Моят син ме мотивира – идва на тренировки с мен - казва боксьорът, кото търси и намира знаците
БОТЕВГРАД-ПАЗАРДЖИК. Станислав Димитров от БК „Тракиец“ донесе вицерепубликанска титла по бокс при мъжете за пръв път от близо 20 години след Сергей Георгиев-Питбула – за радост на треньорите Никола Поюков и Радослав Кабаджов. В Ботевград роденият през 1996 г. Слави отстъпи на финала срещу украинския боксьор Семьон Болдирев (ЦСКА) в кат. до 85 кг. Едва десет клуба имаха финалисти при мъжете от общо 22 отбора, но за разлика от многобройните състави на конкурентите, тракийци участваха само с един състезател. И то с боксьор, който не е минал през детско-юношески гарнитури.
- Слави, поднесе голямата изненада, появи се от нищото…
- Никой не го очакваше. Повечето хора мислеха, че ще загубя и това, че стигнах до медал ги изненада. Първата среща с Венелин Велев от „Левски“ беше много трудна. Имам една загуба от него тук, на гала вечерта в Пазарджик през декември. Сега го победих. В началото бях малко неуверен, даже преди да се качим на ринга изпитах леко притеснение, но като получих два-три удара, и играта ми тръгна. Победих и момче от Велико Търново във втората среща и на финала играх със Семьон. Национал, ставал е трети на световно за младежи. Имах шансове, но на първата среща още Венелин ме удари непозволено в тила, много лошо. На финалната среща получих два-три удара и отново взе да ме боли главата. Съдиите ме спряха...
.jpg)
- Радослав Кабаджов ти е първи братовчед, той ли те тренира през годините?
- Преди него започнах да тренирам в „Тракиец“, даже аз го докарах в залата, беше 2012-та. Но идвах любителски. Един път ходих на състезание, но не бях подготвен изобщо, изгубих. После пак идвах от дъжда на вятър да си тренирам, за мен си. Работех. Един ден дойдох и Радо ме покани на гала вечерта. Съгласих се – на късмет, каквото стане. Тренирах един месец двуразово, без да спирам. Качих се – загубих от Венелин. Това ме мотивира още повече и от Коледа като почнах, всеки ден двуразово. И сега станах втори – доволен съм от постигнатото. Това ми е второ състезание – не съм ходил с деца, юноши и младежи, направо на мъже. Първото беше в Плевен, загубих от бъдещия шампион Антон Димитров. Това ме амбицира още повече. Всеки ден тренирам по 3 часа и половина поне, сутрин тичане с малко чувал, вечерта - ако има с кого да играя - играя, ако не - правя силово и пак чувал...
- Разбрахме, че синът ти е твоята мотивация.
- Да. Христо ще стане на 3 години през септември. Синът ми всеки ден е с мен всяка вечер в залата. Имам семейство, работя, трудно е, но имам и мотивация. Работя в Пловдив – един приятел има фирма за домоуправител и за вендинг машини. Двамата с него ходим, зареждаме машините, чистим входовете, оправяме ако има нещо за ремонт – работното време е гъвкаво и ми дава възможност за тренировки.
- В клуба те сравняват с Емеляненко. Кои са ти любимците?
- Ха-ха. Сега Усик ми е един от фаворитите, както и Майк Тайсън, и един кикбоксьор – Бадр Хари. Тези тримата.
- Как се концентрираш преди мач? С музика? Или се самовглъбяваш?
- Не. Търся знаци, аз ги виждам и си ги тълкувам. Преди състезанието сега намерих 50 стотинки и си казах - а, това ще ми е на късмет! Гледах някакъв филм и някой каза: „Има само двама-трима спортисти - другите са за пълнеж“. Аз си казах, не, няма да бъда пълнеж!
- Какво ще кажеш на тези, които мислят, че боксът е примитивен спорт?
- Трябва да мислиш много в бокса. В началото като не бях играл много време и получавах удари, не ги виждах. Постепенно започнах да ги виждам, да ги избягвам, да правя обходи. Не можеш само да поемаш удари – тази глава няма да издържи. Трябва да имаш стратегия, която се променя в хода на срещата, играта ти е различна с всеки противник. На финала това момче беше 2 и 10 висок, много по-висок от мен, много трудно. Но пък през ноември съм амбициран да му го върна.
Дочо ЧАНЕВ
