БАТАК. "Знаме" вече писа за творческата баташка фамилия Парисови - баща Георги, син Стефан и дъщеря Мария. Авторите представиха художествените си произведения в обща изложба, впечатлила жителите и гостите на родопския град.
Стефан Парисов завършва художествена фотография в Нов български университет, но не снимането, а дърводелството е неговото амплоа.
Ето как отговори той на нашите въпроси.
- Кое мотивира твореца да предпочете длетото, чукчето, камъка и глината пред елегантния фотоапарат?
- Всеки човек има повратна точка в живота си, която определя с какво да се занимава. При мен обаче има и една определена причина - майсторлъкът на баща ми да вае дърворезбени платна цял живот и досега. От дете наблюдавам какво той прави и аз хванах длетото и чукчето да дълбая фигурки.
Дървото е много близък до моя натюрел материал. От 15 години изработвам тотеми от дънери на иглолистни дървета, които растат по нашите ширини - Родопа планина. Иначе, най-подходящият материал за тях е дъбът. Подбирам дървета с оформена релефна кора, макар че не е задължително тя да присъства в изделието. Тотемите завършват с нещо подобно на глава, маска, ризница, по специфични са, но не са по правилата на скулптурните изображения.
Всеки тотем е уникален и създаден само веднъж. Той няма практическо приложение и за да го направиш, се иска желание и много любов. Тотемите са красиви и ми доставят удоволствие. Определям го на вид приложно изкуство като излъчване и внушение. Още повече, че се вярва в силата им като защитници и пазители на човека. Това ме вдъхновява да продължавам да ги изработвам.
Доволен съм, че с колеги на островчето на язовир "Батак" поставихме 12 тотема. Прекарвайки ги през водата, чухме опасения защо ще са там, щом много хора няма да ги видят отблизо. Отговорихме им, че само кормораните да гнездят върху тях, идеята си заслужава. За нас е достатъчно и един човек да доплува и да им се порадва. И това придава смисъл.
- На Цигов чарк Ваша кръгла глинена къща привлича вниманието на посетителите на курорта.
- Така е. В нея няма нищо необичайно. Съградената от мен къща е копие на древен градеж от дърво, камък, глина и слама. Подобни сгради съществуват векове назад преди появата на бетона, пластмасата и другите съвременни строителни материали. За градежа на стените използвам спойка от глина и слама. Така се постига доста дебела изолация, регулираща температурата през студените дни. Глината има свойството да поема влагата.
Къщата е по-точно елипсовидна, а не кръгла. Защо елипсовидна ли? Ами, както и при тотемите, защото тази форма ми харесва. Издига се на три етажа, има шест спални и две обширни помещения за семейни празници и приятелски срещи. Обзаведена е с дървени мебели, изработени и с помощта на баща ми. Някои могат да я определят като не дотам функционална, но е много приятна за живеене. Щом майка ми и баща ми пребивават в нея почти целогодишно, какъв по-добър атестат за условията в нея може да има.
Глинените къщи са ми хоби повече от 20 години. Сега се захванах да реставрирам 200-годишна къща в смолянското село Долен, в основата на реставрацията на която отново са глината и сламата. Характерен за старата постройка е покривът от тикли - каменни плочи, с тегло поне 20-30 тона.
- Връщате към нов живот и стари мебели.
- Сред тях има уникати с различна форма, но не са всички, колкото и да ми се иска. Има мебели, които едва ли ще мога да повторя в същия им вид. Правя обзавеждане, съобразено с размера на жилището и предпочитанията на обитателите му. При работата по тях. се ръководя от желанието да са красиви и удобни.
- Дърводелството май се оказва основна Ваша професия. Къде остава художествената фотография, която сте завършили в Нов български университет.
- Фотографията засега е на по-заден план, стана нещо като хоби. Снимам по-рядко интересни обекти само за удоволствие. Автор съм на клипове на музикални групи. Иначе, фотографията като изкуство ми помага в това, което правя. Тя ми даде око, с което мога да виждам и невидимото. Помага ми в определяне на обема, разположението на предметите и за още други неща. Един ден мога да подредя и фотографска изложба, но сега подобна изява не ми е приоритет. Продължавам с дърводелския занаят, занаята на баща ми Георги Парисов.
Пенка МИХАЙЛОВА
