Тази трогателна семейна история оживява в разказ на младата авторка и актриса Валерия Минева-Лира
ПАЗАРДЖИК. В петък Валерия Минева-Лира представи в Младежкия дом своята дебютна книга "Приказливко в Страната на думите". Днес ще ви разкажем малко повече за нея.
Родом Валерия Минева-Лира е от Брацигово, но до 12 клас живее и учи в Пазарджик.
- Тук започна моят път в изкуството. В Младежки театър „Приятели“ към Младежкия дом разбрах, че сцената е моето място. Пазарджик също е определящ за мен – тук намерих първото си признание, открих ценни приятели, срещнах първата си любов… И сега, повече от 15 години по-късно, се радвам, че ще мога да представя дебютната си детска книга именно тук.
Валерия завършва „Актьорско майсторство“ в Пловдив при доц. Леонард Капон. По-късно продължава обучението си по режисура в НАТФИЗ. Актриса на свободна практика е, участва в различни проекти.
Да пише, започва още като тийнейджърка:
- Още докато бях част от Младежки театър „Приятели“, художественият ръководител Александър Братоев направи постановката „Стената“ с наши авторски текстове. Мои също бяха включени. В студентските си години участвах в различни конкурси, най-вече за разкази.
През 2018 г. Валерия пише първата си пиеса – „Транзит“ и
тя е отличена в конкурса на Театър „София“ за съвременна пиеса
Това признание, заедно с благоприятните отзиви на колегите й, насочват младата жена към драматургията.
- Първоначално “Приказливко“ също бе детска пиеса, която по време на пандемията се разви до детска книга.
Останалите творби на авторката са за възрастни. Пиесите й вече са четири, но само „Транзит“ е поставена на сцена – в Габровския драматичен театър. Семейството е сред темите, които най-силно я вълнуват:
- До голяма степен именно семейството определя личността на човека. Често семейни проблеми се прехвърлят върху личността и обратно. Интересно ми е да изследвам тази динамика. Като жанр балансирам между комедията и драмата, а в детската литература се опитвам да представям сериозни теми по забавен и достъпен за малките читатели начин. В това отношение много ми повлия моят преподавател – доц. Лео Капон, който ни учеше как може да пречупваме през хумора почти всичко.
Валерия е автор и на сборника с разкази „Изкуството да бъдеш човек“, който е наличен и като
аудиокнига
в „СториТел“. Героите в него са хора, преживяващи катарзисни моменти. Част от разказите са вдъхновени от лични истории:
- На един Великден си бях забравила чантата с портмонето, козунаците и яйцата в автобуса Пазарджик-Брацигово. Шофьорът я беше намерил и я беше занесъл лично в дома на баба ми. Жестът му я беше трогнал толкова дълбоко, че след това не пропускаше Великден, без да занесе яйца и козунак на този човек. Използвах тази любима моя семейна история в един от разказите в сборника. Благодарността на бабата в него обаче, за разлика от тази на моята баба, излезе извън рамките на нормалното, натежа.
Обичам да пречупвам нещо видяно, чуто, преживяно през въображение си. Прилича на игра. Харесва ми също така усещането, особено след като действието напредне, а персонажите станат достатъчно пълнокръвни, тестовете да се пишат едва ли не сами.
Героите придобиват собствен глас,
репликите идват без усилия. Писането е нещо много лично, през него осъзнавам и дори виждам с нови очи живота. Освен това, ми дава време със себе си, с мислите ми.
Срещите ми с деца, както тази която предстои в Пазарджик на 24 октомври, са изключително вдъхновяващи за мен. Турнето, с което представям приключенията на Приказливко, вече гостува на 10 града. Финансира се от Национален фонд „Култура“. Приятно ме изненадва това колко ясен поглед и естествен усет за ценното в живота, имат децата. И като цяло са доста будни и любопитни. Въпреки крехката им възраст, са ми задавали дори екзистенциални въпроси. В Хасково например 8-годишно момиченце ме попита: „От какво сте се отказали във Вашия живот, за да бъдете писател?“.
Може би затова Валерия Минева-Лира готви продължение на Приказливко:
- Този път той ще е в Страната на времето. Искам децата да осъзнаят цената на времето, връзката му с парите и как много от материалните им желания са за негова сметка. За да не се превръщат те във фикс идеи.
Мария ДЪБОВА
Валерия на сцената
