Днес всеки пише каквото му падне и прави клипове, но критерии няма
С Хайгашод Агасян разговаряме дни след като беше в Септември, за да уважи премиерата на книгата „Първопроходецът", посветена на Каспар Беширян. Разговаряме с големия композитор, инструменталист, поет и певец, който е автор на толкова много песни за малки и големи, а две от тях с негова музика са печелили Голямата награда и Първата награда на „Златния Орфей“.
- Г-н Агасян, кога научихте кой е Каспар Беширян?
- С много уважавания от мен Гаро Агопян се познаваме отдавна. Бил съм в Септември, но не съм бил вътре в историята. Един хубав ден той сподели какво намерение имат да направят и така преди 3 години присъствах, когато се постави паметна плоча на гарата. Беше впечатляващо и тържествено. Присъстваше и арменският посланик, дойдохме арменци от София, от Пловдив, от Пазарджик. И тогава се заинтересувахме да разберем коя е тази личност. Ние знаем за Ованес Съваджиян, който е спасил Пазарджик навремето. Има още един също много ярък арменец, на когото също бях на много красивия паметник – Еранос Ераносян в Каварна. И той е спасил града преди Освобождението. И бях приятно изненадан, когато разбрах, че има и трети – Каспар Беширян. И когато Гаро сподели, че ще правят книга с професор Ангел Бакърджиев, имах щастието да се запозная и с професора. Изключителен човек! Имам чувството, че съм го познавал цял живот! Направили са чудесна книга! Намерили са родовата памет, историята, документи, написаха книгата и организираха тази незабравима среща в това ново читалище – залата беше много приятна, да не говорим за хората. За първи път присъстваме там.
- Ще се радваме, ако дойдете в тази зала и с китарата.
- Защо не? Аз през годините съм правил концерти за детските градини в залата за тенис в Септември - преди много време. Сега, запознавайки се с жената, която е секретар на читалището, споделих, че залата е много благодарна за общуване. Тя не е огромен хамбар, където се губят погледи, напротив, виждаме се очи в очи, може да се общува. Да съберат децата, с радост ще дойда да направя едно шоу – това, което правя в цяла България. Зареждайки ги с музика, песни и качествена поезия. А за Каспар Беширян ще организираме премиера на книгата и в столицата, но трябва и в други градове, включително и в тези, където има организирана компактна арменска общност – Пловдив, Пазарджик…
- И в Шумен има, близо до Вашия роден град Варна.
- О, аз ходя често в Шумен и сега отивам пак - на 22 и 23 ноември. Имат голям конкурс в Младежкия дом – „Съзвездие“. От няколко години председателствам журито. Към шуменската публика имам специална емоция – майки ми от дете ме водеше там. Имах чичо и много близък братовчед, който загина в катастрофа. Беше прокурор на Шумен и го прегази кола преди 25 години. Сърцето ме боли за него. Бил съм и в близкия до Шумен Нови пазар, с Недялко Йорданов. Показаха ни къщата на Хачо Бояджиев. Той е осиновен от арменци, познавахме се лично и бяхме близки, макар и с голяма разлика във възрастта. Помня къщата – беше цялата в синьо – и за мен беше едно откритие.
- Като стана дума за Недялко Йорданов, какво могат да научат музикантите от поетите?
- Не бих си позволил да коригирам Библията, която започва с „В началото бе Словото.“ Нали така? Обаче вътрешно съм убеден, че Словото не е в началото, а са музикалните вибрации. Хармоничните музикални вибрации, които са дошли някъде отгоре. Как ще го наречем – Господ, вселенска хармония, но тези вибрации са облагородили нашата земя, нашата природа. След което сме се появили Словото и ние.
- За това, което казвате, говори и фактът, че поезията е поезия, когато в нея има музика, докато обратното невинаги е задължително.
- Точно така. Има, разбира се, и прекрасни стихове, които не стават за музика. Имат си свой живот. Но когато стихът е мелодичен, ритмичен, четеш и се просълзяваш, защото всичко е музика. Много често красивата поезия се разминава с некачествена музика, особено съвременната музика, където няма елементарно уважение към поезията, към силата на словото, към поетичната подредба на думите. Има просто хвърлени думи.
- А защо съвременната поп музика в България и по света като цяло не е запеваема и запомняща се?
- Навремето великият Тончо Русев за една песен каза: „Ама това е ребус“. Тоест, не можеш да го повториш. Много ми хареса тази дума и сега колегите ме „цитират“, а аз им казвам, че това е определение на Тончо. Сега, като нямаш чувство за мелодика, хармония, красота, няма да пишеш. Но днес няма критерии – всеки си пише каквото му падне, ако има пари. Издава книги, пише песни, клипове прави. Ама чакайте – клипът е третостепенно нещо. Първо е словото и музиката – и ако са се целунали в една красива песен, да, тогава направи клип. Но не. Има клип. Няма прозодии. Пеят „лЮбовта“! Как „лЮбовта“? Думата си има ударение „любовтА“. Много некачествена е и музиката – но сега няма критерии, няма комисия, няма кой да удари по масата. Това е трагедията.
- Имате много хитове. Каква е рецептата за направата на хит?
- Няма рецепта. Но трябва да го желаеш много. Ако едно стихотворение е качествено, при мене на второто прочитане тръгва музиката. Винаги съм предпочитал първо да бъде словото – и по него да пишеш музика. Разбира се, има и обратния вариант – имаш музика и отиваш при някой текстописец и казваш, искам това и това да го претвориш в думи. Но тука пък трябва изключителна прецизност – думите трябва да намерят точното си място, ритмически с ударенията. Ако чуете много некачествени песни с некачествени стихове, почти сигурно е, че първо е дошла музиката и после някой от изпълнителите е казал „Абе кво ще ходя при текстописец - ще си напиша някакви думи“. Невинаги римите са поезия. Но когато едно красиво стихотворение, което плаче за музика, което е мелодично, хармонично, ритмично, когато се облече в достойна музика, се появяват музикални шедьоври.
