На 25 февруари Костадин Демерджиев навърши 90 години. Доскоро бе председател на Регионалния съюз на земеделските кооперации (от 1990 г.). Работил е като главен агроном на ТКЗС в Црънча и във Величково, първи секретар на ГК на ДКМС-Пещера, главен специалист по растениевъдство в управление „Земеделие“ и Окръжния аграрно-промишлен съюз в Пазарджик, председател на АПК в Лесичово. Бил е експерт по селско стопанство в Кралство Мароко и в Алжир (5 години). Представител на Националния съюз на земеделските кооперации на конгресите на лозаро-винарските кооперации във Франция, Гърция, Испания, Унгария. Участва в редица заседания в КОПА КОЖЕА към ЕС в Брюксел. Автор на 9 книги, последните от които са „ПЛАНдемия“ (2022) и „Сглобка“ (2024).
„Навсякъде, където съм ходил, съм започвал на гола поляна и съм се доказвал като специалист. Рискувал съм и си е струвало“, казва събеседникът ни.
Тази „формула“ му е заложена фамилно
– със семейството си идва на гола поляна в Гоце Делчев и в Пещера, когато е на 9.
„В България дойдохме на 13 септември 1944 г. Гоце Делчев бе препълнен с бежанци. Бяхме 6 деца и последният спомен от вкъщи е,че нижехме тютюн - аз, сестра ми и брат ми. Със сестра ми спорехме кой повече е нанизал и аз я плеснах с иглата по коляното. Брат ми зашлеви шамар и отидох да се оплача на татко. Той имаше магазин и говореше нещо със секретаря на общината. Рече ми да се прибирам, а като дойде, каза на майка ми да събираме багажа. Дали са ни два часа да напуснем селото. Пратиха момчетата да заберат животните по къра – от полето и балкана... Фамилията на майка остана – те са насилствено погърчени в 1903-та, но и днес всички говорят на български“.
В Карлъково Демерджиев се върнал едва през 1975-та – вече работел в Мароко
„Беше ни забранено да се връщаме. Родените там всички имахме смъртни присъди в Гърция – за да не можем да си поискаме национализираните имоти (с тях България плати репарациите след войната). Един от бежанците пазарджиклии опита да отиде – с автобус на „Балкантурист“, на екскурзия с дъщеря си. Нея я пуснали, него го арестували на Кулата… Моят паспорт за Мароко беше служебен и един ден се зачетох – в него пише „роден в Карлъково, България“! И подадох документи за виза в гръцкото посолство в Рабат. Но нямаха печат. И отидох в консулството в Казабланка. Там, а днес - а утре, не мога да уцеля консула . Станах телефонен приятел със секретарката. И един ден тя ми казва, утре в 10 часа и 15 минути консулът ще е тук. Отидох с едно чувство на страх, а той само ме погледна-погледна... И ми разписа. И като излязох - няма на кого да се похваля!
А като се върнах на село – посрещнаха ме като Господ!
Стоях една седмица. Един вуйчо през деня ми беше екскурзовод и по график ме водеше в къщите на родата. Игри, хора, песни, отрупани маси… Беше върховно удоволствие! А можеше и да не стане, защото още като слязохме от автобуса в Гърция и таксиметров шофьор ни остави на автогарата. А по едно време една кола свири с клаксона и изпреварва автобуса. Шофьорът на таксито отваря вратата и ми подава чантата, която съм забравил – а в нея валутата, документите… Предлагам му пари, а той не ще!“…
В Мароко пък още от вратата решил проблема със захарното цвекло
Бях със зам.-директора по производството в един кабинет. Той един месец преди мен е назначен – завършил в Тулуза агрономство. Младо момче, на 25 години, без опит. В района обаче се отглежда 400 000 дка захарно цвекло, наред с цитрусовите култури. А аз заварих някакъв вредител, който го унищожава. Земеделски производители искаха помощ. Отидохме на терен – гледам по листата петна, на хармани. Как видях по вадата още ларвата, и по симптомите й казах латинското име на вредителя. С нас имаше и един австриец от тяхната опитна станция. Носеше стъклен „звънец“ (ексикатор) да изолира вредителя – каза, че още е рано и много рисковано да го определим – трябва да си отгледаме възрастно насекомо. Събрахме ларви, турихме листа в „звънеца“. След седмица идва австриецът: „Господине, точно този вид е, който казахте!“.
