ПАЗАРДЖИК. Много моля, да се разберем още от самото начало. Не вие сте тук за мен. Аз съм тук за вас. Така че микрофонът е ваш - питайте, каквото ви интересува, а аз ще отговарям без задръжки. С тази уговорка започна срещата с актьора Димитър Маринов в Пазарджик. И може би затова тя почти веднага се превърна в приятелски разговор – богат, емоционален и много истински.
Да припомним, че Димитър Маринов е единственият български актьор, който през 2019 г. участва в „Зелената книга“ - лентата, спечелила най-важния Оскар - за най-добър филм. Той е единственият българин, качвал се на легендарната сцена на Dolby Theater, заедно с останалите от екипа, за да получат наградата. И тогава развя в залата българското знаме.
Пазарджик бе една от спирките в националното му турне, на което представя двете си книги – „Към сцената“ и „Към екрана“. Защото, освен в „Зелената книга“, Димитър Маринов има и други успешни участия в холивудски продукции.
Широк спектър от роли е изиграл и на Бродуей, където е печелил дори „Златната значка“
Поставя мюзикъли и преподава актьорско майсторство зад Океана. А само преди седмица е защитил докторат в университета в Благоевград. През годините са му били присъждани различни престижни награди, макар не те да са най-важното за него. Почитателите на риалити формати у нас пък го познават и от „Като две капки вода“. През 2020 г. той преотстъпи мястото си на финала, което се случваше за първи път в шоуто.
А началото на срещата в Пазарджик беше с кино. Показан бе 17-минутният филм „Сельодка“ за отношенията между родена в Америка дъщеря на руски емигранти и баща й – узбек, ролята на който, след четири кастинга, е била поверена на Димитър Маринов. Макар и заснета „на майтап“ и само за два дни, „Сельодка“ е лауреат на най-големите фестивали за късометражно кино в САЩ.
- Животът на тази жена е много интересен. За него вече са написани над 62 истории и в момента вървят преговори с Нетфликс да се направят минисерии. Имах възможността да се запозная лично с бащата, а когато попитах майката дали съм се справил с ролята, тя бе категорична: „О, Вие сте толкова по-добър от него”.
За книгите си гостът не говори дълго:
- Писах ги в продължение на 12 години,
не защото пиша бавно, а защото исках да съм сигурен, че всеки ред в тях работи. Вътре е целият ми професионален опит на два континента в театъра и киното. Това не са учебници, не са и академични трудове. Приемам ги по-скоро като пътеводители за млади актьори, включително за такива, които все още не са съвсем сигурни, че това е техният път. Защото ако не си роден с тази дарба, няма да ти се получи. Не са достатъчни желанието и претенциите да си известен и богат. За тази цел можеш просто да отидеш в риалити шоу или да си направиш ТикТок, Истаграм и т. н. Актьорството е съвсем друго нещо - то теб избира, а не ти него. Носиш го вътре в себе си. Мотото на моите книги е, че ако искаш да станеш добър актьор, трябва, на първо място, да си по-добър човек. Човекът е в основата.
Кадър от филма "Зелената книга"
Димитър Маринов твърдо вярва, че добрият актьор задължително минава през театралната сцена.
- Там е истинската публика, взаимодействието с нея, това да я усетиш. Там са импулсът и енергията. Научаваш се и да импровизираш. Изкуството е докосване, емоция, преживяване, което преобръща, което кара публиката да се замисли, което вдъхновява. Така че бъдете артисти, актьори имаме достатъчно.
Като един от основните проблеми на младите актьори у нас, Димитър Маринов нареди прекаленото съобразяване с това дали ще те харесат, дали ще бъдеш признат. Както и негативната нагласа, типична за повечето българи.
- Изкуството не се оценява - или се приема, или не, или се разбира или не
Търсете собствената си индивидуалност. Това, което най-много липсва на българските таланти, е духът. Загубили са го, а оттам са загубили и вярата в собствените си възможности. Затова е и това плюене, оплакването, жалването. Все някой ми повтаря: „На тебе ти е лесно, защото не си тук!“. Приятели, нямате идея какво е там. Там е много по-страшно. Единствената разлика е, че там всеки и винаги ти дава шанс. Докато тук шурей и шуренайка продължават да са незаобиколим фактор. За съжаление, не само в актьорската професия.
Димитър Маринов разсъждава искрено и за успеха:
- За мен успех е всеки Божи ден, всеки един час. Успех е да отстояваш себе си и това, в което вярваш. Успешна е майката, която става в 6 часа сутринта, приготвя закуска, кара децата си на училище, работи по 8 часа или по-дълго някаква идиотска работа, вечер прибира децата си обратно вкъщи, готви вечеря за семейството си, накрая сяда да гледа любимия сериал и заспива на третата минута.
Не се стремете към успеха, стремете се към реализация на човека, който сте
Не се старайте да сте на първо място, старайте се да сте на своето си място. Намерете го и ще се чувствате добре, без значение какво правите. Ако обичате живота, който живеете, ще имате живота, който искате. В каквато и област да се развивате, трябва да сте доволни от това, което правите - вие да сте доволни, не някой друг. Бъдете това, което усещате, което харесвате, което цените. Вярна е максимата, че ако правиш това, което обичаш, няма да имаш нито един работен ден.
Имаше и много забавни моменти. Увлекателно и с присъщото му чувство за хумор, Димитър Маринов почти изигра как е получил ролята на челиста в Оскаровия филм „Зелената книга“. Както и как само за 6 дни е овладял инструмента до степен да може да изсвири прилично солото от първата песен, прозвучала в лентата. Макар цял живот да е свирил на цигулка, свиренето на чело му се сторило доста сложно и различно. Първите си опити при главната челистка, концерт-майстор на Симфоничния оркестър на Сан Диего, направил с вързана китка, за да свикне да я движи по правилния начин, а не като с цигулката. А и с два омотани с ластик пръста, които не се използват при свиренето на чело. Когато пък се прибрал вкъщи с току-що купен от музикалния магазин внушителен инструмент, твърдо решен денонощно да се упражнява, жена му просто събрала багажа и заедно с децата, заминали на гости при леля й. В края на последния урок обаче челистката от Сан Диего се просълзила и не скрила, че ще разказва за този случай до края на живота си. Само майстор-челист би познал, че ти не си челист, били точните й думи.
На кастинга пък, на който присъствал дори Стивън Спилбърг, никой от екипа не могъл да повярва, че българинът допреди 6 дни не бил докосвал чело.
Следва продължение...
Мария ДЪБОВА
С пазарджишките актьори Людмила Даскалова и Тодор Кайков, с Тодор Кайков са състуденти от Златния клас в НАТФИЗ
--230.jpg)