- Усещал ли сте побутване свише при композирането?
- Да, абсолютно. Непрекъснато ми се дава музика. Дори в съня ми се появяват музикални фрази – много красиви. Само казвам, благодаря ти, Господи, ставам и го записвам. Аз ставам рано. Случвало ми се е в транспорта. Ето, пътувах във влак - хората говорят за елементарни битовизми – кой какво сготвил… А аз стоя, стихът ми е в джоба, подреждам си нотите, хората не предполагат, че съм в друг свят, че ми се дава. Приемам себе си като един проводник на тази вселенска хармония. Със сигурност и други го чувстват – чрез поезия, музика, друг вид изкуство, но аз го чувствам съвсем ясно.
- Ако трябва да кажете с по едно име любим композитор и любим поет?
- Аз съм възпитан в класическата музика. Извървял съм целия път. Цигулар, после пиано, китара – времето на „Бийтълс“ беше и свирехме техни песни… Нося класиката в сърцето си и боготворя Моцарт, боготворя Бах, боготворя Бетовен, Хайдн, Шуберт… Много често моите приятели ми викат: „Шуберт, какво правиш?“. Защото моята музика носи мелодиката на Шуберт. И когато те ми кажат така, викам, чакайте малко (смее се). Но с чувство за хумор, когато ме питат: „Хайго, ти кога си роден?“, отвръщам: „Вижте сега, на 27 януари е роден Моцарт. На 28 януари – Хайго. На 31 януари е Шуберт. Просто гениите трябва да сме подредени“ (смее се). Разбира се, обичам и поп музиката – „Бийтълс“, както и друга велика група – „Би Джийс“. И АББА. Обичам многогласното пеене. Пазя плочи на „Би Джийс“ от 70-те. На „Бийтълс“ имам всички плочи - купувал съм ги като съм излизал на Запад навремето. Пазя ги и треперя над тях – всичките им плочи подредени – и след раздялата им – плочи на Ленън, Макартни, Джордж, Ринго… Имам фланелки, плакати, вратовръзки… Каквото си помислите. Цял „остров“ на „Бийтълс“ имам вкъщи.
- Бах е учител и на хеви метъла…
- Толкова е гениален, че човек се просълзява. Над главата ми седи негово произведение с партитури, седя, тананикам си… Изключително велик човек! И Моцарт, разбира се!
- За любим поет няма да Ви питам…
- Имал съм удоволствието да общувам с изключително стойностни български поети и да пиша музика по техни стихове. Контактували сме активно, имам посвещения от тях. Павел Матев, Дамян Дамянов, Надежда Захариева, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Радой Ралин, Петър Караангов, Георги Константинов… Велики! Това е нашето богатство.
- Днес имахте шоу пред деца. Как възприемат те един чичко с китара?
- Нямах китара. Музиката ми е на запис, а ние разучаваме, пеем и танцуваме. С китара бих ги загубил като слушатели. Да, с китара има друг вид връзка и емоция, но децата искат другото. Ако можехте да видите как ме целуваха, как се гушкаха и как се хвърляха на врата ми. Беше много истинско и трогателно – човек да се разплаче от срещата с тези третокласници. Защото при тях няма фалш – или те приемат, или не. Аз съм от щастливците, защото успявам да ги заредя емоционално. И те зареждат мен. Пяхме „Хей, приятелю, здравей“. И песничката за крокодила, който зъбите си мие с четка, устата бърше със салфетка, пяхме трите вълшебни думи „моля“, „извини“, „благодаря“, които са в учебниците им по музика. Пяхме „Светът е хубав, светът е чудесен“, танцувахме и пяхме бала на мишките, който също е в учебниците им. Прекрасно преживяване!
- Такива срещи ни карат да вярваме, че светът е чудесен, но доброто май е на изчезване в днешно време?
- Ох, да. Излезеш ли на улицата, наистина виждаш друго. Ужасни времена. Най-вече ме плаши това, че има непредсказуеми реакции на хората. Те се промениха. Няма я тази радост. Аз като вървя по улицата, пея. Може да ми се смеете, но пея. И хората ме гледат потресени. Викат, нямаш ли проблеми? Да, имам. Всеки си има. Обаче това ми е връзката с тази вселенска хармония. Тананикам си и така по-леко минава всичко. Усмихни се. Подай ръка. Това са най-нормални човешки отношения. Наистина, една песен може да спаси душите на много хора. Такава песен е „Светът е хубав, светът е чудесен“ – всички я знаят.
- Хората знаят и много други Ваши песни. Децата и любовта понякога остаряват. Само „Не остарявай, любов“ не…
- Любовта осмисля човека. Невероятно стихотворение на Недялко Йорданов. Изключителен късметлия съм, че това стихотворение през 1983-та година попадна при мен току-що написано и Недялко ме помоли да облека стиховете му с музика. И днес хората ме спират по улицата и почват да ми тананикат песента – велико преживяване!
- Сигурно ви припяват и „От много много отдалеч…“ и „Как да останем с теб добри познати…“?
- Да, така е. Това са песни, които винаги ме карат да пея. Като сме заедно с приятели, карат ме да изтананикам тази песен, която Господ е дал чрез мен. И аз тананикам.
Тодор ГРОЗДЕВ
