Съкращаване на персонал и инвестиции и преход към сивия сектор са сред основните притеснения
ПАЗАРДЖИК. Пазарджишка търговско-промишлена палата (ПзТПП) излезе със становище по проекта за Бюджет 2026.
„Заявяваме, че заставаме зад позициите на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която обединява водещи национално представени работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Изразяваме своето несъгласие с предложения проект на Закон за държавния бюджет за 2026 г. Ние призоваваме за преразглеждане на предложените мерки и за създаване на условия за по-стабилен, ефективен и стимулиращ растежа бюджет, който да подкрепи както бизнеса, така и обществото“, обясни пред „Знаме“ председателят на ПзТПП Георги Стоилов. И увери, че той и колегите ще продължат активно да работят в интерес на своите членове и на всички български предприемачи за създаване на благоприятни условия за икономическо развитие и просперитет.
Ето и основните мотиви за отказа от подкрепа:
Увеличаване на осигурителните вноски:
Проектът на бюджета предвижда увеличение с 2 процентни пункта на осигурителните вноски, които ще доведат до повишение на разходите за фонд „Пенсии“. Тази мярка ще натовари сериозно бизнеса, като увеличи разходите за заплати и осигуровки. Тя може да доведе до по-високи разходи за работната сила, което ще постави предприятията в затруднение, особено малките и средните компании.
Двойно увеличение на данъка върху дивидентите:
Повишаването на данъка върху дивидентите е изключително обезкуражаващо за инвеститорите. Това ще увеличи разходите за бизнесите, които разпределят печалба и могат да подтикнат много компании да преосмислят своите инвестиционни стратегии. Такава промяна може да доведе до по-малко капиталови потоци и да затрудни развитието на предприятията.
Рискове за икономическата активност и заетостта:
Възможността за увеличаване на данъчните и осигурителни тежести ще доведе до повишаване на оперативните разходи за бизнеса. Това може да доведе до намаляване на инвестициите, а също така да има негативен ефект върху нивото на заетост в страната. Много компании ще бъдат принудени да оптимизират разходите си чрез съкращения на персонал или чрез преход към сивата икономика, което ще постави под въпрос устойчивостта на бизнес средата.
Несправедливото разпределение на публични разходи:
Проектът на бюджет 2026 предвижда увеличаване на публичните разходи в сектори като „Сигурност“, „Отбрана“ и „Висше образование“. Въпреки че тези сектори са важни за функционирането на държавата, предвижданото разпределение на ресурсите не отчита нуждите на икономическите сектори, които генерират реалните доходи в страната. Без адекватни инвестиции в иновации, образование и инфраструктура в подкрепа на бизнеса, страната рискува да се сблъска с недостатъчен икономически растеж и конкурентоспособност.
Исканията, мерките и препоръките на ПзТПП:
1. Запазване на стабилността на данъчната система:
Необходимо е да се запази данъчната стабилност и да не се увеличават данъчните тежести за бизнеса. Избягването на нови данъчни увеличения ще създаде по-благоприятна среда за бизнес развитие и инвестиции.
2. Оптимизация на разходите на държавата:
Трябва да се работи за ефективно управление на публичните разходи, с фокус върху излишни и неефективни разходи, вместо да се прибягва до ново натоварване на бизнеса. Публичният сектор трябва да бъде по-ефективен, за да не се увеличават данъчните тежести върху работещите граждани и фирмите.
3. Подкрепа за малкия и среден бизнес:
Съществуващите инициативи за подкрепа на малките и средни предприятия (МСП) трябва да бъдат разширени и допълнени със стимули за иновации, технологично обновление и инвестиции в дигитализация. МСП създават голяма част от заетостта в страната и трябва да им се осигури по-добър достъп до финансиране и административно облекчение.
4. Прозрачност в процеса на бюджетиране:
Процесът на обсъждане и приемане на държавния бюджет трябва да бъде по-прозрачен и да включва конструктивен диалог между всички заинтересовани страни — държавни институции, бизнес организации и граждани. Това ще гарантира, че бюджетът отразява нуждите и възможностите на реалната икономика.
(Зн)

--900.jpg)