Преди 10 години направих анкета, тогава „водните духове“ и „търговците“ не се харесаха
ПАЗАРДЖИК. Александър Алексиев е най-усърдният изследовател на историята на пазарджишкия футбол. Създател на сайта на „Хебър“ от 20 години и на сайта pzsport. Разговаряме с него по повод поредната дискусия в интернет по повод налагането на прозвището „гробари“ от някои медии.
- Сашо, ти прави анкета по темата преди време и тогава „гробари“ спечели…
- Доколкото зная, това прозвище не е официализирано от клуба, а ползването му от феновете датира от края на 80-те години на 20-ти век. Всеки избира сам, дали да го използва или не. В повечето случаи в търсене на синоними, с които да наричат нашия тим, националните медии са стигнали до „гробари“, което е трети вариант след пазарджиклии и „зелените“. Винаги съм се стремял да търся добри футболни практики за любимия роден отбор. Анкетата за клубно прозвище направих преди повече от 10 години - търсех различни непопулярни варианти като „търговците“, „козлите“ (заради значението на думата „хеброс“, обозначавала козлите по брега на реката ни), „водните духове“ и „гробарите“ като наименование на фракция от агитката. Тогава 880 човека гласуваха за „гробари“, а другите варианти събраха не повече от 10 гласа всяко.
- Какви са версиите за „гробари“, освен тази, че неколцина фенове през 80-те за заимствали това име от „Партизан“ (Белград)?
- Тя е основната - и при всяко гостуване са го изписвали със синьо или зелено по стените на градовете, където са гастролирали - дори и днес то може да се види останало там. Втората версия е, че стадионът се е намирал на стари турски гробища до бостаните и дори при направата на стадион „Любен Шкодров“ са намерили кости там и на старото помощно игрище „Септември“, което сега е стадион „Георги Бенковски“. Третата версия е свързана с крепостта-стадион, защото почти никога не сме губили у дома, и освен че стените помагат, някой е казал, че ги закопаваме като гробари. Разбира се, че последната версия е градска легенда, но именно от такива легенди са се родили прозвищата на доста клубове по света. Аз не съм предлагал това име за прозвище на клуба, но и не виждам друго подходящо като алтернатива. Тогава около 40 човека са следвали любимия „Хебър“ навсякъде и имат истории, от които може да се напише цяла книга. Те са същите, които са измислили и „Киро е БОГ!“ за Кирил Василев и заслужават уважение за това, че са поставили началото на фен културата в България. Възприятието на „гробари“ като негативно също е субективно, защото например кукумявката се е асоциирала със смърт в къщата, където кацне, а в други страни носи късмет и щастие. Но представи си случай, в който 10 000 харесват „гробари“ в нова анкета и 100 легенди и привърженици, които не го харесват. Какво ще кажем тогава? За някои мнението на 100 легенди е по-важно от 10 хиляди, но други ще кажат: „Глас народен, глас Божи!“.
- Днес “Знаме“ не използва това прозвище, защото не е припознато от много фенове и от клубни легенди, а и това е прозвището на „Партизан“.
- Футболната култура в България не е вековна като в други европейски страни и много често пазарджиклии подкрепят „Левски“ или ЦСКА в гостуващия сектор на „Бенковски“. Тя също трябва да бъде развивана, защото почти няма агитка в България, която да има повече от 10 песни, посветени на своя тим, а и не всички ги знаят. Тези неща се възпитават, подобряват и надграждат с обединение и желание, а за съжаление разделението властва в нашето общество. Фенове на стадиона има и те следват отбора и при гостуванията не само, когато има организиран транспорт. Може да са 5 или 50, а не 500, но тази подкрепа я усещат футболистите. Най-важното е да подкрепяш отбора си, независимо от всичко. Аз съм викал за „Хебър“ и в „А“ ОФГ през 2002 г., на четвъртото аматьорско ниво на родния футбол, и навсякъде. За мен няма значение, дали играем в работен или празничен ден, дали сме в София или в Каспичан, дали вали или духа. Не съм съгласен, че голяма част от феновете не харесват „гробарите“. Не виждам нищо лошо някоя добра практика да се вземе отнякъде, а и днес все повече животът ни е copy-paste. Самият Раковски е взел трикольора ни от друго знаме. Значи ли, че тогава трябва да го отречем и днес да го заменим с нещо уникално? Примери има много и и по света - повтаряеми прозвища като „козлите“, „орлите“, „лъвовете“. Повтаряеми екипи – все пак цветовете не са безкраен брой, и еднакви химни и песни, поне като мелодии. Но всяко нещо трябва да бъде пречупено през местната история, легенди, имена и традиции, а за жалост такива трайни при нас във футбола липсват. Бил съм на доста стадиони в Англия, Германия, Италия, Испания, Норвегия, както и съм обиколил 80% от стадионите в България. Има много копирани неща и там. Стадионите по проекти в селата си приличат много. Само седалките са различен цвят. Емблемите на повечето аматьорски клубове са взети от чуждестранни и променени цветово или с някой и друг елемент. Ако търсим уникалност, то голяма част от тях трябва да ги закрием. В България всеки иска да закрива дори собствения си отбор, ако нещата не вървят. В Англия е точно обратното.
