ПАЗАРДЖИК. Радостни усмивки и усещане за гордост. Това се вижда и усеща в съблекалнята на петобойците от СК „Шампион“ дни след историческия успех на европейското по лазер рън, биатъл и триатъл в Алания, Турция. Невижданите по родните ширини 33 медала, включително две европейски и две вицеевропейски титли. Да припомним, че Георги Илиев и Михаил Чакъров са европейски шампиони до 19 години в лазер рън, а пак в U19, но биатъл, Георги в тандем с Михаил Чакъров и Стилян Грахов също се окичиха със златото. Същевременно Илиев завоюва сребро в тандем с Йоан Атанасов на щафетата триатъл, а тук среброто при девойките до 15 години бе за нашите Никол Тонкова и Йоана Руменова. С бронзови медали се поздравиха Лъчезар Чакъров, Александър Атанасов, Евгени Христов, Йоана Руменова, Никол Тонкова, Сара-Мари Рамадани и Йоана Попова.
Изглежда лесно – все едно си отишъл в сеизмичната Турция и си раздрусал дървото със златните ябълки, пък те са изпопадали в кошницата ти. Обаче не.
В никакъв случай не си мислете, че това е било клубно комшийско европейско
„В България клубен отбор не е участвал на европейско първенство толкова масово и не е завоювал толкова успехи. Никога. На това състезание от София имаше трима състезатели и от Велико Търново – един. И сме щастливи, че целият отбор спечели толкова медали колкото досега националният ни отбор не е взимал“, пояснява треньорът Валентин Георгиев. Били подготвени за петдневна месомелачка, в която всеки го чакат по три старта дневно. Били подготвени и за рязката смяна на температурата, затова и без изненада приели успехите.
„Тайната“ е, че са намерили пари и са направили умна инвестиция с нужната сериозна подготовка
„Аз от 15 години навън не съм излизал навън, но за това състезание предварително им казах, че очаквам сериозни резултати и идвам с отбора. И бях сигурен. Не беше лесно. Ние сме подготвени да участваме в такива състезания, но финансирането ни спираше много пъти. Федерацията не дава пари за тези участия, но пък тази година имахме възможност. Спонсори нямаме, но клубът пое част от разноските на състезателите, родителите поеха останалото. Предварително се запознахме с международното ниво и резултати - колко плуват, колко бягат другите. Направихме си усилена подготовка, включваща и две международни състезания – в Стара Загора и в Пазарджик. Сравнихме резултатите. И очаквахме тези резултати“, доволен е Георгиев.
Пазарджиклии нямали време за аклиматизация, недоспали излезли на старта
Не успели да присъстват на техническата конференция, за да разберат, че организаторите са направили промени в правилата, които впоследствие изненадали нашите – точно тези промени попречили на Георги да завоюва още един златен и един сребърен медал (дисквалифицирали го за това, че бил стъпил на дъното на басейна, макар че такова стъпване не помага, а ощетява състезателя). „Шампионите“ излетели по-късно, защото предпочели да закупят билети със 100 евро по-евтини на човек. Пристигнали късно, спали 4-5 часа и на другия ден стартирали.
„Най-трудният спечелен медал в Турция ми беше може би бронзът в последния ден – на биатъл, понеже се беше натрупала умората“, признава Георги Илиев, който бе дисквалифициран предишния ден на триатъл и то 2 часа след финала.
Но устоява психически
„Всъщност много често съм бил на ръба да се откажа от спорта, но ме мотивираше желанието да печеля, а и си харесвам спорта. Също и радостта, която виждам в моите приятели, треньори и родители, когато спечеля – пълни ми душата. Всички те виждаха бъдещето – как ще стана шампион. А как аз виждам бъдещето си? Още не съм сигурен дали ще продължа със спорт“, казва единайсетокласникът в МГ „Константин Величков“, който вече има предложения да продължи обучението си в елитни университети в Англия и САЩ на пълна стипендия. Съученичка в Математическата му е и съотборничката Сара-Мари, която била в Спортното училище.
