През последното десетилетие ВУИ “Ангел Узунов” - Ракитово постепенно се утвърждава като своеобразна школа за художествено четене и рецитация. Децата с трепет очакват различните празници от традиционния календар като: Деня на Левски 19 февруари, Свети Валентин и Трифон Зарезан, Баба Марта - 1 март, 3 март, 8 март, Великден, 24 май, 1 юни, Деня на Будителите и патронен празник на училището 1 ноември, Коледа. Момчетата изразяват желание да се представят пред съучениците си в училището и на общинските тържества със стихове и кратки рецитали. Учителите и служителите от училището се стараят да подпомагат момчетата при подготовката, дори когато някое от момчетата има трудности с четенето. Постепенно обличането на училищната униформа и излизането на училищната или на общинска сцена става повод за гордост и престиж. Жителите на Ракитово и селищата от Общината разпознават момчетата и очакват да ги видят на всяко тържество, за да се насладят на изпълнението им и да ги аплодират горещо.
Децата от ВУИ - Ракитово са атлетични и здрави момчета. Когато вземат хилката за тенис на маса или ракетата за бадминтон, когато обуят бутонките за футбол или маратонките за лека атлетика и баскетбол, те са у дома си, на свой терен. Литературното четене, рецитирането и сцената са нещо различно. Там те в началото са плахи. Плашат се от силата и тембъра на собствения си глас. Готови са да се откажат при първата трудност, когато сгрешат произношението на непозната трудна дума или израз. Затова е още по-сладко усещането да успееш, да се научиш, да видиш вълнението и понякога сълзите в очите на тези, които те слушат. Тогава се вижда, че в душите на тези момчета бушува океан от емоции, трупани с години. Тези емоции могат да избухнат като вулкан и да нанесат поражения и разруха, но могат да заблестят като дъга и да променят, и да вдъхновяват.
Особено противоречиви настроения поражда революционната поезия. Дълбоко в нея винаги стои идеята за протест и свобода. Героят е готов да заложи живота си и да пролее кръвта си, готов е да изгори в борбата. Това привлича момчетата, които изначално имат протестно поведение. Процесът започва с идентифициране с литературния герой. Но после идва противоречието - литературният герой забравя себе си и се жертва за другите. А момчетата от ВУИ са ярки индивидуалисти и често подчертани егоисти. В повечето случаи те искат всичко за себе си и то веднага - тук и сега. За да накарат литературния герой да оживее те трябва поне за момент да преодолеят това вътрешно противоречие. Трябва за момент да се слеят с героя си. Иначе публиката няма да им повярва. Този момент е началото на вътрешна промяна и катарзис. Детето иска да се върне в обществото и е готово да плати цената - готово е да се промени.
От ВУИ - Ракитово за 8-я Националния конкурс за революционна поезия “Оборище - факел на свободата” 2023 са записани за участие във възрастова група 15 – 18 години три участника:
- Ивайло Ценов - със стихотворението “1876” от Иван Вазов;
- Андриан Рачев - със стихотворението “От Батак съм чичо” от Иван Вазов;
- Митко Иванов - със стихотворението “Братя Жекови” от Иван Вазов.
С подготовката на момчетата се заемат г-жа Гери - социален работник и Свилен Топчиев - учител. В началото задачата изглежда безнадеждна. Думите са трудни за произнасяне и са неразбираеми. Ивайло веднага е готов да се откаже, но с помощта на г-жа Гери преодолява първоначалния шок от високите изисквания към изпълнението на тази поезия. Андриян и Митко бързо научават първите стихове и гледат по-смело на това трудно начинание. Голямото предизвикателство е художественото изпълнение. Тук на помощ идва опитът на г-жа Гери и на г-н Топчиев, които така са подбрали стиховете, че да са подходящи за гласа и темперамента на момчетата. Накрая в подготовката се включват психологът Мариана Пелева, зам. директорът Кунчо Караджов и директорът Георги Янушев. Те дават последни напътствия и подсилват мотивацията на момчетата.
В деня на Конкурса - 29.04.2023 г. момчетата от ВУИ - Ракитово пристигат рано в с. Оборище. С новите си училищни униформи - бяла риза с емблема на училището и черен панталон, те се смесват с десетките други участници. Настроението е приповдигнато. Прекрасното време и прекрасната гледка от площада на с. Оборище се запечатват в спомените на децата. Но часовете минават, а техния ред се бави. Те са в третата последна възрастова група и очакват да излязат на сцена в ранния следобед. Поради многото участници излизат на сцената едва след 6 часово чакане. А обявяването на резултатите става след още 2 часа. Така участието на момчетата в този конкурс се превръща в пореден урок за тях - този път урок по търпение. Известно е, че търпението не е силната им страна. Независимо от това тяхната добра мотивация помага да преодолеят и това предизвикателство и да се справят на ниво.
Върховният миг за момчетата идва, когато си чуват имената сред наградените. Във възрастова група 15 – 18 г. всеки от тях печели медал:
- Митко Иванов - второ място, диплом и сребърен медал;
- Ивайло Ценов - трето място, диплом и бронзов медал;
- Андриян Рачев - трето място, диплом и бронзов медал.
Поради напредналото време децата от ВУИ - Ракитово дори не успяват да дочакат и да видят другите наградени от тяхната възрастова група. Бързат, защото трябва да стигнат навреме в Пазарджик, откъдето Андриян тръгва за дома си в Разград за няколко дни. Там майка му с нетърпение го очаква. В момента той има с какво да я зарадва - с медал от Национален конкурс за художествено слово. Другите момчета се връщат в училището. И те са горди - носят медали, с които ще украсят витрината на славата в интерната.
Свилен ТОПЧИЕВ - учител
