Мотоциклетно пътешествие из Киргизстан и Таджикистан – 13 дни и почти 4000 км, от които към половината офроуд. Пазарджишкият пътешественик Владимир Чорбаджийски-Владич е на 71 и е добре познат на читателите ни. В продължение на няколко броя ще ви направим съпричастни с пътеписа-фотопис – съвместна продукция между Владич и Мирослав Михайлов, с когото заедно изминали пътя. Част от снимките също са на Мирослав.
Продължение от предишния брой
На 16-ти август тръгнахме към Памир. Пътят води направо към планините. Алайската долина е на 3000 м н. в. От едната й страна е Заалайския хребет, а от другата - Алайския хребет. Красотата е неописуема. В момента обаче имаше мътилка във въздуха и видимоста не беше хич добра. Но каквото - такова.
Навлизаме в планините. Отиваме към киргизската гранична застава пред прохода Кизил Арт пас. Минаваме граничния пункт и заставата. След това започва прохода. Върхът на прохода е Кизил Арт пас (4282 м) не беше много лесен за изкачване. А ако завали дъжд там, става почти непроходим този проход, поради червената глина по пътя. На върха на прохода е поставена карта на Таджикистан със схема на памирската магистрала М41. Разбира се всичко е напляскано с тъпи лепенки на какви ли не идиоти... На върха има и камбана, която бие при лошо време, за да ориентира хората в района.
След прохода Кизил Арт пас е таджикската застава - стигаме я и тъкмо пристига група моторджии откъм Таджикистан. И ние вече сме в Таджикистан и Памир. И както си карах по М 41, и гледам - отворена врата в граничната ограда с Китай. Веднага завъртях мотора и влязох в Китай. И се документирах на снимка, че съм в Китай. Докато се мотах и снимах, видях в далечината да се задава граничен патрул от двама войника. Метнах се веднага на мотора и излязох пак на М 41 в Таджикистан, за да нямам неприятности с китайците. Кой ги знае какво може да им скимне, ако ме хванат... Добре, че този патрул беше от таджики.
А по китайската граница се вижда ясно оградата.
Започвам спускане към езерото Каракул. Отдолу се задава мотоциклет. Оказа се италианец с приятелката си. Обясних му за прохода Кизил Арт пас и заставите. Бяха притеснени и бяха питали Миро за газенето на реки. Вярно, че имаше срутен мост на М 41 след Каракул и газихме реката там край него. Според Миро, явно някой ги беше наплашил, все едно ще форсират Ефрат... Но не беше нищо особено там. Реката е малка и плитка, с няколко ръкава. Газихме реки и на места по прохода Кизил Арт пас. Към базовия лагер на връх „Ленин“ преди това газихме доста по-сериозни реки. Не казвам, че е много лесно, просто и безопасно, но това си е част от приключението.
Стигаме до езерото Каракул в Памир. След това и до село Каракул на езерото. Каракул означава в превод Черното езеро.
Пътуваме край езерото, а после идва ред на нов проход. Табелата за началото му също е оплескана с тъпите лепенки... Таджиките смениха името на Ак Байтал с Хушанг. В същност и двете имена означават в превод Белият кон, но на различни езици. Качваме върха на превала на прохода на 4655 м. Гледката отгоре си струва. Започваме да слизаме. И вече горе вляво над нас е Ак Байтал. А аз снимам памирската красота.
Вечерта сме вече в Мургаб на 3900 м н. в. Ще спим в гест хаус с цена 230 сомона (23 долара) с вечеря и закуска.
Владимир ЧОРБАДЖИЙСКИ
Следва продължение
