Сестри Стоеви не са обидени на града, но ги огорчи игнорирането им за Топ 10
ПАЗАРДЖИК. След Victor Bulgaria Junior Challenge 2025 – Световната купа по бадминтон за юноши и девойки до 19 години, разговаряме с председателя на „Бадминтон-скуош клуб Пазарджик“ Неделчо Кесов, който е организатор за 18-ти път на проявата, заедно с Община Пазарджик. В 15 от изданията на турнира той е от най-високия клас в календара на Световната федерация по бадминтон за юноши (BWF). За цялата 2025 година в световен мащаб се провеждат едва пет състезания от този ранг.
- Оправдаха ли се очакванията Ви, г-н Кесов, след Световната купа?
- Не само се оправдаха, но бяха надминати. Очаквахме по-малко състезатели, тъй като сега няма европейско за младежи и девойки под 19 години, но напразно сме се притеснявали. Дойдоха 150 състезатели, и то силни. Отдавна не сме имали представители на Китайско Тайпе, Сингапур, за разлика от 2024-та, сега дойдоха и датчани, имаше шестима бадминтонисти от Индия, и то топ състезатели, търсещи точки за световната ранглиста... Общо 24 държави от 3 континента, като сега Америка бе представена от Канада. Е, канадците са китайци – емигранти, които си развиват бадминтона в Канада, както бяха през 2024-та при нас и американците - малайзици и индонезийци. Азербайджанецът сега беше натурализиран малайзиец, но това е световният бадминтон в момента, а и спортът изобщо. В момента на Азербайджан главен секретар и треньор на националните отбори е бившият главен секретар и треньор на Иран. И той работи по изпитана схема – издирва добри състезатели във всички възрастови групи, Азербайджан много бързо им дава гражданство и резултатите при тях са явни – миналата година класираха мъж и жена на олимпиадата в Париж - индонезийка. С него имаме много добри контакти – идвал е тук с иранците, когато ги водеше, помага ни миналата година на квалификацията със сестри Стоеви там - много топло и добро отношение.
- Пазарджик се утвърди като важна точка на световния бадминтон, как се задържа такова ниво?
- Радващо е, че и тази година пак сме третия по сила турнир, като единствено тези в Холандия и Германия, на които още аз съм играл, са категория „Гран При“ - а ние сме Световна купа, категория „чалъндж“, което е само една стъпка отдолу. Но за Гран при се иска награден фонд. Обаче пък за „чалъндж“ сме на топ ниво – в нашата категория не могат да влязат турнири като „Ол Ингланд“, турнирите в Дания, Италия, Испания. Превъзхождаме ги като условия. Например в електронното обслужване, където благодарение на инж. Георги Недев всички могат да ни завиждат – той създаде електронна система за обслужване на турнирите – сертифицирана от международната федерация. Така не плащаме на външен изпълнител около 5000 евро, а само 1200 лева за двама души обслужващ персонал, монитори, таблети, покриване на точковата система, отчитане на резултати в реално време. Отделно бонус е инфраструктурата – компактността на хотелите до залата – локацията на всички други важни места е на т.нар. „уокинг дистанс“ (пешеходно разстояние). Затова ОАЕ например бяха ходили преди това в Испания на откритото им първенство (то не е Световна купа) и бяха спечелили, но няма как да пропуснат Пазарджик, тъй като ние сме много по-висока категория от Испания – ние им носим три пъти повече точки. А разходите за тях са едни и същи.
- Условията са добри, а как им се струва зала „Васил Левски“ след ремонта?
- Всичко е чудесно, но трябва една хубава климатизация. В това отношение изоставаме. Сега бяхме постоянно „на ръба“ – температурата вътре бе 30 градуса, а допустимата граница е 31. Добре, че имаше и облаци отвреме-навреме, а единият следобед валя, но пък това вдигна влагата и с толкова много хора вътре, не беше окей положението. Но пък предлагахме минерална вода напълно безплатно – благодарение на Иван Добрев - бивш наш състезател, сега изпълнителен директор на фирмата, бутилираща минерална вода „Бачково“, урежда ги на изключително ниски цени, да покрием нуждата за 4 дни на 150 състезатели плюс треньори, специални лица, гости.
- Има ли възможност да се намерят спонсори, включително и чрез федерацията, за да станем „Гран при“?
- Пробвахме и тази година, но е много трудно. Търсим около десетина хиляди евро, за да вдигнем още категорията, но от федерацията няма как да помогнат – и те търсят спонсори. Община Пазарджик ни подкрепи с 8000 лева за организационни разходи, за което благодарим. Кметът г-н Петър Куленски заслужава благодарност за отношението му и личната му ангажираност. Благодарим и на спортния отдел, и на „Жилфонд“ и г-жа Йорданова за организацията, помощта за правенето на залата, транспорта и логистиката. Тази година кръстихме турнира Victor Bulgaria Junior Challenge - не можахме да намерим генерален спонсор и Victor ни дадоха отстъпка на перата, затова се съгласихме да го кръстим на името на производителя на спортна екипировка. Изпратиха от Германия за тяхна сметка кошчета, пособия, шкафчета с техния бранд, за да бъде всичко по стандартите. Организацията мина много гладко, а съществен принос за това има и РУ на МВР-Пазарджик, за което благодарим на полицаите и на г-н Ненко Годжевъргов. Постоянното наблюдение на хотелите, полицейското присъствие вътре в залата, осигури реда и спокойствието, най-вече за чужденците, които бяха тук за първи път.
