През миналата седмица се навършиха 40 дни от кончината на пазарджишкия лекоатлет Димитър Ангелов-Шики. Той ни напусна на 87-годишна възраст, а след като съобщихме тъжната вест на сайта, отзвукът показа на каква обич се радваше нашият съгражданин. Легенда в леката атлетика не само на Пазарджик, но и на България. Непобедим в бягането на средни разстояния. През 60-те години на миналия век шест поредни години е шампион на страната на 1500 метра.
В рамките на един месец „златният” бегач подобрява републиканския рекорд три пъти
и стига до 3:46.4. Той е първият бегач на 1500 метра под 3:50 минути в тази дистанция. На балканиадата в София през 1963 г. печели два сребърни медала - на 800 и 1500 метра. Петкратен балкански шампион на 800 и 1000 метра, подобрявал и притежавал не само рекорда на 1500 метра, но и този на 1 миля (1609 м) в продължение на цели 10 години. Неизменен участник в националния шампионат от 1958 г. до 1970 г. Многократен медалист и призьор от национални и международни турнири. С огромни воля и сърце за победа.
И винаги скромен
Освен голям бегач, Димитър Ангелов-Шики беше и голям човек, усмихнат, скромен и добър, а когато разговаряш с него, някак неусетно преместваше фокуса не върху себе си, а върху цяло едно талантливо поколение земляци и българи, разнасяли славата на България по пистите на Царицата на спортовете.
Шики беше емблематична фигура. Състезател и учител по физическо възпитание в Икономическия техникум, СОУ „Георги Бенковски“ и Професионалната гимназия по архитектура и сградостроене. Когато излезе в пенсия дълги години пазарджиклии го виждаха
от 6 до 17 часа зад стъклото на вестникарската будка пред закусвалня „Средна гора“,
до старата автогара, на метри от дома му. Същевременно бе и председател на Спортен клуб по лека атлетика „Хебър“ и в мътните години на прехода заедно с треньорите се мъчеше да направи от нищо нещо – защото Пазарджик и тогава, и сега, вече нямаше условия за лекоатлетически тренировки. Шики и в пенсионна възраст участваше успешно в състезания за ветерани и показваше на какво са способни „старците“.
Димитър Ангелов-Шики е роден на 17 ноември 1938 г. Един от разговорите ни в „Знаме” с него бе точно преди 25 години –
Шики беше на 62 и тъкмо се беше върнал с поредния медал от балканиада
за ветерани в София и с пето място на 4000 м сред повече от 100 участника. „Кросовите бягания не са ми специалност. Най-добре се чувствам на пистата – 800, 1500 и 5000 метра. Сега участвах на 4 км маршрут без специална подготовка, макар че не съм спирал да поддържам формата. Тежко бе. Волята и огромната мотивация ми помогнаха да го изкарам. Състезанието се проведе в спортната база на НСА и участваха всички балкански страни плюс Молдова с по 10 състезатели. Получих лична покана от федерацията и затова участвах, иначе се стремя да бягам по-рядко, но на сигурно“, с леко стеснителна усмивка разказваше Шики, докато се готвеше за „сигурното“ - Балканските игри за ветерани в Атина, които щяха да се проведат два месеца след разговора ни, а той щеше да спечели медал и от тях.
Шики и другите
На това балканско в Атина той щеше да се види за пореден път с много стари асове и добри приятели – като Кочак и Муарем Дал Калъч от Турция, който бе министър на спорта в правителството на Тансу Чилер, Депастас и Костандинидис от Гърция, Андрей Барабаш и Золтан Вамош от Унгария, Симо Важич и Франьо Михалич от Сърбия. Шики говореше за тях, но не пропускаше да подчертае, че в Атина ще участват и други пазарджиклии, не по-малко талантливи от него – треньорът по лекоатлетическата подготовка на „Левски-Спартак“ Петър Богданов, шампионът-рекордьор в скока на височина Георги Марин – шампион на дълъг скок и спринтьор на 100 и 200 м, който също бе в треньорското ръководство на „Левски“, Стефан Стойков - златен рекордьор по тласкане на гюлле и доцент във ВИФ, бившият ректор на НСА доц. Георги Кабуров (роденият в Пазарджик атлет е с малоконарски корен, б.р.) – двукратен балкански шампион на 110 м бягане с препятствия.
