Едно цвете за зрителя може да е само дар от природата, за мен е емоционална вибрация
ВЕЛИНГРАД. Изложба "Нови хоризонти" на художничката Милена Димитрова краси зала 2 на галерия "Цвета Шуманова" в курорта. Представени са 32 произведения - акварел, акрил, масло, темперни бои. Милена Димитрова е родена в Ямбол, но споделя живота си между София и Кипър. Завършва Художествена гимназия в Сливен и Софийския университет "Свети Климент Охридски" със специалността "Педагогика на изобразителното изкуство". Участва в общи изложби, има и самостоятелни експозиции. Нейни творби са притежания на колекционери в България, Кипър, Гърция, Нидерландия, Германия, Америка, Англия, Русия, Сърбия.
Изложбата може да се види до края на септември.
- Г-жо Димитрова, как избрахте да гостувате с изложба живопис „Нови хоризонти“ в галерия „Цвета Шуманова“?
- Мъжът ми е от Велинград. Много емоционални спомени ме свързват с този град, спомени още от началото на връзката ни, след това от детството на детето ни. Тези спомени остават завинаги в сърцето ми. Запленена съм от този вълшебен град и неговите топли жители. Това е втора моя изява в Художествена градска галерия - Велинград, като първата беше съвместна изложба.
- Какво предимство за картините на художника е да залага на широк спектър от жанрове – пейзажи, абстрактни портрети, фигурална композиция и флорални мотиви? Как се вдъхновявате?
- Вдъхновявам се не само от формата, но и от емоцията, чувствата. Едно цвете, погледнато отстрани, за един зрител може да е само дар от природата, но за мен е емоционална вибрация, спомен, асоциация. Харесва ми също така да утолявам любопитството си и довеждам до край търсене на форма, цвят и светлина.
- Произведенията Ви са богати на ярки цветове, като умело преплитате топлите със студените нюанси. Какво дава такова съчетание?
- Изборът ми на цветово съчетание са моята лична нотка, която не само облича формата, а говори и разказва. Не се опитвам да търся точния най-близък собствен цвят на обекта. Опитвам се да го нарисувам като комбинация от образуващи цветове. Чувствам и горя с цветовете. Отделям, чрез игра на топли и студени цветове, преден и заден план. Служа си с колорита да приглушавам цветовете около обекта и оставям за сметка на тях, други да са водещи, там където е акцента и завръзката на творбата ми.
- Казвате, че творбите Ви отразяват свят на индивидуалност. Какво стои зад индивидуалността в изкуството?
- Школуваният художник е учен от учители, самите те - утвърдени художници. Аз, както и други мои колеги сме учени от тях на АБВ-то в изкуството. Индивидуалността е, когато излизаме от школовката и сами поемаме своето търсене и истина. Стилът е моята визитка и същност. Желая, когато стъпвам, да образувам мои стъпки-отпечатъци и да не вървя във вече съществуващи.
- Откога рисувате и какво Ви вдъхновява да създавате красота?
- Колкото и да е клише, ще отговоря, че рисувам от много малка, откакто се помня. Рисунките ми тогава са изразявали детския ми свят - спомнях си, че рисувах индианки... Рисувам под въздействие на емоция, или когато съм възхитена от нещо красиво. Веднъж, когато купихме букет за първия учебен ден на дъщеря ми, аз харесах толкова много цветята и посветих картина на тях.
- Имат ли граници „Новите хоризонти“ в изкуството?
- Изкуството е немислимо без нас хората. То отразява времето, нашето общество и ценностите. Докато човечеството върви напред, изкуството ще продължава да намира нови облици. В частност, моето търсене на нови хоризонти е обвързано с извървяне на житейския ми път и формирането ми като личност.
- Откриването на експозицията премина под звуците на китарата на съпруга Ви Христо Шуманов. Как живописта и струнният инструмент си партнират в изкуството и в живота?
- Много съм щастлива, че Христо беше част от откриването на изложбата ми, тъй като е талантлив музикант, автор на музика. Била съм на множество негови участия и когато му предложих и той прие да осъществим този съвместен проект: музика и изкуство, бях на седмото небе. В съвместния ни живот той ме подкрепя неимоверно във всяко начинание. В трудни моменти моменти ми е казвал да продължавам да рисувам, за да се справя и да не се отказвам. Тъй като и той е човек на изкуството, смятам, че ме разбира най-добре.
- Споделяте живота си между България и Кипър. Какво по-различно Ви дава тази страна?
- Кипър е малък остров на Средиземно море. Има богата история и културно наследство. Хората са като българите - сърцати и отзивчиви. Климатът е различен от България - значително по-топло. Животът е по-полегат и не толкова забързан. Подканя те към свобода и себеизява. Захласвам се от морето и го преоткривам в нови и нови картини.
- Кога да очакваме следващата Ваша художествена изява?
- Имам предложение за самостоятелна изложба в театър " Сълза и смях". В момента подготвям картини за там и се надявам, че ще успея да я осъщества до края на годината.
Пенка МИХАЙЛОВА