- Доволен ли сте от представянето на българите и в частност на състезателите на „Бадминтон-скуош клуб Пазарджик“?
- Когато имаш срещи на много високо ниво и видиш как нашите българи се приближават до топ състезателите, няма как да не си доволен. Цветан Иванов от София победи азербайджанеца-малайзиец. Нашата Рая Пашова падна трудно от най-добрата туркиня на единично, а на двойки направи чудеса с непозната до този момент партньорка - Ада Хел от Италия, която е най-добрата за възрастта си на Апенините. Без да са тренирали, двете на четвъртфинала загубиха от бъдещите шампионки от Турция, като водеха в първия гейм 20:18, загубиха го, взеха втория и пак се разколебаха. А можехме да се борим за златото. Българите бяха 26, включително 4 от клуба - Рая, Теодора Павлова, Виктор Минеков и Александър Минеков. Теди е на 15 години, но се наложи над турска състезателка, а след това бе спряна от бъдещата сребърна медалистка-индийка. На двойки бяха с Лили Радева от „Виктори“-София – паднаха на осминафинал с 1:2 гейма от гръцка двойка, която играе съвместно от години. Взехме им първия гейм и се появи едно напрежение… Но представянето и на момичетата, и на момчетата, бе повече от добро.
- Тази година съдийството май бе изпитание за вас като организатори?
- Хе-хе, наистина съдийството малко трудно се получи тази година, имаше двама арбитри от Турция, от Уелс, главният съдия бе от Румъния и идва тук за трети път, а бригадата от София беше доста силна. Да, тук вече нашите момчета от клуба нямаха тази година възможност да съдийстват, а ние нямахме други със сертификати за международни съдии, за да ги заменят. Но мисля, че и ние сме доволни от работата на главния съдия, заместника, супервайзърите, ръководителя на техническата част и 14-те рефери на столовете, които се въртяха край четирите корта в залата, а те са доволни от работата на нашите деца, които са 14-16 годишни. Те могат да бъдат странични съдии и се справиха отлично на страничните линии. А двубоите бяха тежки и продължителни. Първия ден се игра от 9 сутринта до 19 часа, а втория ден започнахме в 9 часа и приключихме 23,30 часа. Е, този път не можахме да подобрим „рекорда“ и да приключим в 1,30 часа сутринта.
А за добрата работа и на съдии, и на нас като организатори, са красноречиви суперлативите в „репортите“, които получаваме и от европейската федерация (тя отговаря за световните купи на територията на Европа), от супервайзъра и от главния съдия. Ако в предишни издания сме имали дребни забележки, примерно за осветлението – сега няма. А осветлението ни е на по-високо ниво даже от изискванията за телевизионно излъчване – главният съдия го замери и бе възхитен.
- Да се върнем в „А“ група и скорошните бронзови отличия на жените. Очаквахте ли такова представяне без сестри Стоеви в състава?
- Да. Бяхме на две точки от защита на титлата. Класирахме се във финална четворка, а там бихме „Хасково“ с 4:1. Вторият кръг бе най-възлов - срещата с „Атлет“-Първомай. Гери Павлова взе без проблем първата ракета, а Рая не успя срещу една от водещите бадминтонистки – националката Цветелина Попиванова, докараха го до 19:19 в контрагейма, просто не можа да вземе двете точки, за да бием „Първомай“. Ако бяхме победили, излизахме за 1-2 място в последния кръг в директен мач срещу ВИАС-София, които станаха шампионки. И това го постигнахме само с пазарджишки състезатели. Опитахме да привлечем най-добрата турска състезателка – Неслихан Арин, но тя се контузи в седмицата преди състезанието и не успя да дойде – тя е 47-ма в световната ранглиста и контузията я спря от откритите първенства на САЩ и Канада. А другите отбори се бяха подсилили с чужденци - ВИАС беше се „въоръжил“ с трима, „Левски“ с две, „Първомай“ също. Така че бронзът си е с цената на титла. Догодина ще си връщаме титлата - можем да срещнем и сестри Стоеви, ако успеят да се качат от „Б“ група в „А“ група дотогава с новия си клуб.
- Има ли обида у сестри Стоеви след като си тръгнаха от Пазарджик?
- Не. Те решиха да си направят собствен клуб в София. Това им бе отдавнашна идея, а и бяха казали, че в друг клуб в България, освен за Пазарджик, няма да играят. Тук сме били коректни към тях, помагали сме им и сме ги защитавали, а те ни се отблагодариха като вдигнаха имиджа на Пазарджик и на нашия клуб. Затова те играха при нас 7 години – даже повече, отколкото за родния си клуб „Хасково“. Това са два олимпийски цикъла, с две участия, включително историческо пето място на България! Наистина, остана у тях и някаква горчилка за това, че две години не бяха допуснати да участват в анкетата „Спортист на годината“. За мен също това е недоразумение – при такива топ състезателки, да ги игнорираш, защото през годината не били водили 70 процента от подготовката в Пазарджик, е нелепо. През 2023 г. станаха шампионки на европейските олимпийски игри в Полша и не попаднаха в десетката… Не знам кой национален състезател си води по клубовете 70 процента от подготовката, че даже в България. Това ги огорчи, но те не са обидени на Пазарджик, напротив. Остават с най-добри чувства към всички – комуникираме постоянно и те изпращат поздрави на пазарджиклии.
Дочо ЧАНЕВ