Всички останали са ученици в Спортното
И всички са по-малки от конкурентите си на европейското. Като златния медалист Михаил Чакъров, който е роден през 2009 г., а триумфира при 19-годишните.
„Тежко беше. На летището кацнахме към полунощ и около 1,30 часа бяхме в хотела. Нямахме абсолютно никакъв сън, аклиматизацията беше трудна, защото в Турция температурата беше между 25 и 30 градуса. Още първия ден имах три старта подред – индивидуално лазер рън, щафета със Сара-Мари и после щафета с Георги, на която станахме първи.
Но така е по-хубаво усещането
Спортът ми дава сила, здраве и мотивация да продължа напред, дисциплина, екипност“, споделя Михаил.
Също като него съотборникът му Стилян Грахов (роден 2010 г.) тренира от около 10 години. „Ако сравня това състезание с двата сребърни медала миналата година от европейското в Ердинг, Германия, това състезание беше по-силно и е много хубаво, че с Георги и Михаил станахме европейски шампиони на биатъл. В началото не можеш да си намериш място – не можеш да повярваш. Като се прибрахме всички ни поздравяваха“, признава Стилян, който в свободното си време прекарва с приятели и в игри на компютъра.
За посрещането с фойерверки
Говори 15-годишната Сара-Мари Рамадани. „Като се прибрахме, имахме посрещачи. С фойерверки. Дойдоха по-големите от клуба и ни посрещнаха много празнично. Подобаващо посрещане от всички останали. Това много ни зарадва. А пък „посрещането“ в Турция… Като излязохме за пръв път на трасето, нямахме загрявка, в движение го проучвахме. На мен не ми хареса много, имаше доста камъни, имаше участък, който беше с пясък. Бягахме на един кей – можеха да се представят по-добре организаторите в това отношение – като бягахме върху пясъка, краката ни потъваха и съвсем не беше приятно. А конкуренцията… Имаше момичета, които бяха тренирали много усилено, със сигурност повече от мен. Но някак си с Михаил се преборихме и взехме медали“, казва Сара-Мари, която тренира от 4 години, а сега не тренирала пълноценно. Също като нея, и на Никол Тонкова бягането й е любимо (на Мишо пък е плуването). Никол и Йоана Руменова (тя в момента е на лагер в Белмекен) направиха изключително силно състезание в Турция.
„Тежка беше конкуренцията в Алания, но успяхме да спечелим медали. Силата ни бе в това, че имаме хомогенен отбор, затова бяхме и много силни на щафетите, а другите имаха по един-двама изявени състезатели“, обяснява Никол, която тренира петобой вече четвърта година.
Лъчо отвял конкуренти с една глава по-високи
Лъчезар Чакъров тренира от близо 11 години, роден е през 2011 г. „Беше много тежко, и на мен ми бе трудно да се справям с климата – тук бе студено, там топло, а всеки ден имахме стартове индивидуално и две щафети. Всеки ден се радвахме на нови успехи“, разказва Лъчезар представянето си на U15. Бягането и стрелбата са му любими, а извън тренировките - компютъра и срещите с приятели.
„С Лъчезар бяхме заедно на лазер рън и конкуренцията си беше силна“, казва Александър Атанасов, роден през 2011 г. Той също се представил геройски – въпреки че пропуснал част от тренировките заради травма „Всичко това с трите старта на ден си е доста уморително. Иначе европейското беше феърплей, като изключим едно-две момчета от Турция, които малко се бутаха при стартовете…“, казва момчето.
Турците и англичаните са били най-силната конкуренция, казват състезателите. Турция преди 3 години идвала да се учи от нас на петобой, а сега били като машини. Изкарали много клубове с по 20-30 деца, които от петия метър с две ръце стреляли за 5 секунди всичко в целта… Което пък още повече откроява успеха на СК „Шампион“. Когато планираш добре всичко и работиш здраво и целенасочено 4 месеца за едно европейско, резултатите идват.
Дочо ЧАНЕВ
