Темата за матурите е една от най-широкообсъжданите. От години привържениците и противниците им кръстосват шпаги. Асоциация Родители например за пореден път изразиха своята позиция относно провеждането на Национално външно оценяване (НВО) в 4., 7. и 10. клас. В настоящия си вид, според организацията, то не отговаря на първоначално обявения замисъл да служи за „диагностика“ на образователната система и като инструмент за установяване в каква степен учениците са усвоили ключови компетентности и учебно съдържание.
Ето накратко какво още казват оттам:
- В сегашния си формат НВО не е в интерес на децата и се нуждае от сериозно преразглеждане. В същото време ежегодното му провеждането изисква огромен финансов и организационен ресурс, без да са налице ясни и видими положителни резултати.
Всяка година хиляди български ученици влизат в изпитната зала с тежест в гърдите и страх в очите. Те не просто се явяват на изпит – те прекрачват прага на преждевременно състезание, чийто залог често е свързан не със знание и личностно развитие, а с напрежение и усещане, че
бъдещето зависи от няколко листа с тестови задачи
Създава се среда, в която подготовката за тестове измества на заден план реалното учене, креативността и личното израстване. Децата ни не се учат как да мислят, а как да отговарят „правилно“. Често губят вяра в себе си, защото не са „достатъчно добри“ според една изкуствена скала.
Конкретно за НВО в 7. клас пък посочват:
- Има пряка връзка с кандидатстването и приема в профилирани и професионални гимназии. Този изпит се възприема като „решаващ“ за бъдещето на децата. Стресът започва месеци, дори години по-рано. Голям процент от учениците посещават частни уроци, които се превръщат в стандарт, без който много семейства се чувстват неконкурентни. Учебната година в 7. клас е съсредоточена върху подготовка за НВО. Всички усилия – в училище и извън него – се концентрират върху двата предмета (български език и литература и математика), за сметка на останалите. Изкуства, чужди езици, наука, технологии, социални и граждански умения остават извън полезрението на децата. Така
образованието се ограничава до два предмета и две дати в календара,
което изкривява представата за цялостно личностно развитие.
Емоционалното и финансово натоварване и усещането за „битка“ за добро училище понякога изправят ученици и родители на ръба на изтощението. Децата са принудени да правят избор за бъдещото си образование на 13–14 години, често без реална представа за своите интереси и възможности. А родителите най-често се притесняват за резултатите от изпитите и дали детето им ще успее да влезе в желаното училище
Допълнително напрежение създава фактът, че резултатите от НВО са в основата на кандидатстването след 7. клас. Това превръща изпитите в основен инструмент за „сортиране“ на деца, без да се вземат предвид индивидуалните различия, личните интереси или потенциала за развитие. Такава система не оставя място за избор, а само за състезание – при това на прекалено ранна възраст. Дори в т.нар. „елитни училища“ проблемите на системата не изчезват. Претоварване, напрежение, формализъм – всичко това присъства и там. Това е ясен знак, че проблемът не е в отделните училища, а в самия модел, на който всички те са подчинени.
От образователното министерство също инициираха дебат как да се модифицира Националното външно оценяване.
Разбира се, не всички ученици и родители подхождат толкова сериозно към матурите. Липса на мотивация, постоянство, отговорност, а и желание за знания, както и на вяра, че те действително ще послужат за по-добър живот в бъдеще, също биха могли да се наредят сред причината за незадоволителните резултати от матурите.
„Знаме“
