Продължение от предишния брой
Извор на политическа история са документите от византийски произход от известния хронист Скилица за Самуилова България , който описва подробно военни действия между България при Самуил и Византия. Разказва за ранените Самуил и синът му Роман край Солун и бягството им към Етолийските планини , преминали Пинд и се спасили в България. Пише за превзетите крепости, включително за Термица в местността Калеери над Банско, край Триадица и Бойон /Бояна / и как след боевете край местностите Острово, Соск и Пелагонийското поле императорът българоубиец ослепил българската армия след битката при Беласица и стигнал до град Охрид, където се издигали дворците на българските царе и се съхранявали богатствата им от бисери, корони и 100 кентинария сечени пари от злато.
И идва византийския гнет.
Скилица съобщава за въстанието на Петър Делян в Дерахиум и Елада и въстанието на Георги Войтех и скопските първенци през 1072 г., а Теофилакт Охридски, архиепископ на България, пише, че жителите на Охрид са българи, говорят български език а богослужението в Брегалнишката епископия се води на български език в храма, съграден по заповед на българския княз Борис Първи , където били пренесени мощи на светци от Струмица.
Силни доказателства дава Теофилакт Охридски в „Пространното житие на Климент Охридски“ за разцвета на българската култура, за езика и етническата принадлежност на славянското население в Македония. Архиепископът на Моравия Методий и великият в езическата философия Кирил се обърнали към утешителя и измолили от него благодатта да изнамерят азбуката за българския народ в помощ на словото. В „Успение Кирилово“ се казва, че преподобния наш отец Кирил с блестящо образование получил в прочутата Магнаурска школа е роден в Солун и е българин, който отиде в Брегалница , покръсти славяните и ги направи православни. „И тези, които обърна в християнската вяра , бяха 54 хиляди.“ След като създали глаголическата азбука, този желан дар за славяните, превели боговдъхновените писания от гръцки на български език и предали на учениците си божествените знания на езика на народа. По решение на княз Борис , преценявайки значението за създаване на нова славянобългарска писмена култура, организирал дейността в най–отдалечените области на държавата си, като изпраща Климент в Кутмичевица – Западна Македония, където открива първия център с главни седалища Охрид и Девол. По късно новоназначеният епископ на Дрембица от цар Симеон, Климент станал пръв епископ на български език и с прости и ясни слова на празниците хранил душите на българите.
От охридския архиепископ Йоан Комнин, син на севастократора Исак Комнин научаваме за списъка на архиепископите на България, известен още като Дюканжов списък - Протоген, архиепископ на Сердика, Методий, известният учител на мизийския народ на православна вяра, рожден брат на свети Кирил Философ, Климент…
През 12 в. охридският архиепископ Димитър Хоматиян свидетелства в писмо до сръбския крал Стефан Радослав, че населението в неговата епархия в Македония е българско и говори на български език.
Стигаме до въстанието през 1185 г. начело с търновските боляри Петър и Асен , които обявили българската държавна независимост и Търново за нова столица на страната. Започнал възходът на Второто българско царство. Започват и византийските интриги в българския царски двор. На българския трон се възкачил най – малкият брат Калоян /1197 – 1207 / Укрепва централната власт и ликвидира отцепничеството на непокорните боляри, започва широко настъпление срещу византийците, освобождавайки Македония до Охрид и включвайки в границите на българската държава Косовската област Призрен и Прищина...
Теодор Скутариот, византийски писател, нарича Охрид „архиепископия на България“, а византийският историк Георги Акрополит , военачалник в императорския двор и участник в събитията, който нарича Димитър Хоматиян „архиепископ на българите“, съобщава в своята история , че повечето западни области на империята били населени с българи. Император Андроник втори Палеолог подарил на охридския архиепископ плащаница с надпис , в който се казва, че архиепископът е духовен глава на българското население. „Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношение за владетеля Андроник Палеолог!“
Историкът от Византия Никифор Григора съобщава за българи в Струмица, които той нарича мизи. Документи от нотариуса Маноли Брашиано ни говорят за продажба на роби от Македония, по народност българи, през 1381 и 1383 г. , в град Кандия на остров Крит: „Нотариусът Маноли Брашиано питал роба и според отговора му записвал името му, народността му и родния му град. Продадени са били българи, гърци, власи, турци, руси, татари, унгарци и сърби, но всички роби от Скопие, Велес, Битоля, Костур, Воден, Преспа, Дебър и др. т. е. от цяла Македония, с изключение на известен брой гърци и власи са посочени като българи.“
На кого не му е ясно днес на кой народ принадлежат земите македонски?
Йордан МАДАРОВ
Продължава в следващия брой
ТЕКСТ СНИМКА: Умиращият Самуил и ослепените му бойци (миниатюра от препис на Манасиевата хроника, XIV в.)
