „Как да направим храната достъпна“. Ето някои факти от него:
По данни на ООН и ФАО, днес броят на гладуващите и страдащите от хронично недохранване възлиза на 811 милиона души, основно в Африка, Азия и Латинска Америка, като най засегната е групата на бедните и беззащитните. За нас е срамно, че също сме в списъка на страните с гладуващо население - през последните 30 години България се нареди сред страните с трайно гладуващо население и коефициентът на глад се покачи от 5,5 на 7,8! Да припомня, че по времето на Луканов и коефициент на глад 7.2, бе въведена купонна система.
У нас медии и управляващи се гордеят с европейските ценности, но коефициентът на глад част ли е от тях? Защо нито едно от правителствата не обсъди проблема? Ситуацията е повече от абсурдна! Не само, че коефициентът на глад е безпрецедентно висок дори за една африканска държава, но има и друг екзистенциален проблем - гладуващи са селяните, а не гражданите!
От 1380 години насам, за пръв път българските селяни са без работа и гладуват!
Всяка година България получава от Европейския съюз по 120 млн. евро за нуждите на изхранването на хора в неравностойно положение, както и помощи от Червения кръст за 300 000 души. В продължение на 30 години с тези средства се поддържат социалните патронажи, столовете, старческите домове и хосписите. Но нацията пак не може да си изхрани възрастните хора. За 30 години в България се появиха нови социални групи в обществото, а именно: РАБОТЕЩ БЕДЕН и ЕНЕРГИЙНО БЕДЕН, както и БЕЗРАБОТЕН и ГЛАДЕН СЕЛЯНИН.
В състояние ли са да предложат решение на проблема днешните пазарно-ориентирани икономисти-глобалисти? Определено не.
Съгласно Европейските норми за хранене при човека, на годишна база, всяка страна следва да подсигури съответните количества храна за всеки един от своите граждани: 385 л мляко, 85 кг месо, 240 броя яйца, 22 кг риба, 220 кг жито.
Цялото производство на животновъдна продукция се гарантира със зърно - не с пари. За да се произведе 1 л мляко, са нужни 300 г зърно, за 1 яйце - 50 г, за 1 кг пилешко месо - 2.5 кг, за 1 кг свинско - 4.5 кг.
В момента България произвежда едва 15% от нужните ни храни…
Днес ЕС произвежда от 1 декар 85 евро. България - 65 евро. Холандия - 1465 евро. Холандия произвежда 4.5 милиарда евро от 100 000 декара оранжерии. Ние произвеждаме 4.5 милиарда лева от 45 милиона декара, 4.5 милиона декара ливади и пасища и 10 000 оранжерии. Нашите природни дадености биха могли да ни направят много по-добри от холандците, ако си върнем обратно аграрния модел отпреди 1989 година.
Йордан МАДАРОВ, Сдружение „Ние и роден край“-Пазарджик
