ПАНАГЮРИЩЕ. Стайо Гарноев е добре познат на нашата общественост, а за мен и семейството ми е голяма чест и радост да познаваме този уникален и изключителен творец. Може би с него ни сближи общата ни почит към изкуството, най-вече онова, което се опитваме да правим двамата. Той в живописта и дърворезбата, в прекрасните илюстрации и шаржове, а аз – в областта на епиграмата и словесните шаржове в последните години.
Шаржовете са общото между двама ни, но не само
Преди време заедно издадохме обща книга - по цикъл мои епиграми той направи илюстрации, които малко по-късно показахме на изложба на няколко места, а публиката я прие радушно. Негово дело бе и корицата на една от последните ми книги – „Юбилейни епиграми“.
Разбира се, творческият път на Стайо започна много преди да се познаваме. Излага в много общи и самостоятеллни изложби, пленери и биеналета, получава немалко награди. В негова самостоятелна изложба в Асеновград големият наш майстор на длетото и четката Рангел Стоилов-Бачо
възкликна, че подобни дърворезби и платна не могат да бъдат създадени от човек,
който цял живот е работил в МОК „Медет” и не е завършил или получил подготовка в художествена гимназия или академия. За такива като него изкуствоведката Татяна Вучева пише:,,Изкуството на самородните необучени художници е пример, че в недрата на човешката природа понякога тупти живо художествено въображение,способно да намира оригинални художествено пластични решения”.
Той самият бе един от най-големите приятели на Димитър Казаков-Нерон, с когото са учили в НХА. Но когато имаш изключителен талант, идеи и почит към изкуството, образованието може да не е от значение. Защото всички приятели и почитатели на Стайо са убедени, че той е целунат от Бога.
А около него приятели да щеш.
Обичат го, както големи наши художници, писатели, поети, музиканти, артисти и учени-професори, така и обикновените хора без титли, звания и известност.
Често му гостуват в родното Панагюрище, в неговото МИНИстерство на КУЛТурата,
а той ги приема в своята обител, излязла сякаш от приказките – комплекс от стаи за гости, прекрасна трапезария за гощавки и сладки приказки, истински сарай, в който дори в санитарните възли е отделено внимание към миналото и дедите ни.
И ние приехме една от поканите му и със съпругата ми гостувахме в този прекрасен дом. Той и съпругата му Мая ни посрещнаха о панагюрски – с много обич и топлота. На изпроводяк ни подари томче на големия наш бард Митко Динев от Стара Загора. Тук отварям скоба и за читателите на „Знаме“ споделям едно четиритсишие от великолепната книга на Динев:
Кратко, на блиц,
ви казвам с охота –
най-смешният виц
е всъщност живота!
Прекрасно, нали?
Един от последните, възхитен от таланта на Стайо Гарноев, е проф. Боян Биолчев, гостувал му неотдавна в Панагюрище. Бившият ректор на Софийския университет едва ли ще забрави някога онова, което е видял и чул при Стайо, а приятелството им, сигурен съм, ще остане във времето.
А шаржовете на Стайо са не по-малко вълшебни от неповторимата му живопис
Защото, знаете, в своите картини той изразява своята детинска доверчивост, възторжена мечтателност и панагюрска ирония. Всяка картина отразява нашата история, нашето ежедневие, и затова е завладяваща, любопитна и разбираема. Отчасти. В шаржовете пък е уловил духа на своите герои – може да го усетите.
Предлагам на читателите няколко шаржа на наши известни творци, които имаме от Стайо Гарноев като скъп спомен. Творците, разбира се, са му гостували в Министерството, а шаржовете - те говорят повече от написаното.
Александър ЙОТОВ
