ПАЗАРДЖИК. В празник на фолклора, младостта и красотата се превърна големият концерт на „Чудесия”, с който танцьори вече от две поколения отбелязаха 20-годишнина на представителния състав към Младежкия дом. Над 350 талантливи и силно развълнувани деца и младежи излязоха на сцената на Тортата. За някои това беше първият досег с аплодисментите на публиката, а за други времето се върна назад и те отново танцуваха с любимия състав. Става дума за т. нар. ветерани на „Чудесия“, които отдавна са пораснали и не са част от състава. 100 души от тях също облякоха носиите и с радост установиха, че не са забравили нито стъпките, нито хореографиите.
Сред тях бяха дори най-, най-първите танцьори
– Ивелина Георгиева, Георги Колчаков, Илиян Грудев, Иванка Москова и много други.
Още в началото сцената бе отрупана с цветя и подаръци, а публиката бе, меко казано, многобройна. Не липсваха сълзи в очите на зрителите. Впечатлени бяха и гостите хореографи, музиканти и композитори, фолклористи от цяла България, над 100 души на брой, включително официалният кръстник на състава – Емил Павлов, председател на Националната секция CIOFF България. Както и кметът Петър Куленски и много представители на местната власт.
След Тортата танцьорите и техните ръководители продължиха празника в местно заведение с огромна торта, подарък им от „Данели“. Типично в духа на „Чудесия“, купонът бързо се превърна в своеобразен втори концерт с още повече танци и споделени емоции.
Както вече стана дума, към момента
възпитаниците на „Чудесия“ наброяват 350 души – от 3-годишни деца до 20-годишни момичета и момчета
- С „Чудесия“ се чувствам като многодетна майка – не скри пред „Знаме“ Таня Димитрова, главен художествен ръководител на състава. – Май повечето семейства в Пазарджик са имали деца при нас в един или друг момент – добавя с усмивка. И бързо става сериозна:
- 20 години всъщност е младежка възраст, в която хем сме узрели, хем пред нас се разкриват нови хоризонти и още по-пъстри палитри. Работата ми със състава през годините, както и посланията, които искам да оставям след себе си, винаги са били насочени не само към това да направя от децата добри и обичащи това, което правят, танцьори, но и да възпитавам у тях отношение към красивото, към българщината, към ценното. Опитвала съм се да им изградя по-пъстър, по-истински, по-богат мироглед. Много деца буквално израстват при нас – отговорността е огромна.
- „Чудесия“ извади от мен най-хубавото, най-смисленото като жена, като майка, като творец и като хореограф – признава още Таня Димитрова. - Желанието ми да се докосвам до децата и младите хора ме превърна в още по-обичащ и раздаващ се човек.
Мисията на „Чудесия“ още от нейното създаване е да съхранява и популяризира българския фолклор, както и да радва хората. През годините обаче съставът прегръща и много други каузи:
- Нещото, на което
никога не съм могла да отказвам, са поканите, по какъвто и да било благотворителен повод
Всички в „Чудесия“ много се гордеем, че помагаме. Правим го от сърце и даваме всичко от себе си при подобни изяви. Те са уроци за младите танцьори, защото, на първо място, искаме да ги научим да са добри хора, състрадателни и съпричастни към болката и проблемите на другите. Изкуството трябва да има такова лице. А и сблъсквайки се с всичко това, още от рано децата свикват, че животът не е само цветя и рози. Че по пътя си срещаме и много трудности и изпитания, но почти всичко е преодолимо, когато сме заедно и си подаваме ръка.
Благодарение на всичко това, както няма да се уморя да повтарям, децата на „Чудесия“ са не само красиви и талантливи, но и борбени, целеустремени, деца, които успяват, отстояват позициите си и имат мнение. Неслучайно, когато пораснат и навлязат по-сериозно в живота, жънат успехи, в която и сфера да изберат. Наистина се гордея с тях!
Успехи жъне и синът на Таня Димитрова – Димитър Димитров, другият художествен ръководител на „Чудесия“. За него тя казва:
- Синът ми върви уверено по-стъпките ми. Крачи смело и гордо и в неговото лице аз виждам мой достоен наследник. За мен това е една от най-големите награди. Ще се радвам, разбира се, той
не само да надгради постигнатото, но и да ме надмине като хореограф и художествен ръководител
- Не аз избрах професията, а професията избра мен – споделя пък Митко. - Израснал съм в залата, учил съм се от най-добрия педагог за работа с деца, който някога съм срещал. Неизбежно бе и аз да се влюбя в професията.
Дълги години младият мъж е танцувал в първите редици на „Чудесия“. Затруднява се да посочи от коя страна се чувства по-комфортно:
- В началото удоволствие ти носят сцената, аплодисментите, публиката, но с времето, започва да ти се иска да предадеш опита си на следващите, да запалиш в тях искрата, да усетят и те тази любов към нашето изключително изкуство.
Тази професия обаче, колкото дава, толкова и взима, не си прави илюзии младият мъж. За да бъдеш успешен, да си на гребена, се изискват време, отдаденост и компромиси с личния живот. През повечето време ние работим без уикенди. Преди юбилея повече от 3 месеца не сме имали почивен ден. Жертвите не са малко. Нашият личен живот е в залата. Децата са нашият личен живот. За щастие, любимите ни хора проявяват нужното разбиране.
Като всеки млад човек,
Митко не се страхува от предизвикателните въпроси
Запитан дали вижда в „Чудесия“ по-добри танцьори от себе си, той отговаря:
- Факт е, че имаме невероятни танцьори, които, ако са достатъчно постоянни и се трудят усърдно, притежават потенциала да надминат нас, техните учители.
А на въпроса как си представят „Чудесия“ след още 20 години пък, Таня и Димитър Димитрови са единодушно:
- Ако един творец си помисли, че е достигнал своя връх, че е изпълнил мисията си, то той или греши, или просто трябва да се откаже. В изкуството таван няма.
Макар емоциите от юбилейния концерт още да не са стихнали, танцьорите от „Чудесия“ са готвят за следващите си предизвикателства: по-малките заминават за Гърция на детски фестивал, а по-големите - на Фестивала на мира в Мароко.
Мария ДЪБОВА
