ПАЗАРДЖИК. В редакцията получихме писмо от бившия диригент на хора на Ансамбъл „Пазарджик“ Иванка Паунова. Писмото е написано с много вълнение и буди недоумение и много въпроси, ако всички факти и обстоятелства са точно такива. Защото не се прави така дори във фирма с двама души персонал, камо ли в Ансамбъл-институция. Публикуваме го без редакторска намеса. Ще дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята гледна точка.
След 40-годишна вярна и всеотдайна работа в АНПТ „Пазарджик“, който не бе просто мое работно място, а кауза и живот, съм длъжна да изразя дълбокото си разочарование от начина, по който бях третирана при освобождаването ми.
Година след навършване на пенсионна възраст и пенсиониране бях уволнена без обяснение, без признание и без дори един жест на човешко уважение. Това стана, въпреки предишни уверения на новия ръководител, че „добре работим... и няма да сменяме ръководството“ (това бе отговор на мое запитване какво решава след нашето пенсиониране – моето и на досегашния диригент на ансамбъла Цанко Ненков и на съпругата му Силвия – певица в хора).
Болезнено е, когато след толкова години отдаденост не получиш поне едно „Благодаря“!
Още по-обидно е, че това отношение явно не е само негов избор. Очевидно е, че действията на ръководителя са подкрепени, а може би и дирижирани, от ръководството на културния отдел на Общината и от самия кмет. Ако е така, бездушието и липсата на морал се превръщат в институционална практика.
Огорчена съм, но пиша това от чувство за справедливост. Не търся емпатия, а вярвам, че всеки човек, посветил живота си на културата, заслужава не само признание и аплодисменти, но и Уважение, което има смисъл! Защото уважението към труда и човешкото отношение са не по-малко важни от самото изкуство. Зад всеки труд стои човека. Професионален ансамбъл „Пазарджик“ не е просто институция. Той е Дух, Традиция и Памет, създавани от хора, които носят Пазарджик в сърцето си. И директорът на ансамбъл „Пазарджик“ трябва да знае, че не управлява само хора, но и душите им.
Силно се надявам колегите-певици, музиканти и танцьори да бъдат винаги ценени и уважавани за таланта и труда им. Да пазят човечността, защото тя прави изкуството истинско! Дано този случай да бъде повод за размисъл и за ПРОМЯНА-към повече човечност, морал и благодарност към хората, които десетилетия наред са градили културния облик на нашия град!
Оставям на вашата преценка как подобни постъпки съответстват на моралния и професионалния облик, който един директор на културна институция трябва да има.
С уважение към колегите от АНПТ „Пазарджик“ и към Великото изкуство -Български фолклор.
Иванка ПАУНОВА
