За Събраните произведения“ в шест тома на Орфей Петков („Изток Запад“, София, 2025 г.) имам поне шест напълно основателни причини да напиша този текст в знак на уважение към известния учен, големия поет и мой добър приятел Орфей Петков.
Първата е, че Орфей Петков е известен минен инженер, магистър, доктор по минни науки (Москва, 1984 г.), член-кореспондент на Международната академия по екология и безопасност на околната среда със седалище Санкт Петербург (2006 г.), член на Съюза на учените в България (1986 г.), член на Съюза на българските журналисти (2015 г.). През живота си (в момента е на 72 години) той посвети всичките си знания и опит на родината ни, като през почти целия си трудов стаж работи като водещ експерт в Министерство на икономиката и енергетиката. Има множество научни публикации у нас и в чужбина по проблемите на минното дело, промишлеността, икономиката, макроикономиката, туризма, екологията и управлението.
Втората е, че за мен в България той е един от най-значимите поети на нашето поколение, творящ любовна лирика. За това говори не само популярността на самите му стихове във Фейсбук, но има и издадени петнадесет книги с интимна лирика, от „Денят от теб започва сутрин“ (1992) та до „Предзалезни сияния“ (2019).
Третата е, че Орфей Петков има множеството награди и призови места във всички литературни конкурси, в които е участвал, а именно лауреат е в 14 национални конкурса, като най-високите му отличия са Първа награда на Националния конкурс за поезия „Свищовски лозници“ (2014) и Първа награда на Националния конкурс за любовна поезия „Горчиво вино“ (2016).
Четвъртата е, че той написа и публикува в класически стил едни от най-прекрасните стихове в нашата българска поезия. Орфей Петков посвети изключителни стихове и на родния си край, като написа и Химн на град Враца, по чиито стихове Бойчо Димов – диригентът на Духовия оркестър и ръководител на хор „Орфей“ към НЧ „Развитие 1869“, написа музиката. Той посвети великолепни стихове и на родината ни – на любимата ни татковина България, на природата в нея, на нейната история, както и на освободителката ни от петвековното турско робство – великата Русия.
Петата е, че освен значимата негова поезия, реализирана в петнадесетте му стихосбирки, през 2022 г. издателство „Фараго“ публикува и великолепната му книга в проза със заглавие „Животът, какъвто беше“, която е един изумителен биографично-документален и философско-емоционален очерк за състоялия се жизнен път на автора. Книгата излезе под редакцията на доц. д-р Мариана Кънева от БАН. Тази книга е един своеобразен отчет на автора, обобщаване на мислите, вълненията и изводите му, или защото – както пише самият автор, „най-интересното нещо в изкуството е личността на твореца, тъй като самото то се ражда от страданията му, или казано по-елегантно – от дисхармониите в душата му“. Освен поетичния и силно емоционален текст, в книгата се споменават над 600 имена на предци и наследници на автора, строго описани и свързани помежду си чрез съвършено направеното родословно дърво. „Чрез тази книга – пише писателят Орфей Петков, – аз търся и намирам забравените потомствени ценности както във величавото историческо минало на рода си, така и в пробуждането и укрепването на гордостта и самочувствието на моите наследници“.
Шестата – най-съществената – е, че поезията на Орфей Петков поражда у мен истинска емоция, докосва ме като братска длан, стига до мен като приятелска реч, говори ми сякаш вътрешният ми глас ми шепти. Ако към творчеството му съм особено чувствителен, то е заради истинността и съвършенството на неговия лиризъм, начина му да смесва ежедневното с вечното, наситеността му с въздействаща прозорливост, метафоричност и своеобразна самоирония. Творчеството на Орфей Петков е онова средоточие, в което, ако го прочете, деликатният българин би достигнал своето правдиво самопознание. Музи за поета са не само красивата жена и любовта, а и майката, бащата, децата и внуците, дружбата и приятелството, родината и природата, както и свободомислието. В прекрасните си еротични стихове поетът реагира и на най-малките душевни дисонанси между двата пола, търсейки хармонията между женското непостоянство и мъжката стабилност. Бих обобщил накрая, че „в творчеството на Орфей Петков е всичкото наше!“, като тук перифразирам великия Достоевски за Пушкин.
Иван ВАКАРЕЛОВ
--230.jpg)