- Дори да я оставим на заден план оригиналността, не е ли по-добре да няма никакво прозвище, нежели „гробари“?
- Ами клубът е бил без прозвище през по-голяма част от неговата история. За мен лично трябва да има име, прозвище, клубни цветове, емблема, знаме, химн и талисман, човек за връзка с феновете, но трябва това да бъде и стратегията на клуба, а не приказки за маса или в социалните мрежи. „Пазарджиклии“ е като „добричлии“ и „софиянци“, и означава принадлежност към населено място. Добре е да има алтернативи, защото не може в текст от две страници да пишеш само „пазарджиклии“ или „хебърци“. А за цвета - ние играем в зелено от 1995 г. и за кратки периоди преди 1945 г. Най-често използваният цвят за екипите исторически е червено и бяло или червено и черно, но ако сега сменим зелените екипи с червени, няма как да накараш феновете, родени след 2000 година, да викат „червените“. Зеленото е цвят на надеждата и цвета на Тракия, така че му отива на „Хебър“, макар това да е име на река и то да се асоциира със синьото, в какъвто екип също сме играли.
- Клубът как реагира на това прозвище?
- Не съм говорил с тях по въпроса, но според мен те имат други приоритети в момента. Бих се радвал в подходящ момент да обърнат внимание и на това, както и на връщането на старата емблема, за което настояват феновете и за което също имаше анкета с внушителни резултати. Лавровият венец е символ на слава и честване на юбилей, но той беше през 2018-та и сега би трябвало или да се махне, или да се върне предишната емблема. Има и готов текст за химн на клуба, но за 10 години не се намери някой да даде 800 лева за музиката и записа му в студио. Официално знаме също няма, но то също зависи от емблемата. Имам и почти готова книга „100 години футбол в Пазарджик – от Ботев до Хебър“, която също е на трупчета, защото вече 20 години не се намери спонсор с 6000 лева да я финансира...
- Интервюирали сме легенди на клуба като започнеш още от Костадин Цветков - Кенгура, Иван Бутраков-Царето… Те не са споменавали за определено разговорно наименование на отбора…
- Ако „Хебър“ беше върнал някое от историческите си имена при промените през 1989 и 1990 г. като „Ботев“, „Левски“ или „Бенковски“, то прозвището можеше да бъде „революционерите“. Аз вече 20 години интервюирам легенди на клуба и се ровя в архиви, снимки и преса. За да търсим подходящо име, то трябва да тръгнем от ноември 1979 г., но за жалост, освен скандиранията „Хебър“ и „Бенковски“, не е имало друго, колкото и да съм питал и търсил. Иначе любовта към футболния клуб на Пазарджик е пословична. Ние сме футболен град. Не е случайно, че дори и сега сме на 6-7 място по посещаемост от 16 отбора в елита - макар че играхме доста от домакинските си мачове като гости.
- Темата „Гробари“ ли е единственото, което предизвиква спорове, когато говорим за идентичност на клуба ни?
- Броят на чужденците в отбора, броят на местните момчета, школата, цената на билетите, паркинга и много други. Най-лесно е да се критикува всичко от до. Аз винаги съм се стремял да откривам положителните „зрънца“, да ги споделям и разпространявам. Ето, че сега „Хебър“ се включи в инициативата „С дете на мач“ на Маргаритка. Надявам се мачът с „Лудогорец“ да докара повече деца и родители на стадиона и те да видят повече положителни моменти.
- Имаме и приносни моменти – първи картотекираме чужденец в новата ни футболна история, първи слагаме лого на спонсор на фланелките…
- Така е. Малцина знаят, че първият фенски шал с лого на клуба е на „Хебър“ - червен със старата емблема, която феновете искат да върнем. Той присъства и в изложбата „100 кадъра от 100 години футбол в Пазарджик“ през 2018 г. Първият фенклуб на „Хебър“ е основан от сътрудника на „Знаме“ Фердинанд Митев през 1990 г. с помещение до зала „Васил Левски“. Първият мач на осветление е на остров „Свобода“, с австрийски работници, строили язовир „Въча“. Има и други любопитни факти.
- Ти имаш разностранни интереси – какво правиш тъкмо сега?
- Правя докторантура в Софийски университет на тема „Визуална идентичност на общините и населените места в България“. Имам управленски опит и се опитвам да бъда полезен. И пътувам. Наскоро бях в Дъблин, с което посетените от мен страни станаха 44. Остават ми само още 150 от официално признатите суверенни държави. А защо не някой ден да пътувам с „Хебър“ за техен мач от евротурнирите?
Дочо ЧАНЕВ