А като направих доклад за анализ на земеделието в близката яка, която по площ бе като Родопската, впечатлих ги не само с френския си. В Мароко правих проекти за строителство на хидромелиоративни обекти - микроязовири, напоителни канали.
Теренът бе неразработен, няма кадри
Директорът не очакваше, че ще се прибера, но не беше удобно пътуването с децата до колежа. Десет години по-късно заминах за Алжир. Там всичко е комасирано, полетата са 55 дка, половин декар е за семейна ферма. Пълна механизация, пръскане със самолети и по закон никой няма право да изменя културата. Но имаше предизвикателства – сухи терени, които да влязат в модерния сектор с изграждане на помпена станция например“.
След Алжир Демерджиев започва работа като главен специалист по селско стопанство в Статистическия център и отделът му от опашкар става отличник.
Но изпитания има още като едва дипломиран специалист - агроном в Црънча. „Едва дойдох и ми предложиха да изкореним лозето на ТКЗС-то – то е 200 дка, садено преди 3 години, но не ражда.
Викам им - ялова булка има, а ябълка като айванията ражда след 8-9 години,
ама ялова лоза няма. Разбра се, че някои си откраднали лозички от саденето, но и вкъщи не им раждали. И отидохме една комисия в една такава къща с две лози – пуснали 5-6 метра ластари, дебели 5 см – ама излиза от втора пъпка. А десертната лоза се реже на дълга резитба след четвъртата пъпка – до 12-14, според силата на лозата. Те не знаят как се реже десертно лозе. И обясних на всеки как се реже – и още първата година лозето роди. А реномето ми в Црънча веднага се издигна. Но аз съм от земеделско семейство – зад къщата имах земеделска градинка и си отглеждах, това ми беше хоби“, обяснява човекът, който цял живот за мнозина е бил, по думите му,
„горчива краставица“ и „прекодум“
„Жена ми е дъщеря на Йордан Ципорков – военният командир на Септемврийското въстание. Но имаха един инцидент с Димитър Жулев, който прати свое протеже във Величково. През 75-та той идва да търси работа при мен и му казвам, че има място за икономист. „Ама искам главен икономист“, вика. Но няма как да сложа непознат на главата на опитните хора, колкото и да е симпатичен. Обаче той като влезе в моя кабинет, като видя персийски килим на пода, полирана мебел, копринени пердета - как огледа кабинета, разбрах, че той си го хареса. Бяхме построили детската ясла на първия етаж, на втория етаж – детска градина, а на третия – с отделен вход - административната сграда на ТКЗС-то. Аз поех обзавеждането на канцеларията, с разрешение на отдел „Търговия“ в Окръжния съвет. На председателя му казах:
„Сега като идем горе, сменяме чистачките. Те не знаят да чистят“
Аз ще им направя инструктаж. Постлахме от стълбището до горе килимена пътека, по коридорите – също. Кооператорите си оставят цървулите и галошите и по терлици и чорапи се качват горе. И като видя паяжина, викам: „Някоя чистачка ще се обеси на тая паяжина!“. Всичко беше олизано. Но този хареса кабинета. Бях снет от длъжността главен агроном заради „либерално отношение към специалистите“ – а съм и зам.-председател. Но докараха 14 души от Окръжния комитет и от Районния комитет в Септември – зад гърба ми, наредени като ансамбъл “Филип Кутев“. Само Веса Кочева, кмет на Динката, се изказа в моя защита. Мъжете мълчат страхливо. Тягостна тишина. И аз викам, абе другари, гласувайте. Не виждате ли, че за това са дошли. Тая служба да не ми е бащиния. И изведнъж всички въздъхнаха с облекчение. Вечерта в Пазарджик избухна зарята за 2 юни.
И аз паднах с героите…
Но вече ми беше затворен пътя да отида където и да било на работа. Макар че още на втория ден получих 12 предложения.
През 1976 г., за 100-годишнината на Априлското въстание в Панагюрище се чака и Тодор Живков. Демерджиев трябва да осигури поне 100 души публика от Динката, където вече е председател на ТКЗС.
„В Динката обаче заварвам как животните умират от глад. От 270 крави се доят 900 литра мляко! Една крава дава колкото една коза! Няма фураж. Чичото на жена ми беше зам.-генерален директор на „Зърнени храни“.
