ПЕЩЕРА. Общинската администрация кани на поклонение всички граждани по повод 202 години от рождението на Осман Нури Ефенди – бележит гражданин на Пещера и достоен строител на Нова България. Церемонията ще се проведе на 16 май (петък) от 10:30 ч. пред паметната плоча на Спасителя на Пещера. „Нека заедно сведем глави в знак на почит пред делото на човека, спасил нашия град в тежките дни на Априлското въстание, и да отдадем заслужена благодарност към неговата памет“, призовават организаторите.
В началото на май 1876 г. Батак е опожарен и пълен с труповете на изкланите му жители. Настървените за кръв башибозушки орди на Ахмед ага Барутанлията се отправят към Пещера. На няколкостотин метра от града ги чака един човек - Осман Нури Ефенди, главният мюсюлмански духовник на Пещера. Той е с голям авторитет от Пловдив до Неврокоп.
– Тери (Назад, б.р.), Ахмед ага! Само през трупа ми ще влезеш в Пещера – с твърд заповеднически глас проговаря духовникът. И така кръвожадният колач на българите, ядосан дръпва юздите и се връща назад, а с него и цялата му орда. Башибозукът не влиза в Пещера, а населението на градчето е спасено.
Изследователите не са единодушни нито за родното място, нито за произхода, нито за годината на раждане на Осман Нури Ефенди. Едни посочват Пазарджик, други – Пловдив, а един от внуците му казва – Михалково. Версиите за произхода му са две – турчин или българин-мюсюлманин. Колкото до годината на раждане – на паметната му плоча в Пещера е записана 1840-а, а според проф. Тодор Балкански годината е 1823-а (годината на смъртта също е различна – 1896 г. или 1912 г.).
Образован духовник, Осман Нури е учител и водач на мюсюлманите в Пещера още от 1853 г. По времето на учителстването му в града между хората в Пещера цари мир. Учителят-духовник спасява и Брацигово от ятагана. Това се случва в най-усилните дни на отбраната на града, когато пристига Хафъз паша и става ясно, че се планира разорението на града, подобно на Батак. Тогава един българин, научил от пещерския мюдюрин вестта, отива при Осман Нури Ефенди и му разказва всичко. Това е дядо Мишо, чиито спомени цитира проф. Балкански. Пещерският мюдюрин не щял да изпрати писмо да възпре Хафуз паша от намерението му да разсипе селото. Той само известил на дяда Миша, че селото щяло да се удари тая нощ и го съветвал да отиде да си вземе децата, за да не погинат. Дядо Мишо му казал: „Когато ще погине цялото село, по-добре е и децата ми да погинат, а не да останат живи само те“. След тия думи разплакал се и се отправил към Осман ефенди, който в това време се показа най-разумният от всички турци, дори и от правителството, и му разправил за известието, което приел от мюдюрина. Осман ефенди скокнал на крак, запалил фенера и отишъл с дядо Мишо на Конака и пред лицето на находящия се тогава в Пещера стотник казал на мюдюрина, че непременно трябва да изпроводи известие на пашата: „В противен случай – казал му – ще бъдеш обесен на въжето“.
Уплашен от това възражение, мюдюринът повикал две заптиета, та връчил им писмо и ги изпроводил при Хафъз паша, който се готвил да даде заповед за разрушаване на Брацигово. В него му заявявал, че получил заповед от Пазарджик, с което му се повелява да не се удари село Брацигово, тъй като тая нощ навсякъде щяло да се празнува възцаряването на султан Мурад.
При залавянето на „Кървавото писмо“, изпратено от Васил Петлешков до Пещера, местните мюсюлмани искат да изколят българите в градчето, а стоящият в средата на събранието Осман Нури вдига властно ръка: „Сакън! Огън ще внесете!“. Авторитетът на учителя е толкова голям, че Айти ефенди, който му се противопоставя заради защитата на брациговци, е подгонен и едва се спасява от побой. А ето го и разказът на самия дядо Мишо, предаден от летописеца на въстанието в Брацигово Атанас Мишев:
Духовникът впоследствие се грижи за няколко баташки сирачета като за свои деца. Веднага след Руско-турската война от 1877 – 1878 година Осман Нури Ефенди сътрудничи на Временното руско управление за изграждане на новата българска държава, като е награден с руски орден – „Св. Александър“, пета степен, за заслугите си. След това е съдия в Пазарджик и главен мюфтия на Княжество България, а от 1893 г. получава поборническа пенсия от Народното събрание заради заслугите си към България.
Валери МАНОВ
