ПАЗАРДЖИК. С Божидар Искренов адвокат Хари Харалампиев се запознал на първата сватба на енигматичния футболист, наричан от феновете Радостта на народа и Гибона. Преди дни, на 25 юни 2025 г., Искренов пристигна в областния град, за да представи книгата си „Без обувки”, а поканата за гостуването му е от адвокат Харалампиев.
„В прекалено дългия си живот съм се възхищавал на забележителни футболисти, които са ме привличали със своя футболен талант. Трима от тях са кодирани във вече носталгичната ми памет: Георги Аспарухов, Георги Соколов и Божидар Искренов. Те бяха дълбоко свързани със своето призвание. От играта им лъхаше лекота и вдъхновение. Наскоро „Радостта на народа” ни запозна със своята мемоарна книга и тя ме срещна с талант, изтъкан от доброта и благородство. В спомените, написани с изискан стил, Божидар уверено е казал, че е бил обречен да бъде футболист, ако и да не е имал футболни обувки. Той е роден с усет за футболната игра, която е сред най-великите версии на безсмъртието”, коментира пред „Знаме” адвокат Хари Харалампиев. „Искренов описва
катастрофата, в която е бил участник
Помня я добре. Тя стана на Орлов мост – друг шофьор движението отнема предимството на Искренов и става произшествието. Той казва, че по повод на катастрофата осигурил защитата си от един много опитен адвокат, който му помогнал. Името не споменава, но този опитен адвокат се казваше Страхил Нейков, царство му небесно, при който аз бях на едногодишен стаж. Страхил Нейков ме поведе из коридорите на голямата адвокатура и той ме запозна с Божидар Искренов. Аз непрекъснато бях по стадионите през студентските си години и гледах интересен футбол. И Божидар Искренов е интересна личност. Ще споделя само със „Знаме”, че
получих лична покана да бъда гост на неговата сватба
Запазил съм поканата за сватбеното му тържество – беше 1987 г., аз помня масата, на която седяхмe с моя патрон Страхил Нейков, с треньора Кръстьо Чакъров и с благодетеля на „Левски” – тогавашният директор на „Родопа” Спасов. Сватбата беше в хотел „Родина”, до площад „Македония”. Хубава сватба, с много интересни личности – футболисти, борци, приятели – а Искренов е богат с приятели. Не помня да е имало цесекари, но вероятно да. Защото той в книгата си казва, че състезанието на терена няма нищо общо извън него. И с особена любов говори за Христо Стоичков, макар Стоичков да го контузва сериозно в първите му изяви в големия футбол. За Вуцов казва, това беше моят втори баща и в мемоарната книга го нарича „тате”. Няма нито един злостен ред, говори с любов за хората.
С Искренов сме комуникирали само по телефона. Обаждал съм се до Лозана, когато Страхил Нейков почина.
Той ме запозна с чаровната Камелия Воче
Веднъж си определихме среща и той беше с чаровната и небезизвестна певица. Заведох ги на един обяд в ресторант „Дивака”, на ул. „Христо Белчев”, успоредна на „Витошка”, там, където бие пулсът на града.
Друг епизод. Защо ме плени Искренов? Пак сме шумна компания със Страхил Нейков в един ресторант – „Форум” (намираше се току срещу столичното кино „Витоша”) - вече не съществува. Масата бе отрупана с многотия – ястия, напитки, хора. В един момент някак безшумно Искренов стана.
Единственият, който проследи пътя му – това бях аз
Видях как отиде при сервитьорката, която беше малко встрани – и плати цялата сметка. И си казах: „Този човек трябва да бъде мой приятел”. Защото той, освен че е изтъкан от доброта, е и невероятно щедър, а аз също обичам да черпя”, усмихва се Хари Харалампиев. „От мемоарите читателят ще узнае, че неговото футболно майсторство не се вмества в строгите рамки на играта. При него са налице природно дарование и футболна зрялост. Със съдействието на журналиста-съавтор Васил Колев, Божидар Искренов е разказал непринудено за събития и личности, белязали неговия житейски и професионален път. Споменава имена, близко до сърцето му. Говори за тях с любов и признателност. Аз не срещнах нито един язвителен или непристоен ред. За своя треньор Иван Вуцов е посветил сърдечни думи – думи на благодарност. Чувствал го е като втори баща. Нарекъл го е Тате.
По-старите привърженици на любимия му „Левски” все още не са забравили
онзи злополучен мач с белгийския Антверпен,
игран на 26 септември 1989 г., загубен с 4:3. И до днес съзнанието ми нерядко бива пронизано от написаното за мача: „Божидар, този Господин Футбол, както го нарече един от наблюдаващите го мениджъри, е личност с широка душа. След последния сигнал не само бе забравил „греховете” на Петьо, но окуражаваше разстроените си съотборници, на някои от които сълзите не бяха изсъхнали: „Забравете този мач, мислете за следващия, за да не повтаряме същите грешки”, свива устни адвокат Харалампиев и изстрелва: „Такъв е Искренов – четвъртият в този мач, но самотен ас на „сините”. Играчът, за когото Андре Гофо от вестник „Ла дерниер йор” писа, че „отваря пространства не само за себе си и съиграчите си, но и за сбъднати футболни мечти”.
Хари Харалампиев е категоричен, че за да разбереш Искренов, необходими са две неща: първо сърце, после и ум. Но и двете в едно цяло. „Той е вярвал в своите възможности, позволили му да кали собствената си личност. Бил е наясно, че трябва да се уповава на собственото си АЗ, тъй като не принадлежи на никой друг. Ако загуби АЗ-ът, неминуемо се превръща в НИКОЙ. И затова е обичан. В края на мемоарите Божидар пише: „Стадион „Раковски”. „Щом нямаш обувки, няма да играеш”. Погледът на татко. След минути първите обувки с гумени бутони.”
Дочо ЧАНЕВ
--230.jpg)
--230.jpg)