Викам: „Чичо, спасявай!“
Той ми даде едно писмо до директора на „Зърнени рани“ в Силистра. Там намерих колегата агроном, пихме на митницата по едно кафе, заведе ме при директора. А той вика: „Ще помогнем, щом е дошъл цял директор - то при нас само закупчици идват“. Шест тира напълних с фураж, посевки, фасул – каквото има. Камионите дойдоха при нас, викам, разтоварвайте, аз отивам да спя. Ама за 1 май искат от нас 100 души за Панагюрище – два автобуса. Обаче в ТКЗС-то има произведен разсад за 1200 дка разсадни домати. Такъв един хубав, висок. А през нощта заваля един обилен дъжд. А за доматите мястото набраздено – само да се сади! Сутринта в 5 часа хванах такси и отивам в Динката – събудих секретарката – предложих й - никакво ходене в Панагюрище! Минаваме по селата да мобилизираме цялото население за садене на доматите – вадите са налети с вода, само ще скубем и ще садим. Тя се съгласи и се обадихме е в ДАП да не идват автобусите. То и никой не забеляза, че ни няма в Панагюрище.
На 1 и 2 май изнесох хиляда декара разсадни домати!
Наистина! Сигурно 700-800 души мобилизирахме, но ги насадихме. На 3 май също беше почивен ден. Като чуха колко сме насадили, заплашиха ме, че ще ме накажат за наглата лъжа. Няма как в почивните дни да имаме 1000 дка, след като до 1 май сме имали изнесени 200 дка. И идва главния директор на обединеното АПК на проверка. Като видя полето до Щърково, само рече: „Ей, голяма работа си!“. А доматите ми хем не само са насадени, ами са и загърлени. А от 6 май почнах да изнасям пипера – друг път в началото на юни го изнасяхме. А преди това бях отказал бригадири и подписах, че поемам лична отговорност за резултата. Дойдоха още проверки и не можеха да повярват – домати, окичени с плод. И висок добив на ечемик имахме - 420 кг/дка от най-слабото място в Памидово.
Но удари градушката!
Дни по-късно, на 22 юни, заседаваме и изведнъж, в 6 6ез 15, като затъмня, като се изсипа!... Натрупа град като преспи сняг от северната страна на сградите. Всичко ликвидира. ДЗИ даде 95 процента щети на всички култури. За доматите – 100 процента. Добре, ама който си знае работата… Блокът с домати е 1000 на 1000, но като ги отрежеш малко по-високо, то ще покара нова пъпка – ще се възстановят, макар и да станат късни. Пиперът пък е една култура, която се възстановява, ако не е унищожена от корен. И направихме резитба на доматите, подхранихме ги, и 650 дка спасихме. Със силажна царевица засяхме останалите 350 дка. Успях да издействам 500 тона цимент и направихме голяма циментова площадка, две циментови ями, докараха ми панели от домостроителния комбинат за надземни силажни ями… 7500 тона силаж прибрах в ямите и от 900 стигнах до 5000 литра мляко на ден. И тогава започнах да правя модерния краварник в Динката.
Винаги съм рискувал, но си е струвало
В Лесичово имах 4995 тона зърно от 7000 дка, втората година получих 7800, третата – 8600 тона от същите площи. И тогава сложиха ликвидаторите. Получих заповед за разтуряне на АПК и не получих заповед за уволнение. И бях до пролетта неориентиран“, усмихва се Костадин Демерджиев с носталгия и тъга. Той е вдовец и едничкото му упование са двамата сина и двамата внука. „В България 1,45 милиона литра мляко от кравите, сега доим 60 000 тона... Имахме 2 милиона декара лозови насаждения, а днес даже никакво десертно грозде не произвеждаме. Има млади колеги, които са грамотни - има и нови технологии. Но няма маса. Няма обем. Няма как днес да отидат във Величково и да направят по 20 тира на ден продукция за износ…
През 75-та на конгрес във Франция бях взел три вида вина от нашия винпром
– Каменски ми даде бутилки мерло, каберне и мавруд. И за официалния банкет представям вината.“Ей тоя българин отвлече секретарката“, говореха си щом хукнах с едно момиче да донеса бутилките от хотела. Да, ама наляха мерлото. Пийнаха. Мълчат. Опитаха и кабернето и председателят на Европейската асоциация на лозаро-винарите вдигна глава: „Това каберне е по-хубаво от нашето!“. Защото при вас има повече влага от Атлантическия океан, обясних им. А като опитаха до мавруда, възкликнаха: „Ние такова нямаме!“.
Тодор ГРОЗДЕВ
