Сега наближава 22 септември - Денят на независимостта на България. В нашата история имаме много празници на свободата, които сме възпели и възвеличали. Празнуваме главно чрез ядене, пиене, пеене, лежане, спомняне и… забравяне. Като почнем от Трети март, минем през Великден, Първи май, Гергьовден, Съединението и Девети септември и стигнем до Десети ноември, целокупно празнуваме свободи и героизми.
На първи януари догодина ще се освободим от българските левове и стотинки, които все не ни достигат все ни се виждат малко. Ето ви още един празник на свободата.
Ще излезе, че ние българите сме най-освобождавания народ в света. Затова имаме и най-много песни за свободата и освободителите. Песните, които звучаха из читалищните салони и концерните зали, запълваха с децибелите си селските мегдани и новомраморните площади на градове и градчета. Цели поколения израснаха с ,,Имала майка едно ми чедо”, с „Шумете, дебри и балкани”, с ,,Развод ми дай”, с „Топчето пукна”, с „Бой последен е този”, с „45 години стигат”…
Напоследък в мрежите набира популярност кавър на песента от емблематичния сериал „На всеки километър”. Особено вдъхновено го тананикали сегашни милиардери, милионери и бивши милиционери. Музиката същата, само думичките са леко пипнати:
Нас червеното знаме роди ни,
нас Луканов ни мъдро избра.
Ние сме на всеки километър.
И така... до смяна на властта.
Кавърът с този текст е нагледен пример как истините за българската история, бит и душевност комай е кодирана единствено в песните и пословиците в нашата литературата, изкуство и фолклор. И може би във вицовете и псувните.
Ако някой се е засегнал от горенаписаното, нека се утеши с народната поговорка: "Който пее, зло не мисли".
Михаил ТОДОРОВ
