Пазарджик почете 140-годишнината от Съединението, кметът Куленски: Това бе дело на народа - от Панагюрище и Пазарджик, през Съединение, до Пловдив

В днешния 6 септември Община Пазарджик отбеляза Съединението на Източна Румелия с Княжество България – по повод 140-годишнината от историческото събитие на площад „Константин Величков“ от 11:00 ч. се състоя празничен концерт. 

Сцената събра талантите на Детско-юношески ансамбъл „Елица“ и Ансамбъл за народни песни и танци „Пазарджик“, който представи своята обновена програма пред множеството граждани, събрали се на площада да почетат юбилея от Съединението. Събитието бе посветено на силата на българския дух, единството и стремежа към национално обединение.

Ето как се обърна кмета на Община Пазарджик към хората по повод Съединението на България:

"Днес не просто отбелязваме една годишнина. Днес прекланяме глава пред непоклатимия дух на един народ, който не се примири с чуждото решение, не прие раздробеното си съществуване и не се отказа от своята мечта за единство.
 

Преди точно 140 години, на 6 септември 1885 година, българският народ извърши един от най-смелите и достойни актове в своята история — Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това не беше просто политически ход. Това беше зов от сърцата на хиляди българи — селяни, учители, офицери, духовници, които вярваха, че България трябва да бъде единна, силна и свободна.

Съединението не стана с разрешение. То стана с воля, с решимост и с жертви. Стана въпреки Великите сили, въпреки заплахите, въпреки несигурността.

То бе дело на народа, не наложено отгоре, а изковано отдолу — от Панагюрище и Пазарджик, през Съединение, до Пловдив.
 

Нека никога не забравяме имената на онези, които поведоха този подвиг — Захари Стоянов, Гаврил Кръстевич, Чардафон Велики, Данаил Николаев, както и всички знайни и незнайни, но храбри българи, които без страх в сърцето дръзнаха да се изправят срещу историята и да я пренапишат.
 

Историята на Съединението ни учи на три прости неща.
 

Първо - големите промени започват от близостта на хората. Съединението през 1885 г. се роди от смелостта на хора, които си вярваха. Днес нашата близост са кварталът, училището, работното място, читалището, спортният клуб. Ако там сме заедно — България е заедно.

Второ - единната воля е по-силна от шумния спор. Да спорим е нормално, да се мразим — не. Нека оставим езика на омразата на онези, които нямат идеи, и да говорим с езика на съгласието.
 

Трето - свободата е отговорност. Не е достатъчно да се гордеем с миналото — трябва да сме полезни в настоящето. На нашите деца им дължим не лозунги, а пример с действие, всеки ден.

Имаме много задачи пред себе си като общество. Ще ги изпълним, когато сме заедно — администрация, граждани, бизнес, училище.
 

Нека празникът ни бъде не само тържество, а начало — на по-оживени улици, по-смислени разговори, по-широки усмивки.
 

Честит празник, Пазарджик!

Честито Съединение, България!

Да бъдем истински силни, защото сме заедно!".

(Зн)