Шики обясняваше как по правило отличните спринтьори обикновено са и отлични скачачи на дължина и как по тяхно време (не казваше „по мое време“, а „по наше време“, б.а.)
балканиадите били най-силните състезания
И на балканиадите всяка от страните държала първи позиции със свои атлети.
„Тогава нямаше световни, нямаше първенства в зали, имаше балкански първенства. Бягали сме на обикновен дренаж или изтъркан шамот. Европейските първенства и олимпиадите естествено си бяха през 4 години, но в капиталистическите страни трудно отиваха много хора. Аз например трябваше да участвам на олимпиадата в Токио’1964. В национален отбор по лека атлетика по правило влизат 100 човека – 60 мъже и 40 жени – по двама в дисциплина. В Токио отидоха общо… петима. Иванка Христова на гюле, Диана Йорданова на дълъг скок, Димитър Хлебаров на овчарски скок, Мишо Бъчваров на 100 м и Тодор Антарски на диск. А класни атлети имахме предостатъчно“, обясняваше Димитър Ангелов-Шики и пак подчертаваше таланта… на другите:
„Само от Пазарджишко и Панагюрско можехме да съберем един национален отбор, който да е сериозна сила!
Та тук бяха доцентът от Лесотехническия институт Димитър Димитров – шампион на 100 и на 200 метра. Юношеският шампион на 800 и 1500 метра Димитър Милчев, който после отиде в Канада, Стоян Говедаров от Белово. Големите бегачи, мир на праха им, Борис Мулешков и Петър Митов, Ненко Митов на копие, Тодор Цуцеков (Едва 21-годишен, Цуцеков е шампион на Републиканската спартакиада през 1969 г. със 7.54 м. Но вместо плътно да приближи дори осемте метра, Цуцеков влиза в поредица от контузии при преминаването си във ВИФ в столицата и едва 24 годишен е безвъзвратно загубен за атлетиката, б.а.), Мария Ланджева на дълъг скок, както и първият европейски шампион въобще – Георги Стойковски в тройния скок“, изреждаше имена Шики. И поясняваше как и Стойковски, и Ланджева, и Цуцеков, и много още, са
възпитаници на легендарния треньор от Панагюрище Кръстьо Тютюнджиев
И как през 1966 г. на европейското първенство в Будапеща роденият в Бъта Стойковски печели златния медал в тройния скок с рекорд на шампионатите от 16 метра и 67 сантиметра. За да стане първият българин с титла от европейско първенство по лека атлетика. И понеже не отговаряше, когато го запиташ с „Аз, аз, аз“, говореше за другите. И за националния отбор, и за липсата на елементарни условия за лека атлетика в Пазарджик.
„Каква беше спойката в националния отбор ли? О, беше чудесна! Сега се събираме често в София със старите приятели. Събираме се и на всеки мемориал в Панагюрище. И сега (на 1 май) ще се включим в бягането, в Мемориалния шампионат, посветен на Петър и Борис (Митов и Мулешков, б.а.) – големите шампиони на 800 метра.
Питаш ме за обстановката в момента? Сега положението е по-различно.
В Пазарджик има един щатен треньор, в Панагюрище също. Останалото е на аматьорски начала. Времето е трудно, но се използват старите специалисти, завършили ВИФ, и най-често работещи като учители по физическо възпитание в училищата. А от треньор-специалист до учител има голяма разлика, нали? Иначе имаме потенциал, за сметка на базата, която липсва.
Стадион „Любен Шкодров“ прилича на останки от римска крепост,
а някога там се провеждаше ежегоден републикански шампионат под шефството на вестник „Народен спорт“. Ние сме ветерани, но пак не смеем да се заседим прекалено дълго. Заради традицията. И тръпката“.
Това сподели за читателите на „Знаме“ Шики в края на април 2000 година. Той беше скромен, но огромен. Знаеше си цената. И след този разговор и медалите, и терзанията, продължиха да го спохождат. И след този разговор не само Панагюрище, но и Пазарджик, продължиха да показват потенциала си с медалите на млади надежди в леката атлетика, само дето писти за бягане и сектори за дълъг скок и тласкане на гюле в Пазарджик все така нямаше, а треньори като Севка Янкова, а сега – Евелина Караджова, правеха медалисти. Дано споменът за личността му и това, което е направил, да останат тук, в духа и спомените на местната общност. За нейно добро.
Светла ти памет, бате Шики!
Дочо ЧАНЕВ
